ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ АМСТЕРДАМ

                    ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ АМСТЕРДАМ
                                                    
След като се поосвежихме, трябваше да побързаме за уговорената среща на дъщеря ми. Преди да тръгнем на това пътуване, тя написала на свой бивш колега -  студент в момента в Амстердам - датата на пристигането ни в града. И, разбира се, двамата очакваха с нетърпение да се видят. При това, той я изненадал приятно, съобщавайки й, че ще се опита да ни намери абонаментни карти за музеите, което си беше истински приятелски жест.

Срещата е на площад Weesperplein, близо до метростанцията - на десетина минути пеш от хотела ни. От нея имаме и директна връзка с центъра на града. Но, от друга страна, аз най-старателно си бях записала, че площад Дам е само на  километър от хотела, до площад Рембранд и до къщата на великият холандец също толкова,  до централна гара - има-няма един-два километра. Което означаваше, че можем да си се разхождаме и пеш до историческия център. Какво тук значат няколко километра, за закалени пътешественици като нас!

   

Преминаваме по моста Торонто, който пресича широкият канал, по който тече река Амстел, и пристигаме на площада. Младежът вече ни чака там. С колело, разбира се, как иначе. Прегръдки, целувки и потегляме пеш към центъра. Докато младежите разговарят оживено, аз жадно се опитвам с всички сетива, да запечатам първите си впечатления, като се дивя на живописните гледки пред очите ми,очарована от неизвестността и красотата наоколо.
    

Началото си този град води някъде от ХІІІ в., когато на устието на река Амстел, сред  заблатени земи и мочурливи блата, възникнало първото рибарско селище, което бързо се разрастнало. След построяването на бент и пристанище, се появили и евреите  търговци, и фламандските тъкачи. Скоро селището се развило като пристанищен и търговски център, а от 1275 г. вече се споменава официално.  През 1300 г. е обявен за град, носещ името на реката -  Амстелдам. 
   

И тъй като е край морето, а и заради реките Амстел и Сингел, които го пресичат, по почти всички улици са прокарани стотици канали. Някои от тях толкова широки, че по тях преминават кораби. А многобройните мостове, които ги пресичат, свързват земята между тях.  

 
С всяка измината крачка, Амстердам щедро разгръщаше пред мен, възхитителното си ветрило от канали и островърхите покриви на редиците старинни къщи, любопитно надвесени напред към огледалната повърхност на водата.  
    

Ето ги и плаващите къщи по каналите, в които хората живеят пред очите ти, защото такива подробности като пердета на прозорците няма. За тези загадъчни плаващи шлепове, бях чела някога в шпионските романи на Богомил Райнов. Та тогава ми трябваше богата доза  въображение, за  да си ги представя.

    

И разбира се, заключените по мостовете безброй колела, или просто подпрени на парапети пред магазини и къщи.  Както и многобройните колоездачи от всякаква възраст и пол.  Младежът ни обясни, че трябва да имаш по-дебеличка кесия, за да имаш гараж и кола в този град.
   
  

Първата констатация, която направих, е, че пешеходецът в Амстердам е най-низвергнат. Широките булеварди и улични платна са за колите, после е широката велоалея за колоездачите, и само една тясна лента, сбутана в края, е предоставена на  бедния пешеходец. А как нагло карат колоездачите, без да се страхуват, че ще те отнесат, ако, не дай боже, си в тяхната лента! Поради това, моята водачка трябваше постоянно да ме притегля към парапетите, когато се отплеснех.

Докато вървим към центъра откриваме, че не само по-големите канали имат своите романтични, или гръмки имена, като канала на Принцовете или канала на Императорите. Дори най-малкото мостче и  канал носи името или на някой светец, или друго име.

   

Скоро се разделяме, защото младежът трябва да ходи  на работа, за да заработва нещо допълнително към стипендията.  Преди това ни връчва картите за музеите и не забравя да определи среща за другата вечер, за да запознае девойката с амстердамския нощен живот.
   
Ние продължаваме с нашата първа опознавателна обиколка, на този приветлив с атмосферата си град. Как иначе, щом е европейската хомосексуална столица, раят на „меката” дрога и на разрешената проституция. Поради това се обръщам дяволито и питам детенце, дали да не влезем в някое специално кафе, като The Bulldog, покрай което минаваме, та да седнем да изпушим и ние по една трева?!  Боже, как недоумяващо бях изгледана! Няма чувство за хумор това дете, и това си е. 

