Travel around Europe: ПЪТЕПИС ВИЕНА-ПРАГА

ПАНОРАМНАТА ОБИКОЛКА ПРОДЪЛЖАВА

Приключили с импровизирания обяд,

се отправяме към съседната уличка, преминаваме портата на един парк, в дъното на който се издига великолепна фасада.

Припомних си един пътепис и се досетих, че това трябва да е гърбът на двореца Хофбург, но девойката не ми повярва.

Едва след като пообиколихме парка, тя най-сетне се съгласи с мен. Но нищо не загубихме, защото потъналата в зеленина градина е красива.

В края й в близост до един от входовете се натъкнахме на паметник на Моцарт със символично оформление от цветя пред него - музикалния знак ключ сол.

Излизаме от градината и се озоваваме срещу сградата на Парламента с монументална барокова скулптурна композиция пред фасадата.

И ето ни пред парадния вход на бившия имперски дворец Хофбург. Виждаме разточително пищен комплекс от сгради разпрострян около обширен парк. Огромният площад пред него - Хелденплац е украсен с две конни статуи – на ерцхерцог Карл Австрийски и на принц Евгений Савойски.

Някога средище на императори, средновековният замък бил разширяван и променян постоянно до 1918 г. И както силата на Хабсбургите растяла, така императорите постоянно разширявали и усъвременявали сградите в сътветния модерен стил в архитектурата. Днес тук се помещава австрийският президент, международен конгресен център и няколко музеи, отворени за посетители.

В началото е Националната Библиотека – впечатляваща барокова сграда от 18 в. Продължаваме и влизаме през швейцарската порта. Името на тази ренесансова порта идва от швейцарските гвардейци, които я охранявали, наети от императрица Мария Тереза през 18 в. Във вътрешния двор е касата, откъдето решаваме да си купим Виена карт, за да ползваме намаление за музеите. Но най-вече, защото в нея влиза и ползването на градският транспорт, което си е голямо улеснение. Е, намалението за Хофбург е само 1 евро, но карай да върви. В билета влизат Сиси музеят, императорската сребърна колекция и императорските апартаменти.

Започваме с порцелановата колекция, златните и сребърни прибори – с една дума обичайните прекрасни неща, ползвани от техни величества.

Не ни впечатлява кой знае колко Сиси музея. В няколкото стаи включващи този музей са събрани преди всичко вестникарски издания, нейни снимки, тоалети и дамски пособия на височайшата особа, която австрийците по всичко изглежда обожават.

Императорските апартаменти не се отличават с особена пищност и разточителство. Но тук се намират императорските регалии на Хабсбургите, задигнати от Хитлер и върнати след Втората световна война на австрийците, които си струва да се видят.

Приключваме с Хофбург и продължаваме разходката си през парка.

Там някъде сред дърветата виждаме малко кафе и бързаме да се настаним и да опитаме от виенските тортички. Девойката си поръчва сахер, аз предпочитам торта с вишни. Мммм, божествен вкус имат виенските тортички!

Отново пресичаме улицата и скоро се изправяме пред изумително красивата нео-готическа сграда на кметството.

Със своя безкрайно висок шпил на часовниковата кула в центъра и островърхите кулички от двете му страни, с украсените като дантели каменни готически прозорци Neues Rathaus е наистина сграда, с която гражданите й да се гордеят. Построена е в края на 19 век. С дъщеря ми бяхме очаровани от тази впечатляваща сграда и дълго й се наслаждавахме.

Срещу нея се вижда друга зрелищна сграда – Бургтеатър, с нео-ренесансова фасада. Строен в продължение на 14 години /1874-1888г./, този театър е един от първите в немскоговорящите страни.

Поемаме в посока към църквата Св.Стефан. По пътя ни на едно малко площадче съзираме средновековна църква.

Влизаме вътре. Оказва се, че е на ордена на миноритите. Май съм срещала това име, но не си спомням какви точно идеи са изповядвали монасите от този орден. Виж, църквата много ни хареса, може би защото с щерката сме страстни почитатели на готическите църкви, както не веднъж съм писала.

