ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

                            ДВОРЕЦЪТ ШЬОНБРУН И ОЩЕ НЕЩО

                                   

Добро утрооооо, Виена! Започва вторият ни ден в австрийската столица. Освежаващ душ, разкрасителни процедури и търчим към асансьора, за да слезем в приземния етаж, където сервират закуската. Централната зала е подредена с много шик. Маси с  белоснежни покривки до земята, светложълти карета….. и прочутите виенски тортички и кексове. По стените - картини от старинна Виена…. и виенски тортички. Нежно звучат виенски валсове… и виенски  кексове! Ах, какво разнообразие и какъв изящен вид имат тези виенски тортички и кексове ммммм!!! И докато всички останали туристи пълнят таблите си с бъркани яйца, шунки, плодове и зеленчуци, ние стоим очаровани пред таблите с  тортички и кексове. Естествено, че само от тях ще си вземем. Мммммм, прекрасен вкус! Де да имаше сега по едно силно италианско кафе! Ама то пълно щастие няма…….

След като сме доставили такава изтънчена наслада на стомасите си,  се отправяме към спирката на метрото.Трябва да вземем влакче U 4, за да стигнем до двореца Шьонбрун.

 Когато стигаме там, опашката  пред касите е все още рехава. Купуваме си комбиниран билет за всички обекти в комплекса и тъй като сме с Виена карт, ползваме 20%намаление, което в цифрово изражение е по 32.50 евро на човек.

Замъкът Шьонбрун е лятната резиденция на Хабсбургите. Построен е от император Максимилиан Втори през 1569 г. Още тогава бил оформен и парка. По време на турската обсада през 1683 г. обаче, паркът запустява, замъкът е изоставен. Едва през 1695-1713 г. под ръководството на арх. Йохан Фишер фон Ерлах започва обновяването и реконструкцията му. Твърде малко от оригиналния план е останало, тъй като императрица Мария Тереза поръчва интериора да бъде обновен в рококо стил. Фасадата била боядисана в характерното „шьонбрун жълто“.

След тези кратки исторически сведения почерпени от верния ни спътник – пътеводителя, започваме обиколката. Пресичаме огромното пространство пред замъка, разкрасено с фонтани и скулптурни композиции. 

В началото на парка е разположен великденски базар с кокетни къщички, красиво украсени с великденска украса,  предлагащи сувенири, вурстчета, биричка. Сред тях се извисяват огромни боядисани яйца, които допълват украсата.

Решаваме да започнем обиколката си със замъка.

 Близо до входа има малък параклис с  мраморен олтар и изрисуван с фрески таван представящ „Свадбата на Богородица“. 

Сетне се нареждаме на опашката, за да преминем през контролата. От там започват да се редят безбройните зали, салони, стаи, които ми се сториха по-пищни от тези в Хофбург.

Някои от тях са наистина впечатляващи. Стаята с огледалата – със своята бяло-златна пищна рококо декорация и кристални огледала -  характеризираща стила на императрица Мария Тереза.

Следва така наречената - Стаята за един милион - чийто стени са покрити  с розови дървени панели с многобройни  индо-персийски миниатюри по тях, изобразяващи сцени от живота на владетели на Индия през 16-17 в. Нея императрицата използвала за частни аудиенции.

Стаята на Наполеон – в нея е бил Наполеон, когато окупира Виена. По стените - огромни, великолепни гоблени.

Синият китайски салон със своите сини тапети, японски кристални полилеи, вази и полирани мебели също е впечатляващ. Накрая вече им изгубваш броя.

И накрая попадаме в Голямата Галерия. Залата, с впечатляващи размери с великолепни кристални огледала, огромни полилеи,  стенописи по тавана,  позлатени гипсови мазилки, е по имперски впечатляваща.

Излизаме от замъка и пред очите ни се разстила огромният парк,  оформен в стила на френските барокови паркове.

