ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЦЪРКВИТЕ И ЗА РУБЕНС

                             ЦЪРКВАТА СВЕТИ КАРЛ БОРОМЕО

Пред нас е следващата цел. Пресичаме Меир 

Улица Меир

и тръгваме по успоредните странични улички, за да излезем скоро на малко старинно площадче – Hendrik Conscienceplein 6. 

Там се издига великолепната барокова църква Св. Карл Боромео – покровителят на църквата срещу бича на Средновековието – чумата.

 Идваме тук, защото принадлежи на Йезуитския орден, а братята йезуити, никога не са ни разочаровали до сега.  Навсякъде където сме били, техните църкви са винаги  с великолепни фасади и пищен интериор.

 Но другото по-важно, е, че това е църквата с най-голямо влияние на Рубенс. Била е  не само религиозен храм, но и истински храм на изкуството.

Гл.неф и гл.олтар в дъното.Амвона вдясно.Позлатения таван и апсида

     

Построена е 1615-1621 г. „Осмото чудо на света” и „Райската земя” – така я наричали през 17 век. В нея Рубенс вложил целия си мощен талант – бил е не само художник, но и архитект на острия шпил  на църквата, на украсата на нейната фасада, на скулптурните декорации и на главният олтар.

 За тавана на църквата изрисувал 39 стенописа, но за жалост, пожарът през 1718 година ги унищава. Но позлатеният сводест таван над абсидата и тавана над централният неф са идентични.

 Абсидата на главния олтар на капелата на Св.Богородица е богата с много мраморни скулптури и красива дърворезба, свидетелстващи за предишната слава на църквата.

След надлежно направените снимки на църквата, фасадата, интериорът й, както и на площадчето пред нея,

Сградата срещу църквата и моят гид пред нея

 и нас разбира се като главни героини на разказа, продължаваме по пътя си 

за нови исторически находки из прекрасния град.

И вече виждаме острия шпил на Катедралата

Нека приключението да продължи……