ХАРЕСВАТЕ ЛИ ХОЛАНДСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ?

                     





Събуждам се с радостно предвкусване на новият ден, защото  ни очаква среща с нидерландското изкуство. Да си призная честно, и аз като една застаряваща Златка, единствените холандски художници, които познавах бяха Рембранд и Ван Гог. Нещата се промениха, когато посетихме Музея Тисен-Борнемиса в Мадрид. В една от залите му, попаднахме на  великолепни пейзажи, от които дълго време не можехме да свалим очи. Оказа се, че съзерцаваме платната на нидерландския художник  Саломон Якобс Рюйсдал. Неговите изтънчени, изпълнени с живот речни и зимни пейзажи с малки човешки фигурки в картините: „Изглед от Алкмар”, „Река с рибари”, „Зимен пейзаж със скиори и шейна пред града”, ни покориха. Както и тайнствените, драматични нощни пейзажи на Аерт ван дер Нер и неговите   „Речен пейзаж”, „Лунен пейзаж”, „Зимен пейзаж”, „Гора с река”. И двамата са работили през Златният век на Холандия,  в гилдията на художниците в Харлем, и може би заради това са останали по-малко известни. По-късно прочетох, че Саломон Рюйсдал е чичо на Якобс Рюйсдал – един от най-големите холандски пейзажисти, който започнал чиракуването си в този занаят при  своя чичо. В областта на портретният  жанр имаше една великолепна картина на Франс Халс и неговото семейство сред природата.
   

А старото момиче в мен, което, слава богу, не е изгубило детското си любопитство, и жаждата си към прекрасният свят на изкуството, вече имаше нова жадувана цел – да се запознае на място с холандската живопис.
    

И дойде денят. Събуждане, душ, и почти на бегом вземаме разстоянието до хотел Ирис, където оказва се ще закусваме. А сетне целта е ясна – площад Museumplein,  където се намират Rijksmuseum и Музеят на Ван Гог. 

   
 

След закуската поемаме по брега на река Сингел, покрай потъналите в зеленина канали, край които се нижат прелестни достопочтени буржоазни къщи. 

И докато се усетим, вече сме се изправили пред импозантната сграда на Националният музей на Холандия, събрала в залите си безценна колекция от историята и изкуството на Нидерландия -  от Средновековието до съвременните им творци като Мондриан. Картини, мебели, сребро, модели на кораби, кукленски домове, порцелан – всички те изложени в 80 зали. На всеки етаж са изложени експонати от различен век.
      
Развълнувана съм от предстоящата среща с изкуството на нидерландските майстори, но и доста притеснена ще можем ли да минем безпрепятствено с чуждите карти. Влизаме в огромния атриум, преминаваме и през охраната без проблем, но аз не мога да успокоя разтуптяното си сърце. Никак не мога да лъжа и изгарях от срам, при мисълта, че може да ме спрат. Но явно картите за музеите тук са обичайно явление и охраната не се задълбочава. Иначе билетите за възрастни са по15 евро.

   

Поемам си дъх, и съм готова да се потопя в света на прекрасното. Както във всеки музей, в първите зали се намират артефакти от Средновековието /1100-1600 г./

Като се започне с рицарски доспехи и средновековни оръжия, до мраморни скулптури, икони и картини с библейски сцени от неизвестни художници. Следват залите с творби от Фра Анжелико и от италианския Ренесанс, но тях преминаваме по-бързо, защото в този ден те не са ни приоритет.

   
Следват залите с прекрасни произведения от делфтски порцелан, а после започват картините на нидерландските ренесансови художници, най-яркият от които – Ян Ван  Скорел с неговата прекрасна  „Мария Магдалена”/1530г./ – класически пример на Северния Ренесанс, с присъщата строгост и реализъм на националната нидерландска художествена школа, макар и повлияна от италианския Ренесанс. От платното ни гледа едно прекрасно розовобузесто нидерландско момиче в национални одежди. Е, доста се разминава с нашите православни представи за този библейски образ, но картината е прекрасна.

Изкачваме се на първия етаж и започваме с изкуството от 1700 до 1800 г. В едни от залите откриваме мебели от този период, цялостно обзаведени стаи, както и мащабното историческо платно „Ватерло”, платна от Трост и Ванмур. Изненадаха ни ориенталските мотиви в картините на Ванмур – мащабни платна изобразяващи дипломатически процесии на път за двореца Топкапъ в Истанбул. Едва след няколко месеца щяхме да разкрием тайната на тези мотиви, в галерията Пера музей в Истанбул.

