Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА БЕЛГИЯ И ХОЛАНДИЯ

СБОГУВАНЕ С БРЮКСЕЛ

Добро утрооо, Брюксел! Ето, че дойде краят и на тази приказка. Оставаха броени часове до отпътуването ни. Затова се приготвяме делово, прибираме багажа, оставяме го в гардеробната на хотела и поемаме по улица Stevin straat, която скоро ни отвежда там където се пресичат Avenue de Contenberg и Avenue de la Joyeuse entree.

От там започва Парка в чест на 50-годишнината от основаването на белгийската държава, замислен и осъществен по идея на крал Леополд II.

Още в началото виждаме поредният паметник на Робер Шуман,

а зад него се издига величествена полукръгла аркада, в чийто център се издига Триумфална Арка, увенчана на върха с бронзова квадрига, а под нея символична бронзова скулптура на националното белгийско знаме.

От двете страни Арката е заобиколена от две впечатляващи фасади,

в които са разположени Кралския военно-исторически музей

и част от Кралския музей за изобразително изкуство и историческия музей.

Зад арката се издига фонтан, който красиво разпръсква водните си струи.

В тази ранна неделна утрин ние, май, бяхме единствените посетители и след като пообиколихме наоколо за поредната серия снимки

се отправихме към следващата ни цел - Парк Леополд, който е в близост. Преди това обаче сме привлечени от витрината на една сладкарница, в която се предлагаха такива тестени изкушения, че дълго се колебахме, докато направим своя избор.

Парк Леополд не е голям, но е с красив ландшафт, доукрасен с малко езерце. Сред парка са разпръснати няколко сгради с впечатляващи фасади.

Нашият многознайко – пътеводителят, веднага ни светва, че тук се намират няколко исторически сгради - Института по анатомия и Института по физиология, както и някогашния Колеж по търговия.

Присядаме близо до езерцето и хем се наслаждаваме на красивата природа, хем сладко-сладко си похапваме.

И, разбира се, снимаме.

Тук откриваме едно огромно многовековно дърво - Platane d`Orient - което е част от ботаническа сбирка с редки дървета.

Там където свършва паркът, започват многобройните сгради на Европейския Парламент – едно изградено от стъкло и бетон „гето“ за избрани „международни любимци“!

Ама много ви казвам, цял квартал!!!

Разбира се, наблизо има метростанция и ние се възползваме, за да отпрашим пак към историческия център.

Не знам колко пъти вече съм споделяла, че не съм наясно с посоките, така че не знам от коя страна дойдохме този път,

но първо видяхме една скулптурна композиция на Дон Кихот и Санчо Панса,

сетне една бронзова статуя на композитора Бела Барток

и там някъде сред уличките

отново се озовахме до статуята на Карел Булс.

Позавъртяхме се отново из Големия площад,

за още една серия снимки, защото времето беше слънчево и приятно,

а сетне започнахме да обикаляме магазините за шоколад, за да си направим покупките.

Решихме да отскочим и до малкия юнак – Manneken-Pis.

Навярно защото беше неделя, този път го бяха барнали в национална носия. Хайде по още една снимка и с него, че времето лети.

Започваме вече да умуваме къде да похапнем.

Връщаме се на площада и от там поемаме по една от съседните улички.

На пътя ни се изпречва една църква - Св. Никола - и ние да не й строшим хатъра влизаме набързо.

А то се оказа наистина набързо, защото по интериора й си личеше, че е протестантска – тоест бедна откъм религиозна пищност.

Малко по-нататък цялата уличка беше пълна с ресторантчета и ние си избрахме таверна CIRIO.

Поръчахме си за хапване вкусни сандвичи и за последно по една тъмна биричка.

От там се отправихме бавно към метростанцията.

Сетне хотела, нарамваме куфарите и се отправяме към близката автобусна спирка за летището. Исках да съм сигурна, че ще имаме достатъчно време, за да можем без големи приключения да се натоварим на самолета. След историята в Лисабон, голям страх ме гони.

Пристигаме на летището, нареждаме се едни от първите за митнически контрол и ……ето ти изненада. Не разрешават на девойката да носи в личния си багаж холандското сирене и бурканчетата със сосовете, които си бяхме купили в Амстердам. И отново ребром се поставя въпроса – или ги харизваме на митничарите, или девойката се връща по обратния път, за да остави малкото си куфарче в багажното. Ето за такива случаи е добре да подраниш за летището. Понеже имахме достатъчно време, решихме този път да не даваме гювеч на митничарите. Тъкмо по някое време бях започнала да се притеснявам, дали моят гид ще сколаса, ето, че тя се зададе най-сетне, и ние успокоени се отправихме към залата, за изчакване на повикването ни.

Общо взето така завърши нашата приказка от Ниските земи.

Като всяка приказка и тя имаше своя щастлив край. Сега вече от дистанцията на времето се укоряваме защо не сме намерили сили да видим това, да посетим онова,