ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

                                       С Б О Г У В А Н Е    С    П Р А Г А

Само след няколко часа ще напуснем този великолепен град. Ами сега – накъде?  Аз подхвърлям да се опитаме да открием, все пак, православната църква Св.Св.Кирил и Методий. Кой знае защо, този път не ми се ходеше по музеи. Моята водачка и тя няма по-добра идея и  с пътеводителя в ръка ме повежда  из Новия град.

 От Вацлавске намнести тръгваме  по улица Водичкова към  осъществяване на нашата идея. По улица, по която като наниз на огърлица се кипрят коя от коя по-красиви фасади.

 И как пък не видяхме една сграда  с  олющена  стена или грохнало балконче. Или пред някой прозорец, на простора, да се ветреят кюлотите на някоя пани. Не, не и не.

Ех, колко е важна географията където си се родил, та даже кой ти е бил поробител. Едно е Мария Тереза от Хабсбургите,  друго са турските аги, нали? Или императора на Свещената Римска империя да ти е крал. Както и да е.

Стигаме до Карлово намнести /демек Карловия площад/. 

Минаваме през една градина, за която в пътеводителя дебело е подчертано, че била социалистическа? Ей това не го разбрах, с какъв подтекст е написано, но няма да задълбавам. Все пак градина като градина. Може би само тя е създадена през социализма?! Както и да е.

Някъде през клоните на дърветата

съзираме купола на една църква и решихме да я почетем и нея. Оказа се, че е Св. Игнатий –  много пищна и богато украсена барокова църква на йезуитския орден.

Може безчет души да са погубили братята йезуити в името Господне, но иначе църквите им преливат от красота.

Да вървим, да вървим….

И ето на улица Реслова откриваме православният храм Св.Св. Кирил и Методий.

Влизаме вътре. Скромен интериор, в центъра на главния олтар иконостас и икони, много икони по стените като във всеки православен храм.

Запалихме по една свещичка за здраве, оставихме няколко крони, написахме имената си, да ги прочетат на поредната литургия за здраве, прекръстихме се пред голямата икона на двамата равноапостоли и излязохме.

Решихме да продължим надолу по улицата, която слиза чак до брега на Вълтава, за да видим отблизо ексцентричната архитектура на Танцуващата къща. Но  няколко метра от православната църква видяхме друга малка църквичка и решихме да надзърнем и в нея. На площадката пред портата виждаме един младеж и го заговаряме. Оказва се, че е от телевизионен екип, който ще прави филм за нея и любезно ни кани да влезем. Това засили любопитството ни.  Докато пристъпваме през портите, отнякъде излиза една жена, която се интересува дали сме от екипа. Казваме, че сме туристи и тя охотно ни разказва  историята на храма, дава ни материали. А аз ще предложа тази история на вниманието ви, защото се оказва, че тази малка църквица има дълга многовековна история.

Църквата Sv.Vaclava na Zderaze е хусистка църква т.е. протестанска. Построена е през 12 век в романски стил и все още могат да се видят два романски прозорци от това време. В края на 14 век била преустроена в готическа.

От това време датират и остатъците от две фрески „Дървото на живота“ и „Мария божията майка“. По-късно е предадена на рицарите на Кръста. През хусисткия период  продължава да се използва за проповеди, а през 1623 г. император Фердинанд II я преотстъпва на  августинците, дошли от Италия, които построяват към нея и манастир, който е затворен по времето на император Йозеф II. 

От 1929 г. църквата отново се ползва от чешката протестантска църква. Докато бавно вървим към олтара,  любезната пани ни посочва красивите столове от двете пътеки на нефа  и части от дърворезба на стената споменавайки, че  са много старинни. На олтара са изрисувани фигури от чешката религиозна история – Св. Людмила, Св.Вацлав, Ян Хус, Ян Жижка и Ян Амос Коменски.

 
Правим няколко снимки, благодарим сърдечно на любезната пани и много доволни излизаме от храма. Ето как, без да искаме попаднахме на тази старинна църква и се запознахме с нейната история. Не и без помощта на любезната служителка.

 

И тъй като времето ни изтича, от площадката пред църквата, правим няколко снимки на Танцуващата къща и поемаме назад.

С ускорена крачка се отправяме към хотела,

за да си вземем багажа, сетне трамвая, и преминаваме за последен път през Вацлавске намнести.

Вървейки по улица На пршикопе

не се стърпяваме и отново и отново снимаме красивите фасади на сградите,

кулите

и себе си.

И хем сме щастливи, че за малко сме влезнали в досег с такъв прекрасен европейски град, хем  изпитваме и мъничко тъга, че се разделяме. Защото, както беше казал някой, всяка раздяла е една малка смърт, нали?
Sbohem,  Zlatá Praha!

  
От автогарата във Виена поемаме с метрото към летището. Тъй като имаме време, хапваме вурстчета, за последно в едно от ресторантчетата там, и се отправяме по пътя за дома.

До нови срещи!
 
 
                                          София – Виена – Прага – София
                                                           /13.04 – 21.04.2014/