  
И докато минавахме от улица на улица, покрай безбройните канали, се озовахме и в прочутият със скандална слава Rosse Buurt / кварталът с червените фенери/. Може би някога през Средновековието тук да е било Содом и Гомор, но днес това си е един обикновен жилищен квартал. Само дето на някои от къщите свети червен фенер, и пред входовете на някои от тях, увехнали жени, се опитват да привлечат вниманието на преминаващите мъже.

Някак тъжно и обидно ми беше за тези изгубени души /хъм, прозвучах почти като пастор/ и дори не поглеждах към витрините. Може би вечер е по-шумно и по-скандално, но това не ме интересуваше. Това касае най-вече пуберите и мъжете, които  тук изживяват своите фантазии и первезии.

    

Съвсем наблизо се очертава силуетът на най-старата църква на града - De Oude Kerk. Ами то през ХІІІ в. какво да има в един морски град, освен пристанище, църква, моряци, търговци и жрици на любовта.  Ще оставим църквата да я посетим специално, и продължаваме в търсене на ж.п.гарата.   Първо минаваме покрай базиликата  Св.Николай -  на бенедектинския орден, която обаче е затворена.

И ето го гаровият площад, с  красиво натруфената фасада на Централна ж.п.гара. Независимо от многобройните трамваи, които минават, и тълпите от пътници и туристи, и ние се включваме в тарапаната, за да направим множество снимки на този архитектурен шедьовър.
 

   

После трябваше да послушаме зова на стомасите си, които вече роптаеха нетърпеливо. Връщаме се отново към църквата Св.Николай, където бяхме забелязали множество ресторантчета. Веднага нахълтахме в първото, изпречило се пред очите ни. Оказа се китайски ресторант. Беше пълен с прегладнели туристи, но все пак намерихме две местенца. Харесвам китайската кухня и смело си избирам някакво ястие с пикантен сос, тъй като обичам лютото. И бира разбира се. Беше дошъл редът на холандската бира вече. Пъргавата сервитьорка носи поръчката и ние се нахвърляме лакомо. Маммма миа! Аз поръчах все пак пикантен сос, а не огнени пламъци. Добре, че беше бирата да ги потушавам.
   

Заситили глада, освежени от бирата и поотпочинали, се отправяме към площад Дам. Разбира се, до него се стига и с трамваи 1,2,4,5,6 и т.н., които тръгват от централна гара, но разстоянието не е голямо, и просто не си струва да си спестите  една романтична разходка до площада. 

    

За себе си ще кажа само, че с всяка измината крачка, покрай каналите, по мостчетата, из живописните и спокойни улички, красотата на Амстердам завладяваше сетивата и духа ми.
   
 

Вече сме на огромния площад Дам,бележещ мястото където е основан градът. Названието му означава бент, защото някъде около 1220 г. тук е бил построен първият бент на река Амстел, а  с него са  положени основите на града.

Пристигаме от тази страна на площада, където е  паметникът - Nationaal Monument  -  посветен на освобождаването на Холандия от германската окупация през Втората световна война. Зад него се издига Grand Hotel Krasnapolsky - отворил врати през 1866 г., чийто пръв собственик бил полски емигрант, както личи от името. До хотела се издига първият универсален магазин – Bijenkorf. Следва сградата, в която се намира Музеят на Madame Tussaud, с прословутите  восъчни фигури.
  

  

Разбира се, най-забележителната сграда тук е  Koninklijk Paleis/ Кралският дворец/- на западната страна на площада. Построена  през Златния век /1648 - 1655г./ за кметство, върху 13659 пилона, в неокласически стил. Големите скулптури, на фронтона, алегорично представят Амстердам, заобиколен от бога на морето Нептун и митични морски същества. След завладяването на страната от Франция, Наполеон провъзгласява своя брат Луи, за крал на Холандия, а той веднага превръща кметството в свой дворец. Днес той  е на разположение на кралското семейство.

 

До двореца се издига църквата Nieuwe Kerk /Новата църква/ - церемониалната църква на Холандия, в която се извършват кралските коронации.   След дълго кръстосване на площада, и цяла серия снимки от всяка сграда там, и на нас самите, свихме покрай универсалния магазин и се отправихме по обратния път към хотела. И тъй като до самия хотел се намира магазин Лидл, решихме да надзърнем и в него. Не успяхме да устоим на изкушението, и на ниските цени, и си купихме цяла торба сокове, плодови млека, пресни току-що изпечени кроасани и Suikerwafels, за да се подсладим след дългия, уморителен ден. След душа си легнахме веднага, защото утрешният ден  беше важен. Щеше да бъде посветен на музеите.
Лека нощ, Амстердам!