 За съжаление нямаше я тази пищна многоцветна картина, която бях виждала от някои фотоси, но поне алеите бяха пълни с разноцветни цъфнали лалета. В дъното на парка достигаме до голям бароков фонтан с водоскоци и скулптурна композиция.

Продължаваме  да се изкачваме по едната от двете пътеки, за да достигнем до върха на хълма, където се издига  Глориета. 

Тази постройка с нео-класическа красота и галерия от арки била използвана за трапезария. И днес тук има кафе-ресторант, но ние все още не сме пригладнели, а и има още толкова обекти за обикаляне….

Спущаме се  от хълма и се отправяме по другата пътека към Зоопарка. Не съм любителка на тези обекти, но заради девойката, ща-неща вървя след нея. В пътеводителя пише, че това  е най-старият зоопарк в света. И докато аз предпочетох да се препичам на една пейка и да се забавлявам с децата, които много съсредоточено и с все сила се трудеха над някакъв канал, специално създаден, за да развива тяхната техническа мисъл и физическа сила, девойката потъна в някакъв павилион,за да се забавлява на свой ред с всякакви видове влечуги, земноводни и  всякакви други екземпляри. Когато най-сетне излезе, с усмивка ми сподели,  че е попаднала и в стая пълна с прилепи. Брррр, настръхнах от ужас.

Виж в павилиона с рибоците влязох с удоволствие и отново се изкефих на разнообразния морски свят.

 Друго, на което се изкефих бяха грациозните розови фламинга.

Накрая все пак настоях да действаме по- организирано, защото времето минаваше, а и беше време да хапнем нещо. В едно от многобройните ресторантчета разпръснати из огромния парк – Parkcafe Landtmann си поръчахме вурстчета и биричка. 

Идва, значи, сервитьора и носи чиниите с наденичките, в които освен тях се мъдрят за гарнитура пържени картофки и настърган някакъв бял зеленчук. Начевам аз вурстчетата, които са много вкусни, защото са направени  от месо, убедена съм. Решавам да опитам от гарнитурата и да разбера, какъв, аджеба, е този - белия зеленчук. Олееелеееее, какъв е този лют, по-лют, най-лют вкус, бе?!? Чак дъхът ми спира от такава лютивина. УЖАААС ви казвам. Девойката не знае как да ме успокои. Оказва се хрян приготвен в някаква марината. Аз, която обичам лютото бях матирана тук.  Както и да е. Добре, че беше и биричката, та продължих някакси. 

Сетне попадаме в Къщата с палмите –  една  не голяма постройка от стомана и стъкло, в която освен малко палми имаше доста  хортензии и още някакви други растителни видове.

 Нищо изключително.

Срещу нея в еднородна сграда е  Павилиона с пустинните растения.

 Там е по-екзотично и интересно, като че ли. Пред входа има аквариум с някакъв вид рибки. В момента, в който си поставиш ръката вътре, те веднага  се полепват по нея и започват да си грискат от плътта ти. В първия момент потръпваш  от допира, но после ти става  чак приятно, като масаж е.

Продължихме да вървим по безкрайните алеи на парка, за да търсим лабиринта.

 Влизаме вътре и първо решаваме да се изкачим на площадката, около едно огромно многовековно дърво.

За да стигнеш до него трябва да се полуташ из  малък лабиринт. Ама, то било трудна работа да откриеш правилния път из него! И ние, и други туристи, доста обикаляхме докато стигнем площадката. Изкачихме се на нея, снимахме и големия лабиринт, но нямах кой знае колко голямо желание да се лутам из него. А и времето летеше.

Да вървим, да вървим, че окъсняхме.

Толкова се изморихме, че в градината на кронпринца не влязохме и побързахме да се насочим към Павилиона с каляските. Е, да, ама не. Оказа се, че толкова сме се размотавали из парка, че музеят спуснал кепенци в 16 часа. Имайте предвид и дори започнете обиколката си първо с него, за да не съжалявате като нас.  

