ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

                             НА  БОСФОРА  ШУМ  СЕ  ВДИГА
             
И тъй като, ще стане дума за Босфора, да започна с една старогръцка легенда за този пролив  – едно от чудесата на природата. Приток е на Черно море - дълъг 32 км. и широк 750 – 3300 м. Името на пролива произлиза от думата Босфорус и буквално означава „Крави брод“. Според легендата, бог Зевс превърнал любовницата си Йо в крава, за да я спаси от ревнивата си жена – Хера. Тя, разбира се, узнала за това, и в знак на отмъщение пуснала на Йо, муха. За да се спаси от мухата, Йо преплувала пролива и от там дошло името.

А сега да продължим с нашата приказка. След кратката сиеста се изнизваме от хотела. Този път в обратна посока. Отиваме към Галата, която според рекламните материали, се намира на 200 м. от хотела. С всяка измината крачка се убеждаваме, че Истанбул е град на контрастите. Втората половина на нашата улица има далеч по-неугледен вид,  ресторантчетата тук не са така кокетни, но въпреки всичко, масите им са пълни с народ – и местни и туристи. Сервитьорите веднага започват упорито да ни подканят да станем техни клиенти. Измъкваме се с обещания да се възползваме от гостоприемството им, и продължаваме.

 

Аз решавам да изпия, за ободряване, едно турско кафе, а девойката нещо безалкохолно. Сядаме на една масичка на тротоара, нейде на една  улица. Най-сетне, сервитьорът донася кафето в малка миниатюрна чашка, с чаша вода. Кафето се оказа толкова гъсто, та едва успях да изпия две глътки.

 

Колкото по-нататък вървяхме, толкова с по-голяма потна и шумна тълпа от хора се разминавахме. И срещахме все повече жени на средна възраст, с шалвари, и увити със забрадки. Но имаше и много млади жени с бурки. Кръстихме си ги пингвинките. Наистина ли толкова много арабски туристи има в Истанбул, или една част са туркини?

 

Сетне виждаме да се извисяват минаретата на една джамия. Девойката, взряна в картата, ме информира, че вляво е пазарът за подправки - известен като Египетския пазар - а вдясно Йени джамия /Новата джамия/. Затова значи е тази тарапана, заради пазара навярно.

  

Заставаме на големия площад - пълен с гълъби, колички с гевреци, сладолед, туристи, забързани местни жители - и вперваме поглед в импозантната сграда в дъното на площада.

Йени валиде джамия, както е известна, е поръчана на ученика на прочутия турски архитект Мимар Синан - Дувуд  ага - от майката на султан Мехмед ІІІ – Сафийе султан. Завършена е през 1663 г. по времето на Турхан султан – майка на султан Мехмед ІV.

 

За първи път влизах в мюсюлмански храм, и изгарях от любопитство. Ето го вътрешния двор с шадравана, където мюсюлманите ритуално измиват краката си. И жените мюсюлманки включително.

Минаваме през процедурата със свалянето на обувките и  започваме да шляпаме боси.  Ами ако хванем гъбички?! По-разголените туристки тутакси накачулваха с някакви сини наметки, за да покрият главите и раменете им, но ние предвидливо си носехме шалове и блузи с ръкави. 

 
  

Главната фасада на джамията е украсена с плочки от Изник, а над входа, с позлатен варак са изписани йероглифи.

Докато християнската религия предпочита изображенията на Бог и светците, ислямът категорично го забранява и се съсредоточава върху калиграфията и геометричните форми за предаването на прелестта на Божието творение. Две минарета с по три балкона и 66 куполи и полукуполи дооформят фасадата.

Вътре има малко молещи се, защото явно не е настъпил часът, в който имама приканва за поредната служба. Четох някъде, че правоверният мюсюлманин трябва да се моли по пет пъти на ден!! Много бе, джанъм, не каталясват ли? За жените има специално преградено отделение в дъното, до портата, но ние като еманципирани европейки, започваме да обикаляме джамията и да снимаме на воля.

Най-големият купол, с диаметър 17.5 метра и височина 36 метра, се носи от четири масивни колони. Огромни кръгли стъклени полилеи висят от таваните. Чувството вътре е за височина, лекота и простор. Там, където в нашите църкви е главният олтар, тук е техният михраб – ниша в стената, често украсена с две колони и арка, показваща посоката към Мека. Към нея се обръщат мюсюлманите по време на молитва.

До нея е минбара /ей, не е мини-бар, да се разберем! ха-ха-ха!/ – издигнато място, откъдето имамът чете хутбата. Представлява висока катедра със стълби.

Срещу него има едно просторно, оградено място, откъдето мюезина предава думите на имама. Това място, съответства на амвона в православния храм.

Подът в джамията е застлан с мокет и там можеш дори да се поизтегнеш, както бяха направили неколцина туристи. Или да заемеш онази специфична поза за молитва. Затова, значи, жените са отзад!? Инак, някак неприлично се получава.

 

Красотата на плочките, с които са покрити стените и таваните, не могат да се опишат с думи. Казват, че в изрисуваното по тях, са  залегнали основите на ислямската философия. А  в нея, основната тема е достигането до Аллах, разбира се. Има и теми за мира и любовта, описани с различни украски и мотиви. Например – гроздето, като символ на изобилието, лалето - на живота и т.н.  Като се замисли човек, колко хуманни са идеите, заложени във всяка религия, а по какъв звероподобен начин, ние човеците, се опитваме да ги налагаме един другиму. Тъжна история, нали? Вай, вай, пак се отплеснах.