Следват творби от периода 1800-1900 г. включащи творби от Гоя, пейзажи от Габриел и холандския импресионист Джордж Йоахим Брейтнер. И аз нали си падам по импресионистите, се  задържаме пред неговите платна „Улица в Хага”, „Площад Дам” и най-вече пред „Момиче в бяло кимоно”. 

   

 После идва ред на картините на безумният, страстно влюбеният в рисуването самотен гений Ван Гог, с един от неговите многобройни „Автопортрет”, картини като ”Вишна”, „Селска къща”. 

Дълго не можем да се отделим от тях. Завършваме със залата с огромната библиотека на музея.

 
 

Вече сме на втория етаж. Тук, в една от залите, сме очаровани от прекрасните зимни пейзажи на Аверкамп -  един от първите пейзажисти на Златния век. И особено от неговата картина  „Зимен пейзаж със скиори”.

  
Впечатлява ни и великолепната детайлна изработка на кукленските къщи, с техните миниатюрни стаи и обзавеждане, чак до чиниите в шкафовете, които  били предназначени за млади дами. Има зали с монети и медали, скулптури от нидерландски творци. И тук  в дъното, отново откриваме многоетажна библиотека.

Най-сетне сме в огромния хол,  откъдето следва Галерията на славата – залите с 

творбите на гениалните холандски художници от  17 век - Златният век на Нидерландия. Време на разцвет на науката, търговията и изкуството. В изкуството през този период се открояват Франс Халс, Ян Стен, Йоханес Вермер, Якоб Ван Рюисдал, както и  голяма част от учениците на Рембранд – Якоб Бакер, Гопер Флинк, и приятелят му от детството – Ян Ливен.
     

За външният вид на холандците от 17 век, ние научаваме от портретната нидерландска живопис, която се среща в творчеството на всеки художник. Изглежда, всеки нидерландец е искал потомството да знае точно как е изглеждал той, дори ако е бил само член на гилдия. Какво да направят хората като са нямали тогава селфи.

Човекът, който ни разкрива всичко това най-живо, е харлемския художник Франс Халс. 

От индивидуалните му портрети сме запленени от един негов изтънчен, великолепен „Портрет на жена”, а от груповите портрети ни привлича картината „Гилдията на стрелците „Св.Адриан”, изрисувана с техническо майсторство и изтъкваща непринудената дружелюбност на тези обикновени, солидни хора.

В произведенията на Вермеер от Делфт откриваме  страстта към светлината. Любимата му тема е битовата живопис и жанровият портрет.  И в „Млекарката”, и в „Жена в синьо четяща писмо” и в  „Любовното писмо” майсторски са предадени както портретите на жените, така и майсторството, с което е пресъздаден интериора, и нахлуващата вътре светлина от близкия прозорец.
     

Следват жизнерадостните картини на Ян Стен от харлемската школа. Изложени са както негови портретни платна като „Градоначалникът и неговата дъщеря”, „Автопортрет”, „Тоалет на жена”, така и картини с  веселящи се хора -  „Празникът на Св.Николай”, и най-вече гуляйджийските жанрови сцени – негова запазена марка.

     

Най-добрият пейзажист в нидерландската живопис е Якоб ван Рюисдал. Неговите морски и особено  планинските му пейзажи,  наситени с много драматизъм и мрачен колорит, те карат да затаиш дъх. „Замъкът Бентхайм”, „Зимен пейзаж”, „Вятърната мелница”, „Пейзаж с водопад”…

Естествено, тук отново открихме прекрасните морски, речни и зимни пейзажи и на Саломон ван Рюйсдал и на  Аерт ван дер Нер.

   
Най-сетне дойде ред на геният – майстор Рембранд ван Рейн. В дъното на големият хол има зала, и още от далече виждаме как грее венецът в творчеството на Рембранд – платното „Нощна стража”.

Художникът получава поръчка от Франц Банинг Кок -  общински съветник и капитан на гражданската армия, да изрисува един групов портрет на шестнадесетте члена на гвардията на голямо платно, за една от залите в кметството. Поръчката е едно, но творческото въображение съвсем друго. Вместо схематичните им портрети, художникът създава истински сюжет. Гвардейците се появяват, излизайки от сянката, приветствани от цялото население -  от млади, стари, чак до невръстни дечица. От фона в полумрак, грее цяла симфония от цветове – ярко червено, лимоненожълто, златистозелено, заедно с лилаво и ръждиво кафяво. Тук-таме просветва по някое копие, някоя сабя хвърля своя отблясък във вид на  сияние. Както често се случва с гениалните творби, и тази не е оценена по достойнство, дори е охулена, а творецът постепенно е забравен от своите съграждани и умира в мизерия, както много други художници. Но истинското, голямото изкуство оцелява и получава един ден своето заслужено признание. Рембранд твърдо  вярвал в цената на своето творчество и че то ще намери своята заслужена слава от поколенията. Както и става.
       

