Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

РАЗХОДКА С КОРАБ ПО ВЪЛТАВА

Събуждам се от звъна на алармата. Успявам да измъкна девойката от леглото с много подканения и много „ей сега“. Най-сетне слизаме в салона за закуска. И тук виждаме тестени сладкишчета, но тъй като видът им не е така изящен като виенските, не им се доверяваме много-много и за всеки случай вземаме и малко плодове. Отбелязвам си, че и тук има желаещи за бъркани яйца и докато им се чудя на вкуса, опитвам чешките бухтички. Нямат нищо общо с изтънчените виенски кексчета, но не са и толкова лоши. Жалко, че и тук кафето не струва.

Купуваме си от администратора еднодневна карта и поемаме към трамвайната спирка. Слизаме зад Националния музей и продължаваме надолу по Вацлавске намнести бавно, бавно и снимаме, снимаме – музеят, конната статуя пред него,

красивите фасади от двете страни на площада.

Е, двама полицаи ми направиха забележка, когато се изтъпаних по средата на платното, за по-добра снимка. Станахме свидетели и на поредния клошар, който май е бил в спор с гореспоменатите блюстители на реда, защото внезапно смъкна окъсания си панталон и останал по още по-окъсани боксерки навири задника си срещу полицаите. Да плачеш ли, да се смееш ли?! Оказва се, че за разлика от уредена Виена, в центъра на Прага се срещат често такива несретници. Както и да е.

Продължаваме и ето го гордия красавец Hotel Evropa – с неговата оригинална фасада в стил Art Nouveau и оригинален декор,

двореца КОРУНА от 1912 година в модернистичен стил - днес шопинг център.

Ние сме се запътили отново към Стария площад.

Този път сме решили да се качим горе на Кулата с астрономическия часовник. Аз, разбира се, вземам асансьора, а девойката решава да се изкачи по стълбите.

Гледката от високо е прекрасна. Правим много снимки.

Търсим в сувенирния магазин картичка с движещите се фигурки, но вече няма такива, за голямо съжаление на девойката.

Слизаме и двете с асансьора и се отправяме към близката църква до площада, която също носи името Св.Николай, като малостранската.

И двете едноименни барокови църкви са строени от архитектите - баща и син Кристоф и Килиан Динзенхофер в началото на 18 век, както вече споменах. Някога е била енорийска църква.

Влизаме вътре……. и чуваме органа. Все пак Великден е. Сядаме припряно и се потапяме във величествената музика.

Душата ми се изпълва с толкова много прекрасно чувство на празничност. След известно време започват и песнопения и тогава се досещам, че тази църква е протестанска.

От църквата се отправяме към еврейския квартал, за да посетим синагогата. Боже, какви прекрасни сгради, една от друга по-пищни.

Ето ни вече до синагогата. То всъщност се оказва, че са две. Първо виждаме мъничката Старонова Синагога.

За жалост равините са решили и те да почиват по Великден и портите й са затворени, за разочарование на многобройните групи туристи и нас, дето се тълпим тук. Амиии, да прочетем поне какво пише на паметната плоча на стената й, и в пътеводителя. Тази синагога, оказва се, е една от първите готически сгради в Прага и една от най-старите европейски синагоги, защото е построена в последното десетилетие на 13 век. Тогава, както навсякъде в Европа, евреите живеели низвергнати зад крепостните стени на средновековните градове, в еврейски гета. То остави това, ами не им давали място да разширяват гробищата си и те били принудени да погребват скъпите си покойници в един и същ гроб. Да не говорим, че чешките евреи са най-многобройни по численост като жертви на Холокоста, мир на праха им!
Срещу тази синагога се намира Синагога Клаусен, в чийто двор е прочутото малко гробище побрало повече от 200000 покойници. Това е гробището, станало герой на много световни конспирации и митове, за еврейския заговор срещу човечеството, битуващ и до днес. Успяваме само да надзърнем през железните врати, за да снимаме част от тези стари, очукани надгробни камъни натрупани безредно един до друг, които съществуват тук от 1439 г.

Но…. стига вече с гробарските истории. По-важното е, че някъде към 19 век еврейският квартал, станал най-преуспяващия с тези красиви сгради в стил Art Nouveau.

