ЗДРАВЕЙ,
БАРСЕЛОНА!
Лятото
отлетя, септември започна да се изнизва, а моето детенце е толкова отрупано с
ангажименти, че есенното ни пътешествие започва да ми се струва мираж. Но има Господ и за бедната ми
скитническа душа! Най-сетне, девойката дава знак, че е намерила прозорче за
едноседмично измъкване. Е да де, ама в средата на октомври да хукнем към
северозападна Европа,/ каквито бяха първоначалните ни планове/, не се решихме
след екстремните преживявания из Португалия.
А сега накъде? Мене ако питате, Италия си ме зовеше, но моят водач твърдо настоява за Барселона. Е, добре де, нали ще пътешестваме, има ли значение къде! Но цяла седмица в един град, пък бил той и Барселона?! Грабвам картата, хвърлям поглед в Гугъл, за да добия представа за градовете, които съм си харесала като бонус, и се спирам накрая на Сарагоса. Планът е готов – пет нощувки в Барселона, две в Сарагоса, пък каквото сабя покаже. И докато аз потъвам в изследователски търсения, за да стъкмя културната програма, девойката се заема с административните детайли.
Оказва се, че с нормалните аеролинии до Барселона е доста по-скъпичко, затова този път решаваме да се доверим на нискотарифната Wizz Air. За сметка на това пък, ще отсядаме в тризвездни хотели, тъй като офертите за тях са примамливи. Добре де, мене това ни най-малко не ме вълнува. Както и друг път съм споменавала, важно е да имам легло в двойна стая и собствен санитарен възел - останалото са подробности. Когато излизаш сутрин в 8 часа, а вечер се прибираш след 22 часа, какво те интересува хотела, питам аз?
И ето ни в таксито на път за летището. Докато си мечтая как скоро ще се озова на терминал 2 и отново ще се почувствам гражданин на света и малко нещо европеец, с извинение, девойката ме информира, че този път излитаме от терминал 1. Повечето от вас познават очевидната разлика между двата терминала, която не е в полза на последния. Но това са бели кахъри. Минаваме през чекинга и граничния контрол, и сме в очакване на автобуса, който ще ни отведе до самолета. Тук публиката е доста по-различна от тази на терминал 2. Личи си, че по-голямата част са гастарбайтери в Испания. Както ни сподели жената, която седеше до нас, наричали го работническия самолет. Е, има тук-там и някой испанец за разнообразие, но туристите определено са малко.
Накрая ни натоварват в самолета и излитаме, като по график след два часа и половина, трябва да сме в Барселона. Като нискотарифна компания в самолета се предлагат сандвичи и напитки срещу заплащане. Е, в сандвичите можеха да сложат и по едно листо маруля, поне, ама нейсе.
Когато започнахме да приближаваме летище Барселона, най-напред видяхме морето, а постепенно и светлините на града, защото вече беше започнал да пада здрач. Кацаме благополучно, част от пътниците ознаменуват този факт с ръкопляскания /?!?/, и ето ни отново на испанска, по-точно на каталунска земя. Здравей, Барселона!
Летището е второ по големина, след мадридското, и се намира на 14 км. от града. След като минаваме през многобройни зали, до изхода съзираме туристически информационен център, и от там получаваме първите карти, проспекти и упътване, къде да намерим аеробуса, за да ни отведе до центъра.
Докато се чудим на коя опашка да се наредим, една девойка ни заговаря. Оказва се, че сме пътували заедно. И тя е на едноседмично пътешествие до Барселона. Възхищавам й се, че е тръгнала сама, но от друга страна си мисля, че това е едно доста самотно приключение. Когато не можеш да споделиш възторзите и впечатленията си със своя спътник, някак удоволствието не е пълно, си мисля. Но кой знае. Вместо досаден гид и хора с разнообразни интереси, най-често покупателни, както се получава при груповите автобусни екскурзии, може това да е по-добрият вариант.
И
така, трите откриваме на коя опашка да застанем, дочакваме аеробуса и се
намъкваме вътре. Купуваме си билети от шофьора за отиване и връщане, което е по-евтино, и
вече пътуваме към сърцето на града. Когато шофьорът споменава станция Каталуня,
сме готови за предизвикателството, което сме очаквали, нарамваме куфарите и
слизаме. А сега накъде? Мене ако питате, Италия си ме зовеше, но моят водач твърдо настоява за Барселона. Е, добре де, нали ще пътешестваме, има ли значение къде! Но цяла седмица в един град, пък бил той и Барселона?! Грабвам картата, хвърлям поглед в Гугъл, за да добия представа за градовете, които съм си харесала като бонус, и се спирам накрая на Сарагоса. Планът е готов – пет нощувки в Барселона, две в Сарагоса, пък каквото сабя покаже. И докато аз потъвам в изследователски търсения, за да стъкмя културната програма, девойката се заема с административните детайли.
Оказва се, че с нормалните аеролинии до Барселона е доста по-скъпичко, затова този път решаваме да се доверим на нискотарифната Wizz Air. За сметка на това пък, ще отсядаме в тризвездни хотели, тъй като офертите за тях са примамливи. Добре де, мене това ни най-малко не ме вълнува. Както и друг път съм споменавала, важно е да имам легло в двойна стая и собствен санитарен възел - останалото са подробности. Когато излизаш сутрин в 8 часа, а вечер се прибираш след 22 часа, какво те интересува хотела, питам аз?
И ето ни в таксито на път за летището. Докато си мечтая как скоро ще се озова на терминал 2 и отново ще се почувствам гражданин на света и малко нещо европеец, с извинение, девойката ме информира, че този път излитаме от терминал 1. Повечето от вас познават очевидната разлика между двата терминала, която не е в полза на последния. Но това са бели кахъри. Минаваме през чекинга и граничния контрол, и сме в очакване на автобуса, който ще ни отведе до самолета. Тук публиката е доста по-различна от тази на терминал 2. Личи си, че по-голямата част са гастарбайтери в Испания. Както ни сподели жената, която седеше до нас, наричали го работническия самолет. Е, има тук-там и някой испанец за разнообразие, но туристите определено са малко.
Накрая ни натоварват в самолета и излитаме, като по график след два часа и половина, трябва да сме в Барселона. Като нискотарифна компания в самолета се предлагат сандвичи и напитки срещу заплащане. Е, в сандвичите можеха да сложат и по едно листо маруля, поне, ама нейсе.
Когато започнахме да приближаваме летище Барселона, най-напред видяхме морето, а постепенно и светлините на града, защото вече беше започнал да пада здрач. Кацаме благополучно, част от пътниците ознаменуват този факт с ръкопляскания /?!?/, и ето ни отново на испанска, по-точно на каталунска земя. Здравей, Барселона!
Летището е второ по големина, след мадридското, и се намира на 14 км. от града. След като минаваме през многобройни зали, до изхода съзираме туристически информационен център, и от там получаваме първите карти, проспекти и упътване, къде да намерим аеробуса, за да ни отведе до центъра.
Докато се чудим на коя опашка да се наредим, една девойка ни заговаря. Оказва се, че сме пътували заедно. И тя е на едноседмично пътешествие до Барселона. Възхищавам й се, че е тръгнала сама, но от друга страна си мисля, че това е едно доста самотно приключение. Когато не можеш да споделиш възторзите и впечатленията си със своя спътник, някак удоволствието не е пълно, си мисля. Но кой знае. Вместо досаден гид и хора с разнообразни интереси, най-често покупателни, както се получава при груповите автобусни екскурзии, може това да е по-добрият вариант.
Няма коментари:
Публикуване на коментар