 

След цяла поредица снимки, напущаме площада, спускайки се към близкия подлез, превърнат в открит пазар, задръстен от хора. Боже, какъв претъпкан град! Накъдето и да погледнеш кипи от народ.

Когато стъпихме на моста Галата – нисък мост над тесен залив - бяхме развълнувани от неповторимата гледка, която се разкри пред очите ни. Вдясно се издига мостът, който е прехвърлен през Босфора, свързвайки два континента. Вляво - мостът, прехвърлен през залива Златния рог, който, кой знае защо, ми заприличва на моста в Сарагоса. Насреща се издига кулата Галата, и живописният квартал, накацал по хълма.

А корабите, яхтите, катерите и лодките, кръстосващи морето,  оставяйки широка бяла диря след себе си, допълват красотата на гледката.

На моста неизменна гледка са рибарите - от двете страни на парапетите - хвърлящи своите въдици. Заставаме до тях, ту от едната, ту от другата страна, за да заснемем пленителните гледки около нас. И неусетно забелязвам, че безразличието, с което поех към този град, ежечасно се заменя с все по-нарастващ възторг.

  

Пресичаме моста и тръгваме да катерим хълма, по една стръъъъмна уличка. Защото и Истанбул - като Рим - е разположен на седем хълма.На един ъгъл, стар турчин предвидливо предлага току-що изцеден портокалов сок. Купуваме си и жадно го изпиваме.

   

Ето най-сетне и кулата Галата. Нареждаме се на опашката, и стъпало по стъпало се изкачваме до входа, където си купуваме  билети. После изчакваме и опашката пред асансьора, който да ни изкачи до горе. Има разбира се и младежи, които смело щурмуват 143-те стъпала до върха.
   

По пътя към терасата, на едно пано, прочитаме историята на Галата. Според писанията - Галата е една от най-старите кули в света. Построена е през 528 г. по време на управлението на император Анастасий, за да служи като фар. През 1348 г. била реконструирана от генуезците и станала известна като Християнската кула. След превземането на Константинопол от турците, претърпяла много промени. Била е дори и астрономическа обсерватория. На няколко пъти опожарявана и отново възстановявана. Последната  реконструкция е от 1967г. Тогава последните три етажи предвидливо са превърнати в ресторанти и кафенета, чийто прозорци околовръст, откриват прекрасна панорама. Със своя конусовиден покрив и височина от 66 м., кулата неустоимо привлича нашего брата  туриста, най-вече, заради великолепните гледки, които се откриват от нея.

Докато обикаляме по тясната тераса, долу под нас се синеят Босфора и Златния рог.

Шарените къщи струпани една въз друга, се губят чак до хоризонта, накацали по хълмовете, сред бухнала зеленина .

А островърхите, стройни кули на минаретата на безчет джамии, сякаш прорязват сапфиреносиньото небе. Алените лъчи на залязващото слънце правеха гледката още по-неотразима.

После, една от тесните, стръмни улички, ни отведе до главната търговска улица - Истиклял.

В началото на миналия век, тази улица  била най-изисканото място в града,

сега е по-скоро като увеселителен център.

Излишно е да казвам колко претъпкано и шумно беше около нас. От време на време, преминава малко открито атракционно трамвайче – Ретро трамвай,

което привнася допълнителен колорит на цялата феерична обстановка.

Католическата църква

Докато стигнем до площад Таксим, августовската нощ се беше спуснала, и почти не успяхме да го разгледаме.

Видяхме добре само паметника в центъра, добре осветен и заобиколен от хора.

Ако трябва да бъда точна, бяха предимно субекти от мъжки пол и на мен ми се прииска да не се задържаме дълго-дълго, но девойката се присмива на предразсъдъците ми. Та за паметникът -  посветен на Ататюрк и младотурците, разбира се. И по-нататък често срещахме монументални статуи на човека, европеизирал Турция, и когото народа боготвори.

Поседнахме и ние около него, за да си отдъхнем за малко, и да обсъдим къде да приключим този дълъг  ден. Не знам коя от нас подхвърли идеята – дали авантюристката и безотговорна майка, или романтичната душица с мене, но ни се стори достатъчно вълнуваща.

 
И така - отиваме на Галата, и ще опитаме от онази прясно изпечена риба, дето я предлагат направо от корабчетата. Отправяме се на бегом към метрото. Когато стигнахме Галата, вече минаваше девет часа, но  все още имаше доста хора, дори  семейства с деца. Съдейки по умореният  вид на повечето, си личеше, че са местни жители, дошли да похапнат евтино, след дългия работен ден.  Побързахме и ние да се наредим на опашката, защото от корабчетата се стелеше дим от скарите, и се носеше приятния аромат на печена риба. Получили заветния самун с току-що опечена рибичка, открихме една по-чиста  масичка и приседнахме. Оказа се, все пак, че в близост, има и младички туристи - търсачи на приключения като нас, та аз си отдъхнах спокойно, и лакомо се нахвърлих на рибения сандвич.

После пресякохме крайбрежният булевард и поехме по притихналите улички. Дали беше безопасно за сами жени в този късен час, не знам, но никой не ни закачи, и ние се прибрахме спокойно. Дори по пътя се поспряхме и си купихме  баклавичка, да се подсладим.
Душ, кратък разбор на деня, и в леглата, защото утре ще се става рано.
Лека нощ, Истанбул!