Ах, този предприемчив еврейски дух! Днес, разбира се, в приземните етажи на повечето от тях, са се разположили най-реномираните европейски фирми за мода, както се полага на победилият капитализъм.

За нас е време да продължим. Ето я и Вълтава и Чехов мост.

Слизаме на пристана, за да си купим билети за разходка с корабче по Вълтава, и тъй като ма време, решаваме да прекосим моста, и да се поразходим до отсрещния хълм.

Тръгваме по стълбището, а от указателните табели разбираме, че тук се е ширнал един от пражките паркове – парк Летна.

А най-горе на хълма е кацнала красива постройка, някогашна обсерватория, днес вече превърната в ресторант. Поразтъпкахме си из парка, направихме снимки горе от хълма, и после кръгом към пристана.

Качваме се на корабчето, за да видим града в целия му размах и великолепие. Започва нашата обиколка по река Вълтава. Минаваме последователно под Чехов мост, Манешов мост, под Карловия мост, както винаги отрупан с туристи, някои от които ни махат приятелски.

И докато се дивим на красивите фасади на сградите от двете страни – ето ти го и Храдчани на хълма. Корабът продължава да се плъзга плавно напред. През това време ние си поръчваме биричка на сервитьора и ни е толкова хубаво…..

После спираме за половин час, заради шлюзовете и нивото на водата, сетне продължаваме.

Някъде по пътя виждаме и причудливата фасада на Танцуващата къща,

преминаваме под още няколко моста и

накрая виждаме един от историческите хълмове на града – Вишехрад,

с неговите каменни крепостни стени и величествените кули на готическата катедрала, кацнала на върха на хълма.

Корабчето прави маневра /така ли се казва за кораб?/ и поемаме обратно.

Ей, че е хубаво. Бирата е изпита, снимките са направени, отново правим половин часов престой и двучасовата разходка приключва.

От там поемаме отново по десния бряг на Вълтава,

преминаваме покрай Рудолфинум.

Там някъде, под дърветата, се бяха наредили един куп художници. Не се стърпях и си купих един великолепен акварел на Карлов мост, за спомен. За сега, обаче, на живо и отново сме на прочутия мост,

този път с твърдото намерение да се снимаме пред скулптурната композиция с двамата братя Кирил и Методий. Речено-сторено.

Решаваме да продължим разходката си като кривнем и се поразходим из Мала Страна, както император Карл IV, прекръстил с това име целия район.

Въпреки наводненията, пожарите, войните, части от римските и готически постройки се запазват. По време на господството на Хабсбургите дворците вече се строели в бароков стил и все още някои от тях се използват за правителствени учреждения, посолства.

Докато снимах една такава красива сграда

видях на отсрещната съседна сграда надпис на чешки, че снимането е забранено. Оказа се, че е на американското посолство. Както и да е.

Поразходихме се по живописните старинни улички,

и започнахме да се оглеждаме за ресторант за прощалната вечеря.

Харесахме си ресторант Конюшнята. Сядаме в градината му.

Разглеждаме менюто и се спираме на гъска, която се приготвя в продължение на 6 часа в специална марината. По запазена бабина рецепта, както пише в менюто. За нищо на света не пропускам нещо толкова специално. Да видим какво са готвели чешките баби. Сервитьорът ни похвали за чудесния избор и ние още по-нетърпеливо зачакахме своята гъска. Ах, отдавна не бях яла нещо толкова вкусно! За жалост започна да вали леко и трябваше да влезем в ресторанта.

Както му приляга на името, в залата на ресторанта от тавана висяха конски сбруи и всякакви такива такъми. Много приятна обстановка. Като държащи на реномето си и този ресторант си имат своя собствена марка бира - Крушовице, при това тъмна.

Как да не я опитаме.

Поглезихме се и за десерт си поръчахме сладкиш приготвен с маскарпоне, вино Марсала, ягоди, и кой знае още какво. Мммммм. Delicious, sophistiqué, както казват французите! Само заради тази вечеря си заслужаваше пътуването до Прага. А и чувството, че си платил 1000 и кусур крони за вечеря!!! Чудя се толкова ли е голяма инфлацията им?! А жизненият им стандарт? Абе, всеки случай е много по-висок от нашия, си мисля аз. Както и да е.