Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

МОРСКА РАЗХОДКА ДО АЗИАТСКИЯ БРЯГ

Един град, побрал два континента – това е Истанбул. От едната страна се намира Европа, от другата Азия. Босфорът е тясната разделителна линия между двете огромни земни маси.

Затова се отправяме към морска гара Кабаташ, за да стигнем до азиатския бряг. Поемаме по булевард Долма бахче, покрай оградата на двореца.

Отсреща се издига поредният висок хълм, сред чийто парк се извисяват небостъргачи и модерни съвременни сгради. Отново се убеждавам, че Истанбул е град на противоположните сили – на религията и светския живот, на древното и модерното, на Изтока и Запада.

Не знам колко дълго вървяхме, но тъкмо да изпъшкам от жегата, виждаме на една пресечка трима аскери, препасани с автомати. Веднага ги питаме, ще стигнем ли въобще там, за където сме се запътили.

Те любезно ни посочват къде да завием, за да излезем на крайбрежния булевард. После съзираме цял взвод въоръжени войници и няколко бронетранспортьори!?! Да не би да е извършен военен преврат, а ние да не сме разбрали? После си спомних, че и при първото ми идване тук, военни патрули респектираха посетителите в Капълъ чарши. Явно държавата продължава да респектира. Хъм, а у нас от десетки години не съм виждала въоръжен войник, освен на парад. Но нас Европата ни пази, нали?

Ето я и морската гара. Купуваме си билети и само след няколко минути пристига един ферибот – новичък, лъскав.

В закритото му помещение са сложени два огромни плазменни телевизори. Но ние, разбира се, веднага се качваме на откритата палуба. И започна една прекрасна морска разходка по Босфора.

Изгледът и към двата бряга е неотразим.

Докато се усетим и вече акустираме на азиатския бряг на Истанбул.

Морска гара Юскюдар е пълна с народ – улични търговци, които с цяло гърло подканят клиентите да си купят от тяхната стока, поток от хора, които непрекъснато влизат или излизат, от двата края на гарата.

Тръгваме по широкия кей.

Скоро срещу нас се изправя кулата Юскюдар, но тя е нова и не е така впечатляваща като Галата.

Дълго вървим и ненаситно снимаме.

После на отсрещната страна на улицата започнаха да се редуват кокетни

ресторантчета и ние побързахме да си изберем едно - ресторант Filizler, който се рекламираше за баш-майстора на кюфтесизи - демек кюфтаци по Б.Б.

Сядаме на терасата под чадърите, а срещу нас -

кеф ти Кулата на девицата, кеф ти Босфора, кеф ти европейски Истанбул.

Има ли друг град в света, разположил се на два континента?

Един сервитьор и пиколо веднага дойдоха и любезно започнаха да предлагат менюто. Избираме кюфтаци

и няколко вида разядки – с патладжан, прясна салата, дори кисели краставички имаше. За десерт – сладоледени десерти - Кемал паша /брей, и десертите им с пашовски имена/ и семолина десерт.

За пиене? Ах, как ми се пийваше биричка в тази жега, ама имаме още много път неизвървян. Нали обичам да експериментирам си поръчвам напитка от черен морков /!?/ Девойката не ще. Донасят бързо поръчката. Абе, каква е тази напитка с този странен кисел вкус?!? За пиене ли е, за овкусяване ли е така и не разбрах. Не можаха да ми обяснят с оскъдния си английски. Иначе получихме информация, че се намираме в квартал Саладжак. Накрая завършихме обяда по турски - с чай. В онези малки стъклени чашки. Как се наливат с чай по цял ден комшиите, не проумявам?

Сбогуваме се със сърдечните си домакини и поемаме по обратния път.

За жалост девойката не пожела да стигнем до Кулата на девицата. А тя, дето се вика, беше на един хвърлей.

Когато наближихме морската гара, попитах няма ли да опитаме да видим поне Бейлербей палас, но тя отговори, че е далеч и няма време. Другият път, вика. Ами, дано!

След кратко разузнаване от страна на водачката ми, преминаваме от друг вход на гарата, за да можем да слезем на морска гара Еминьоню, до моста Галата.

Фериботът този път беше старичък. И не само увехтял, ами и препълнен с народ. Но две пребрадени ханъми се посбутаха, и любезно ми направиха знак, да седна до тях. Така и не разбрах защо – заради „прекрасната ми възраст“ ли, заради втренчения ми в тях поглед, или от любезност, но аз побързах да се възползвам от поканата.