Продължението

                       ИСТОРИЧЕСКИЯТ  ПЛОЩАД  НА  АНТВЕРПЕН

Излизаме от Катедралата и се озоваваме на  Grote Markt, изпълнен с туристи. Този главен исторически площад бил един от най-големите центрове на гилдиите в Белгия. В центъра му е прочутият фонтан, дело на  скулптора Ламбо. На него е изобразена митичната фигура на Баво - легендарният римски войник, който пазел пристанището на града, и го спасил от великана Антигон, хвърляйки ръката му в реката.

На площада доминира внушителната сграда на кметството, построена през 1560 година.

 Останалите сгради са в типичния стил на белгийските къщи с островърхи покриви. Навсякъде по пейките и около масите на  многобройните ресторантчета наоколо, са насядали туристи.

 Други се тълпят  да се снимат пред фонтана, трети се разхождат, снимат и разглеждат – обичайната туристическа суетня.

 Посядаме за малко и ние, за да си отдъхнем, 

и продължаваме по Мейр. 

 

Е, сградата съм я привела като Кулата в Пиза, но така е с фотографи любители

Улицата завършва с широк мост, под който кротко тече  широката река Шелда, която разделя старата от новата част на града.

 

Точно срещу моста се издига Замъкът Стен – най-старата сграда с военно значение, тъй като контролирала достъпа до реката.

 Издигната през 9 в. от император Ото І, за защита от набезите на  викингите. Така постепенно около нея възниква селището. 

До 1200 г. била седалище на херцога на града. През 14 в. загубва военното си значение и в продължение на 600 години е затвор. Но дори и тук, богатите затворници били настанявани в хубави стаи с изглед към реката, докато бедните им събратя гниели в подземията на затвора, без вода и храна. През 1890 г. сградата става археологически музей, а днес е и морски музей.

Приближаваме каменната порта на замъка. Отгоре се вижда статуята на Семини – скандинавски бог на младостта и фертилността. Поради това бил изобразяван с голям фалос, но лицемерните йезуити го счупили през 17 в. Преминаваме през портата, понадзъртаме наоколо, но не влизаме в музея. Точно срещу замъка е Lande Wapper – митичен демон от техните приказки.

    

Според пътеводителя, от другата страна на булеварда, който преминава покрай замъка, се намира друга една забележителност, и ние решаваме да й хвърлим един поглед. 

Става дума за Vleeshuis.Наистина е впечатляваща тази сграда с нейните кули и кулички с готически детайли.

Известна е като „Месарската къща” и е една от най-красивите и любопитни сгради в Антверпен. Построена  през 1501-1504 г. като средище на гилдията на касапите и търговците на месо, днес тя е музей на музиката. За жалост вече бяхме много изморени и прегладнели и нямахме сили и мерак да разглеждаме музикални инструменти, в това число и клавесини, дело на най-известната фамилия на такива инструменти в града и т.н. и т.н. Това, последното, моят гид го изчита от пътеводителя, докато аз все още снимам. Но тъй като сме прегладнели, вече не ни е до изкуство и никоя от нас не настоява да влезем вътре.

Край, трябва да намерим в най-скоро  време,  нещо за ядене. Най-сетне в една малка уличка с живописни къщи откриваме нашето спасение – ресторант Парламент.

Настаняваме се на една свободна маса. Повечето посетители бяха местни жители. Поради това, мъжът от съседната маса, който развеселен си пиеше биричката със своята половинка, започна да маха на сервитьорката да дойде да ни обслужи. Любезни хора. Поръчваме стек, като на въпроса колко да бъде изпечен, консервативното ми другарче заръчва да е добре изпечен, но аз смело заявявам -  средно изпечен. Е, потече кръвчица, разбира се, като започнах да го разрязвам, но добре, че пак си бяхме поръчали от разкошният гъбен сос, който се предлага в Белгия. Имаше и вкусни пържени картофки, зелена салата и задължително тъмна бира. Ядохме дълго и с наслада, вдигнахме наздраве със съседите по маса и накрая се надигнахме.

Отправихме се към Меир в посока на гарата.Преди да стигнем до нея, се отклоняваме от улица Schoenmarkt, за да разгледаме площада Groenplaats,  или  Green Place както го наричат френско говорящите. На него се издига бронзовата фигура на гения Рубенс.

Площадът предлага великолепен изглед към катедралата откъм северната й страна. Цветарите бяха изнесли многобройни саксии с красиви, разнообразни цветя, и това правеше мястото пъстро и привлекателно.

    

От него продължаваме по Meirburg и накрая излизаме пак на впечатляващата главна улица Меир. А там вече тълпите се бяха увеличили. Все пак тук са магазините на най-големите фирми за мода. С една дума раят за жените. А да не ви разказвам с какви многобройни групи от арабки се разминавахме, всяка хванала по 2-3 арабчета, а някои, отгоре на всичко, бяха и бременни. Дали наистина мюсюлманите и чернокожите /обърни внимание колко съм толерантна!/ няма да претопят постепенно бледоликите жители на стария континент?!

      
Ние, все още, мааме краци по Меир и снимаме усърдно. Ето я накрая и красавицата ж.п.гара. 

Тъй като имаме още малко време, свиваме зад ъгъла й, за да разгледаме виенското колело, разположено на малкото площадче зад гарата. 

Още малко снимки и отново във влака, който ще ни отнесе в Брюксел. Уморени, но удовлетворени сме от еднодневното прекрасно пътешествие из историческия център на Антверпен. Смешно малко време за такъв град, но все пак усещаш донякъде атмосферата на града, докосваш се до жителите му и виждаш едни от шедьоврите, с които се гордее този народ. И това е нещо, нали? Сбогом, Антверпен!