В цената на билета беше включен и някакъв павилион, в който се показвал процеса на приготвяне на прочутия виенски ябълков щрудел, дори имало дегустация, но къде ти сили. А можеше и той вече да е затворен, та не си струваше да го търсим. Накрая се отбихме в сувенирния магазин до касата за билети, откъдето си купих картина с църквата Св.Стефан.

Изводът: ако искате да посетите всички обекти в Шьонбрун, бъдете по-организирани. Аз този път изпуснах юздите от контрол и се получи пробойна в иначе стройната ни организация. А може би, просто е непосилно за един ден да се види всичко. Освен това, може да си купите билети на място, само за отделни обекти в огромния комплекс. Разходката из парка е безплатна.

Вземаме U-bahn 4 отново и се връщаме към центъра. Чудим се дали да не отидем и до Пратера, колкото и да сме изморени. Да не говорим, че аз не съм особено ентусиазирана от идеята. Все пак потегляме уж в тази посока, та да видим докъде ще стигнем.

Първо без да искаме, май, /дали не обидих с това предположение гида свой?!/ откриваме, че сме близо до къщата Хундертвасер и се отбиваме да я видим.

 Намира се на ъгъла на Кегелгасе и Льовенгасе. Дело е на ексцентричния архитект и художник Фриденсрайх Хундертвасер. Може и да не долюбвам и проумявам  модерното изкуство, но тази сграда -  с безобразно асиметричната си фасада, многообразните форми на прозорците, пъстроцветните си  стени и многобройни храсти и дървета, които буквално изпълзяват от прозорци, тераси или буйно разперени на покрива -  ме запленява. Има в нея нещо от гаудистката творческа лудост у този архитект и неговото творение. Снимаме къщата от всякакъв ъгъл, и накрая си тръгваме.

От тази улица вземаме трамвай, който уж да ни отведе до Пратера.  Стигаме последната  спирка, но от атракциона ни следа, сал един безкраен парк. 

Ами, парашута не  се отвори на девойката. Но и тя не съжалява кой знае колко.

Качваме се отново на трамвай 1 и по някое време слизаме на Шведския мост, където минава канал на Дунава. 

От там с метрото се отправяме към брега на реката.  Виждаме пристана където акустират круизните кораби по Дунав и една величествена църква в далечината. Според пътеводителя това е  църквата Св.Франциск от Асизи, разположена на Мексикоплац. Много е красива, но слънцето вече залязваше и едва ли щяхме да я заварим отворена,  докато се доберем до нея.

После метрото и сме в центъра. Девойката си е харесала   ресторант Augustinerkeller vinothek под галерия Албертина и отиваме там. 

Този път  си поръчвам любимото ястие на Мария -Тереза – Wiena Tafelspitz,  а девойката - филе от пъстърва с магданозени картофки. Аз си избирам  бира Крюгерл тъмна  голяма, Зайдел светла малка за девойчето. Докато изпълнят поръчката, аз разглеждам заведението. Залите са със сводести тавани и тухлени стени. В дъното се виждат двама музиканти, които разтягат акордеони и пеят песни от типа градски шлагери. Ние кротко отпиваме от биричката в очакване на голямото ядене.

 Скоро сервитьорът носи поръчката  и започва пиршеството. Може и да е било любимо това  говеждо на императрицата, но аз не бях особено възторгната. Да не говорим, че порцията месо беше гаргантюелска. Ами за велика императрица като нея и порциите  великански, не ли?  За гарнитура – ябълков сос, млечен сос и печени картофки. Със сосчетата горе-долу  месото вървеше.Тъй като сме с Виена карт, в този ресторант има бонус за нас. Да го видим тогава.  Донасят ни по една чаша вино, което меко казано е слаба ракия, дет` се вика. Продължаваме с бирата и докъдето ми стигат силите за огромното парче месо. Виж девойката сладко, сладко си похапна рибешкото филенце. Метрото, хотела, банята  и потъваме безпаметно в пухените завивки. Лека….