ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД И НЕГОВИТЕ ПЛОЩАДИ

ПЛАЗА  ДЕ СИБЕЛЕС - МОЯТ ФАВОРИТ

За мен този площад води класацията сред всички останали площади в красивия, белокаменен Мадрид. Може би, защото видях първо него. Нали казват, че първият поглед, първата любов.... са най-силни.

Вече споменах, че първата ни цел в Мадрид беше Прадо. За целта излязохме на блестящата, шумна, забързана, делова, изискана улица Гран Виа. По черната асфалтова река, препущат потоци от коли, но аз съм сляпа и глуха за тях, защото очите ми са запленени от красотата на сградите, една от друга по-пищни, по-красиви. Не успявам да си затворя устата от възхита. И само повтарям на дъщеря си: “Снимай и тази сграда, и тази и тази, а сега и мен на този фон!”

В края си, Гранд Виа се пресича с улица Алкала - другата улица, която е с едни от несравнимо най-красивите сгради в града.

И докато все още цъкам с език, и зяпам позлатения купол на Едифисио Метрополис,  куличката на другата най-известна сграда в Мадрид -  Едифисио Граси, улицата изведнъж се ширва, и пред нас изниква един разкошен, великолепен, внушителен площад -  площад Сибелес!!

Първо виждаме водните стълбове на фонтана, сетне съзираме сред него величествената осанка на богинята на плодородието Кибела /на испански Сибелес/, да се кипри в колесница, теглена от два лъва. Легендата разказва, че това са боговете Хипомен и Атлант, наказани от богинята Афродита, вечно да теглят тази колесница.

Фонтанът е проектиран през 1777 г. от Вентуро Родригес, по времето на управлението на Карлос ІІІ. Богинята и лъвовете били изсечени от бял мрамор, а всичко останало от камък. Първоначално, тази скулптурна композиция, била разположена близо до двореца Буенависта. Едва в края на 19 в. е преместена на това място. А целият този великолепен скулптурен ансамбъл заедно с фонтана е заобиколен със сгради в четирите си краища, едни от други по-прекрасни.

Току зад фонтана е впечатляващият с огромния си мащаб, величественост и красота Palacio de Comunicaciones. Този дворец в необароков стил, е построен по проект на Отаменди и Паласмоса. Днес в него се намира Централната поща.

Другата впечатляваща сграда, съчетаваща в себе си няколко архитектурни стила, е Испанската Банка.

Намира се точно на ъгъла на улица Алкала, там откъдето започва Пасео дел Прадо. Това разстояние, между двете сгради, е спирка за автобуси. Но тъй като ние или вървяхме пеш или използвахме метрото, не мога да съм полезна с информация, по кои линии се движат.

На отсрещната страна, срещу пощата, се намира някогашния Дворец Линарес, днес известен като Casa de America.

И накрая - Дворецът Буенависта, в който днес е разположен Генералния щаб. По протежението на улица Алкала, тече неспирен поток от коли и автобуси, защото там е пътя и за летище Барахас.

Спираме на кръстовището, точно срещу Банката, и започваме да снимаме фонтана. После пресичаме и отиваме на другата страна, откъм Пасео дел Прадо. Отново пресичаме, и се озоваваме точно пред нея.

А сетне, съглеждайки в далечината, Портата на Алкала, с риск да стана жертва на ПТП, заради неспирния поток от коли, почти заставам на платното, за да заснема по-добре портата. Луди, луди туристи!!

    

Казват, че футболните запалянковци, тук празнуват победите си. На мен, не би ми харесало да присъствам на такова зрелище, но както и да е.

Този площад беше и последното място, с което се сбогувахме, защото точно до Пощата е спирката на автобуса за летището. Утрото беше мрачно, ръмеше. Явно и Мадрид тъгуваше за едни толкова възторжени, екзалтирани свои гости. Стояхме тъжни, но с някаква светла тъга, че сме усетили очарованието на този аристократичен, модерен, артистичен, денонощно пулсиращ, лудешки град. Разделяхме се с тайната надежда, някой ден да се завърнем, отново при него. И кой да ти каже, че и тази безумна мечта ще се сбъдне. Но това е друга история.