И наистина, в музея най-голямата тълпа от почитатели, беше в тази зала, пред тази картина. Трябваше ни известно време, за да се доредим да застанем пред нея и да се насладим на багрите, които искряха от нея, от изразителните портрети, чак до дъното, където там някъде сред гражданството, геният е изрисувал и собствения си портрет. В залата се носят разноезични възклицания, фотоапарати, камери работят, за да запечатат един от световните шедьоври в европейската цивилизация.  

      
Продължаваме обиколката си, където в съседните зали са изложени  и други платна на гения. Няколко негови впечатляващи автопортрета, в които е постигнал своята специфична пластичност, чрез своеобразния си похват при нанасяне на боите – натрупвал ги на дебели пластове, постигайки невероятна изразителност и сила на героя си. Наред с това великият майстор умеел да изтръгва неподозирани ефекти от черно-бялото, което откриваме в „Портрет на жена”.

 

Накрая заставаме пред друга негова прочута творба - „Еврейска невеста”. В нея откриваме онзи негов неповторим цвят – една особена смесица, едновременно червеникава и златистокафява, която е основна тоналност в картините му.
Творческият си път Рембранд  започва с редица илюстрации на библейски сцени. И най-забележителен пример в това отношение е тази картина. В нея откриваме олицетворение на зрялата любов чрез чудното съчетание на богатство, нежност и доверие – богатството, въплътено в живописната трактовка на ръкавите, нежността – в позата на ръцете, доверието – в израза на лицата, обладаващи  някакъв одухотворен блясък. Според някои изследователи в тази картина художникът пресъздал библейската история за Исак и Ребека.

   

Довършваме залите от така наречената Галерия на славата с творбите на нидерландските художници импресионисти от Хагската група – Пол Габриел, Алберт Билдерс, Хендрик Местаг, Антон Мов и техните прекрасни пейзажи.Светлите и живи тонове в картините на  Габриел каквато е картината „През юли”, морските пейзажи в творчеството на Местаг

 планинските пейзажи в картините на Мов. Толкова дълго им се наслаждавахме… До толкова, че отново изчерпихме духовните си сили и възприятия и пак не можахме да стигнем до третия етаж, където са изложени творбите на модернистите. Пропуснахме и Азиатския павилион на приземния етаж, където сигурно е имало изключителни произведения. Но за един ден да обиколиш един такъв огромен музей като Рийкс, е мисия невъзможна, за огромно съжаление. И душевните и физическите ти сили се изчерпват в един момент.

Дано не съм ви досадила със сантименталните си изблици и пространните  описания, относно творчеството на холандските художници, но много ми се искаше да споделя прочетеното и наученото от книгите и проспектите с вас, та дано съпреживеете,  поне отчасти, нашите възторзи и вълнения.

Безкрайно щастливи, че се докоснахме до шедьоврите на този музей, излизаме и се озоваваме в задната част на музея, където се тълпят не по-малко хора. Точно насреща се издига сградата на музея на Ван Гог, но тя е в ремонт. Добре поне, че най- добрите му творби, временно, са изложени в амстердамския Ермитаж. Но там ще бъдем през утрешния ден.

След като направихме няколко снимки и тук, особено на девойката, която като много други се свря в една от огромните букви I AM STERDAM, се отправяме към близката трамвайна линия на 2 и 5.

Магнум Плаза с островърхите кули

Петицата пристига, качваме се и се отправяме към площад Дам. Преди да стигнем до там, преминаваме покрай красивата фасада на MAGNUM PLAZA. По-късно специално се връщаме, за да я снимаме.
     
Пресичаме площада, за да се озовем на улицата, където се издига внушителната сграда на Борсата на Амстердам, тъй като бяхме открили, че на отсрещната страна, по цялото протежение, във всички приземни етажи има ресторантчета. Сядаме в едно от тях, което предлага аржентинска кухня и си поръчваме от менюто. Този път си поръчвам и биричка, защото след толкова емоционални преживявания, искам да се отдам напълно и на физическите удоволствия. Аржентинското говеждо се оказа толкова вкусно и крехко, а подплатено и с Хайнекен, щастието вече беше пълно, и ние му се насладихме по достойнство.