ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

ХОТЕЛ АЛБЕРТА  –  НАШИЯТ ПРИСТАН В ГРАДА
 
Няма лъжа и измама, вече сме на каталунска земя, в центъра на нейната столица  Барселона -  площад Каталуня. Според картата на метрото, от тук трябва да се качим, за да стигнем до хотел Алберта, който ще ни приюти през следващите пет нощи. Дилемата е, че  има два входа за метрото. Влизаме в единия, девойката внимателно чете табели, стрелки, насочващи направленията на станциите, но се оказва, че това не е нашият път. Колкото и да не й се иска, трябва да се консултира със служителка на метрото. И макар, че въпросната снажна, тъмнокожа дама не знае английски, поне е любезна и повече с ръкомахане и придружавайки ни, посочва входа, през който да влезем.

Тук за първи път ще изокам, че братята каталунци, / като нас българите/ дип-дип не са на ти с английския. Досега, където сме били, почти всеки, когото сме спирали с въпрос на английски, без проблем ни е давал нужната информация.  В Барселона, обаче, независимо, че е средиземноморски град и столица, говорещият английски определено  има затруднения. Поне аз останах с такова впечатление и в Барселона,  да не говорим за Сарагоса.
      
Влизаме в метрото, а там вземаме влак за нашата линия Sarria-Sant Gervasi. След десетина минути, може би, слизаме, вземаме асансьор - за мое огромно облекчение- и когато се изкачваме с него, направо  се озоваваме насред малък площад – площад Молина. Виждаме  малка групичка млади хора, и опитваме да разберем дали сме в правилната посока. Те, слава богу, знаят английски и много приятелски ни посочват, да вървим по улицата нагоре. Така се озоваваме пред вратите на хотела. Да кажем нещо за него.

Хотел Алберта, от веригата хотели Sercotel, се намира в тихия буржоазен квартал Sant Gervasi-Galvani, на улица Via Augusta, 127. Както казах, до него се стига както с въпросното влакче, така и с мотриса от станция Фонтана на метрото, която е на 10-15 минути пеш до хотела. Администраторите са млади мъже, които владеят  английски и любезно ни предоставят нужната информация.

Стаята, в която ни настаняват, определено е по-малка от тези, които са показани в интернет, но има всичко необходимо за тризвезден хотел. В гардероба откриваме  бонус – безплатен сейф.

Има и балкон с изглед към двете пресичащи се улици. Тъй като сградата е сравнително нова, изолацията й е много добра и никакъв шум не достига от преминаващите коли по двете улици.

Банята е просторна, с вана, голям плот /дори твърде голям, та достига чак до тоалетната чиния/, биде и  сешоар.

От допълнителните услуги се възползвахме от безплатния Wi Fi на рецепцията, за да получим допълнителна информация за пътуването ни до Сарагоса.

Оставяме багажа и излизаме на кратко разузнаване. И докато в Мадрид, и в Лисабон по това време кварталните ресторантчета, са все още пълни с клиенти, а витрините и персонала им настойчиво те подканят да влезеш, тук с изненада установяваме, че по цялото протежение на улицата няма никакво отворено заведение, и цари благонравна тишина. Стигаме обратно до площадчето, от което дойдохме, и най-сетне виждаме две ресторантчета, които работят. Стадното чувство си казва своето и предпочитаме TIC-TAK, тъй като има повече клиенти. Сервитьорът,  разбира се, не знае английски, менюто е само на каталунски, затова повече се доверяваме на предложенията му. Скоро  той ни донася едно плато с TAPAS-и, едно плато с нещо като нашия кашкавал, и едно плато с каталунски жамбон, /ммммм, че вкусен!!/ Е, почти без проблем се разбираме и за пиенето -  за девойката безалкохолно, а за мене вино роха, разбира се. И веселбата започна. Накрая си тръгваме, защото на другия ден ни чака много, много тежък и дълъг маршрут. Връщаме се в хотела, вземаме по един душ и  не успяваме дори да доуточним маршрута, защото заспиваме  почти веднага от умора.
Лека нощ, Барселона!