ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

                           Д Ж А М И Я Т А   С Ю Л Е Й М А Н И Е

Върнахме се отново с трамвая, последва кратък отдих в хотела и събрали нови сили, се отправихме в търсене на джамията Сюлеймание.

И тъй като отново минавахме покрай ресторантчето с напористия сервитьор, решихме да обядваме при него, за да не отнесем накрая някоя друга обида по отношение на българите. Истински щастлив, той ни настани на една от масите на тротоара и започна да изрежда менюто. Смути се, обаче, когато поисках да си поръчам биричка. Оказва се, че в тези, по-ниско категорийни ресторанти, алкохол не се сервира. Трябваше да се задоволя да преглъщам пилешкото с водичка.

Разделихме се сърдечно и се отправихме към Египетския пазар. Вече споменах, че централният му вход е точно срещу Йени джамия.

Трябва да призная, че нямахме никакво намерение да купуваме каквото и да е.

Аз изобщо не умея да се пазаря, да не говорим за дъщеря ми. А такива клиенти, казват, направо обиждали ориенталския търговец.

Особено като видяхме какво вавилонско стълпотворение е вътре. Дори от любопитство не го разгледахме.

Е, надзърнахме за малко и в началото.

Покрит пазар е, но се оказа, че  на гърба му е пъъъълно със сергии.

Измъкнахме се някак от цялото това гъмжило

и тръгнахме да катерим поредната стръъъмна улица. 

Аз покорно следвах водачката си, и само тихо попъшквах след нея. По някое време тръгнахме по улица Cemil Bilsel, сетне завихме по Fetva Yokuşu

и най-сетне се озовахме пред  каменните стени на оградата.

И ето ни в огромната градина на Сюлейман джамия, популярна с името Сюлеймание.

Издигната е в чест на султан Сюлейман Великолепни, както са го наричали в западния свят, а за турците известен с попрището Законотворецът. Бил е четвъртият султан от превземането на Константинопол. И затова джамията има четири минарета – двете високи по 76 м., а другите две по 56 м.

Строена е под ръководството на арх.Синан, който стриктно се  придържал към архитектурния стил на църквата Св.София и навярно заради това е едно изключително архитектурно произведение.

Влизаме и сме покорени от красотата й.

И тъй като сме много малко посетителите, можехме дълго и  с наслада да й се любуваме.

Независимо, че бяхме една шепа хора, жените пак се бяха сгушили, заделени в определеното им място.

А аз докато обикалях, нахално се опитах да премина кордона, с който са опасани всички джамии, и който е заделен за мъжете, които се молят.

Естествено един служител веднага дойде и любезно ми обясни, че не е разрешено за туристи. Добре, само мир да има.

Какво ми оставаше освен да приседна на земята и да наблюдавам заобикалящата ме красота.

Излизаме,

пресичаме двора

и отиваме

Централният вход на джамията

да видим гробницата на самия архитект Синан, а оттам се отправяме да видим

Гробницата на султан Сюлейман

и гробниците на султана и на неговата любима жена – Хюррем.

Гробницата на Хюррем

В този огромен комплекс има

и няколко медресета, имарет, дори малък гробищен парк.

След като всичко беше фотографирано

и разгледано с интерес,

тръгваме по обратния път. Е, по надолнището е по-леко, а колкото повече слизаме надолу и колкото повече се  разкрива гледката към Златния рог,

нескончаемите възгласи на възхита нямат край.

  
Най-сетне слизаме на пристанището. От морска гара Еминьоню 

вземаме корабче,

за да посетим дома на френския поет Пиер Лоти. Пътува се  до последната морска гара  - Еюп. Първо минаваме под моста, свързващ двата бряга над Златния рог. На хълма отсреща, блести с цялото си величие джамията Сюлеймание.

По цялото протежение на брега са накацали къщите на едни от най-старите квартали в европейската част на Истанбул,

където са живеели гърци, евреи, арменци – кварталите Фенер, Фатих. Видяхме отдалече българската църква Св. Стефан, която за наше огромно съжаление е в ремонт. Някъде високо на хълма се издига и сградата на гръцката Патриаршия.

Акостираме на морска гара Еюп

и се отправяме към въжената линия,

която да ни изкачи до споменатата къща. Влизаме там и се хващаме за главата – огромни, огромни опашки от хора. Този път тук беше пълно с пингвинки и многобройните им семейства. Не знам какъв интерес ги беше довел тук. Едва ли е заради  творчеството на Пиер Лоти, но кой знае.

Някои от туристите тръгваха да катерят хълма, но аз нямах сили.

Дълго мислихме и накрая решихме да не рискуваме, защото последния кораб тръгваше в 19.45ч. За по-сигурно  взимаме кораба,

който прави  предпоследен курс  в 18.40 ч. И се получи като в израза „да дойдеш в Рим и да не видиш папата”. Не знам дали е трябвало да съжаляваме много, но поне си направихме още една морска разходка.

Слезнахме на Еньоню и тръгнахме пеш до моста Галата,

макар че доста мръсничък е там района.

Постепенно вечерта започна да се спуща и ние с огромно удоволствие наблюдавахме постоянно сменящите се светлини на моста над Босфора и в едно от ресторанчетата да похапнем и да пийнем по една изстудена бира Ефес.

Сетне в хотела и в леглата.