Travel around Europe: продължението

КЪЩАТА - МУЗЕЙ ПЕТЕР ПАУЛ РУБЕНС

Връщаме се отново на улица Меир, защото от лявата й страна, почти в началото на тихата улица Wapper 9 -11 се намира къщата – музей на фламандския гений в живописта – Rubenshuis.

След завръщането си в Амстердам през 1610 година, великият художник и неговата втора жена, Изабела Брант, купуват къщата и мястото, за да изградят свой дом. Тук отглеждат децата си, тук той създава една голяма част от своите творби, тук умира. Като истински почитател на изкуството от римската античност и италианският Ренесанс, художникът създава този дом по подобие на италианско palazzo. И този разкошен дом бил несравним по своето великолепие с домовете на другите знатните граждани от Ниските страни. Срещу имението на художника се намира билетният център. За възрастен билета е 6 евро, за младежи от 12 до 26 години – 1евро.

Билетният център е срещу музея

Влизаме през сводестия вход на импозантната сграда и попадаме във вътрешен двор, а точно срещу нас се издига внушителен бароков портал, който свързва двете части на дома.

Неговата форма наподобява римска триумфална арка,а отгоре се издигат статуите на две римски божества – отляво тази на бог Меркурий – покровител на художниците, отдясно е Минерва – богинята на мъдростта. Този внушителен централен пасаж Рубенс взаимствал директно от Porta Pia – известната градска порта на Рим, изградена по проект на Микеланджело. Домът е от две части свързани с богато украсения портал. Вляво, по фламандски стил се редуват стаите, където Рубенс и семейството му са живеели. Вдясно е работната част, съдържаща студиото на художника в бароков стил.

Започваме от приемната. Тази стая е забележителна с украсените си стени от испанска кожа, които се използвали като тапети в богатите домове по това време.

Следва малката кухня с керамични стени и красива камина във фламандски стил.

До нея е дневната, която е играла главна роля в социалния живот на семейството. На една от стените виси един от неговите четири автопортрети, както и обичайните мебели от онова време.

Галерията – това е стаята, в която всеки сантиметър от стените е зает от картини, защото освен гениален творец, за разлика от много свои събратя, Рубенс бил и много добър търговец. В стаята известна като constcamer се излагали най-ценните платна. Колекцията му съдържала картини от италиански и фламандски художници от 16 и 17 в.
Идва ред и на неговия музей. Тази просторна стая с полукръглата си форма наподобява Пантеона в Рим със своя купол и с изящните си мраморни ниши. Тук Рубенс излагал своята колекция от скулптури. Сред експонатите се откроява един мраморен бюст на Сенека.

Останалите стени са изпълнени с платна с митични и религиозни сюжети. Задържаме се продължително пред една алегорична картина, в която дамите и господата в нея, са изобразени като маймуни.

В дома има две спални – в малката се намира едно от онези легла характерни за тези земи, които наподобяват по-скоро долап, украсен със завеси, където са се пъхвали. И разбира се твърде късо легло,както е било модерно по онова време, защото хората спяли полулегнали,. В голямата спалня, в която художникът е починал има красив дъбов кабинет

декориран с митологични сцени.

Накрая се отправяме в студиото на твореца. В това огромно помещение е творял художникът със своите ученици. И тук стените са изпълнени с прекрасни картини, а аз не мога да се стърпя и да не кажа по нещичко за тях.

Външната фасада на студиото

Пред нас е платното „Покръстването на Саул”. За тези, които, като мен, не са знаели - Саул е името на мъжът, станал известен по-късно като апостол Павел. Картината пресъздава библейската история, според която по пътя за Дамаск, Саул пада от коня си, когато пред него се явява Христос. Майсторската четка на художника пресъздава този драматичен момент, със силата на таланта си и запленяващата сила на контрастта на светлината и сянката.

„Благовещение” е друга творба, създадена все още под влияние на ренесансовите италиански художници. Пресъздаден е момента когато Архангел Гавраил се явява пред Мария, за да й съобщи благата вест. Необикновено ярките цветове – синият плащ на Мария, скъпият пигмент и стилът на художника, помагат за динамичния характер на сцената.

Но централно място сред тях заема шедьовърът „Разпятие”. Обикновено художниците рисували тази сцена с Мария и Св.Йоан в краката на Христос, или Сина Божи, разпънат между двамата крадци. Дотогава само скулпторите изобразявали самотната фигура на Христос на кръста. Според специалистите, навярно, Рубенс е този, който пръв изобразява самотният Христос на кръста. Поразени сме от въздействието и експресивната сила, с която е изобразен Христос, изправен сам срещу потъмнялото небе, извисяващ се с цялата си мощ над Йерусалим. Впечатлява и позицията на Христовото тяло, защото единствено тук ръцете му са изпънати не по дължината на главата му, а високо над нея.

Сред другите картини се откроява „Адам и Ева” - една от малкото негови оцелели картини от този период. На този етап Рубенс изобразява техните фигури на фона на природата с прецизност и точност, цветовете са експресивни – студени нюанси на зеленото и синьото.
Друга картина, която рисува скоро след пристигането си в Антверпен е „Свети Себастиан”. Рубенс пресъздава възкръсването на мъченика, за който се грижат два ангела. Вдъхновено е пресъздадена главата на светеца. За нея художникът е повлиян от ренесансова скулптура на светеца във Флоренция.

Тук е и историческото платно, пресъздаващо баталната сцена - Хенри ІV в битката при Иври. Както и един портрет на неговият най-талантлив ученик Антони Ван Дайк.

Има и едно жизнерадостно, пасторално мащабно платно „Селяни отиват на пазар”, на един от неговите последни ученици Ян Бокхорст в сътрудничество с Франс Снидерс, който рисувал такива сюжети.