От кратката справка с пътеводителя научаваме, че когато херцог Леополд VI се завръща благополучно от кръстоносния поход през 1219 г. построява църква на това място.Разглеждаме, снимаме и продължаваме по пътя си.

Когато пристигаме на Stephansplatz, той буквално прелива от тълпи туристи. Не зная винаги ли е така, или защото е Страстната Седмица - Велики Четвъртък.

Разположена на едноименния площад, катедралата Св.Стефан е една от символичните забележителности на града, с която виенчани много се гордеят и обичат, наричайки я галено „Steffl”. Тя е и най-забележителната готическа сграда във Виена. Като повечето готически катедрали и тази е построена на мястото на романска църква от 1147 г., но най-ранно запазени и датиращи от 13 в. са огромната порта и езическите кули от западната страна на катедралата.

Главната порта е украсена с римски скулптури изобразяващи Христос в деня на Страшния съд, между два ангела. Покривът с цветни керамични плочки е другата отличителна черта на тази църква. Това е втората църква с такъв покрив. Първата беше в Загреб.

Влизаме вътре. Главният готически неф е с внушителен свод, поддържан от високи колони, украсени с многобройни каменни статуи, датиращи от 15 век. От това време са и нефа и страничните параклиси. Бароковият главен олтар е богато украсен с мрамор. Някогашният орган, построен през 1886 г. е бил разрушен през ІІ световна война. Днешният огромен орган с 125 тръби е инсталиран през 1960 г. в западния хор.

Прозорците, с петте красиво украсени средновековни витражи, изобразяват библейски сцени из живота на пророци и светци, както и от живота и Страстите Христови.

Дълго обикаляме из огромната катедрала, срещу билетче влизаме зад огражденията, за да снимаме по - отблизо главния олтар. За жалост до покрива не можем да стигнем, защото тече някакъв ремонт. Още няколко пъти дойдохме тук, защото човек не може да се насити на тази величествена красота.

Най-сетне се измъкваме от човешкото гъмжило и се отправяме по малката уличка Goldschmiedgasse към близката барокова църква Св.Петър. Църквата е разположена на едноименен площад в непосредствена близост до една от главните виенски улици - Graben.

Това е енорийската църква на Виена. Споменава се за първи път през 1137 г. като романска църква, създадена от краля на Франките. Някъде през 18 век е преобразувана в барокова.

Интериорът е богат, пищен, невероятно красив. Над главният олтар е изографисан стенописа „Непорочното зачатие“, а на купола над него - „Изцелението на куция от Св.Петър и Св. Йоан в Ерусалим“. От двете страни на главния неф има няколко пищно украсени със статуи параклиси. Прекрасният позлатен амвон е украсен с великолепни скулптури, а над балдахина отгоре е скулптурната композиция Светата Троица.

Ами старинният орган? За жалост не успяхме да направим много снимки, защото в момента, в който влязохме вече течеше великденска процесия, и малката група туристи зад заграждението гледахме примирено.

Край за днес със сантименталностите. Отиваме да хапнем. Избираме си едно ресторантче близо до църквата – Sparky. Сядаме и правим поръчката. Като първа вечер във Виена аз си поръчвам оригинален виенски шницел, девойката виенски шницел без оригиналности. И бира, разбира се. Време е да опитаме и австрийската бира. В този ресторант предлагаха Цвикл, и май беше най-приятната от всички, които пихме. Салатите и предястията бяха на самообслужване и сами си ги избрахме от витрината. Сервитьорът носи шницелите, бирата и запрятаме ръкавите.

Натежали от вечерята и дългият уморителен ден решаваме да се приберем. Но все пак не се стърпяваме и отново влизаме в Св.Стефан.

Тече великденска проповед за енориашите, но е пълно и с туристи. Интериорът на църквата е красиво осветен. Правим още една серия снимки и бавно разхождайки се по препълнената от хора улица се отправяме към метрото.