ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

                                          МУЗЕИТЕ НА ВИЕНА

Денят ни започва с виенски валсове и изкусителните виенски сладкиши. Сетне водачката ми поема юздите, демек качва ме на метрото, и се отправяме към двата най-известни музея във Виена - Природонаучният музей и Музеят за изобразително изкуство. 

Разположени са на Алзер Щрасе на север и Мариахилфер Щрасе на юг.

Първият  отваря врати през 1889 г. и е дело на Готфрид Земпер и Карл фон Хаснауер. Построен е като огледален образ на Музея за изобразително изкуство. Двата музея се намират един срещу друг, а между тях се издига монументален паметник на императрица Мария-Тереза.

 Построени в стила на италианския ренесанс те са с такива впечатляващи разкошни фасади и интериор, та ако не заради друго, то си струва да ги посетите, за да се насладите на величествената архитектурна красота на тези две сгради.

И отново нашият верен спътник – пътеводителят - ни информира, че Природонаучният музей е един от най-старите и забележителни световни музеи. В основата му е колекцията от археологически, геологически и природоисторически сбирки на Император Франц Стефан – съпруг на Мария-Тереза, събирана от 1750 г., и непрекъснато  обогатявана. Ами, докато жена му води войни и той е трябвало с нещо да се занимава, нали? И човекът си намерил хоби.

След като дълго цъкахме с език и се възторгвахме от архитектурната импозантност на сградата, време беше да се заловим за работа. 

Започваме от мецанина където в пет огромни зали са изложени безброй минерали, полускъпоценни и скъпоценни камъни.

 Тук са  уникалната миниатюрна статуетка „Венера от Вилендорф“ на почтената възраст от над 25000 години, с пищни форми

 и  един невероятен букет, сътворен от скъпоценни камъни.

Следват залите с геологически образци – безброй метеоритни остатъци, останки от вулканични изригвания, растителни и животински вкаменелости. Но освен изключително богатата колекция, тук имаш възможност за научни експерименти, интересни не само за присъстващите деца, но и за нас – възрастните. С едно натискане на клавиша предизвикваш изригване на вулкан, или взривяване на метеорит. Найсъ,а?

Продължаваме с обиколката – идва ред на зала 10. Чуваме някакъв животозастрашаващ животински рев. Ясноооо, иде ред на огромните скелети на различни видове динозаври. И разбира се един от тях е роботизиран и хем се движи, хем издава мощен рев за радост на дечицата.

Следват залите по антропология, в които е показано развитието на човешкия род. Не се задържаме дълго пред нашите праотци и продължаваме обиколката, насочвайки се към първия етаж. И през цялото време не мога да престана да се прехласвам пред величествената красота на интериора.

На този етаж, залите са заети с експонати на всички видове от животинския свят – от мекотели до насекоми и до най-гигантските земноводни и водни животни.

 Е, тук определено най-много се забавихме пред многоцветния и многообразен свят на пеперудите. 

Едва успявам да  измъкна девойката. От там се изкачваме на следващия етаж където ме  привлича табелата насочваща ни към зала с орхидеи. Очаквах по-голямо разнообразие.

С една дума – невероятно богат музей. Ако трябва да съм искрена, дойдохме най-вече заради старата прародителка  Венера и букета от скъпоценности, но се изпълнихме с огромен респект пред богатата колекция.

А сега на бегом в кафето. Не можем да пропуснем да не поседим, сред тази пищна архитектурна красота. Поръчваме ягодов нектар и ябълков сок, който според етикета е от био-ябълки. Докато отпиваме от напитките не спираме да се радваме на разкошната архитектура.

Излизаме от музея, пресичаме площадчето и влизаме през дверите на Музея за изобразително изкуство, който се нарежда сред едни от най-големите и богати музеи в света, побрал богатата колекция от великолепни художествени произведения на Хабсбургите, трупани в продължение на векове.

Творбите обхващат седем хилядолетия – от древния Египет до класически артефакти от края на 18в. Главният  фокус - ренесансовото и бароково изкуство. Богатата световна колекция от изобразително изкуство е  открита  през 1891 година.

Изкачваме мраморното стълбище и потъваме в тайнството на изобразителното изкуство. Започваме със залите с италиански, испански и френски художници. Наред с многобройните платна тук откриваме шедьоври на ренесансови италиански художници – „Даная“ на Тициан, „Автопортрет пред огледалото“ на Пармиджанино, „Тримата философи“ на Джорджоне,  „Мадоната на поляната“ от неповторимия Рафаело и на Каналето с „Изглед от Виена от двореца Белведере.“

Следва галерията с холандски, фламандски и немски творци. 

Сред тях се откроява великолепният портрет на английската кралица Джейн Сиймур, нарисуван от немския художник Ханс Холбайн Младия - работил като придворен художник в двора на английския крал Хенри VIII.

Следват картини от меланхоличния гений на Северния Ренесанс – немският  художник Албрехт Дюрер. Сред платната му е един портрет на император Максимилиан I, но най-вече впечатлява алегоричната картина „Стара жена с кесия с пари.“

А до нея в пълен контраст платното с Мадоната и младенеца - такава неземна красота, че те оставя без дъх.

В съседните зали следват платната на фламандския гений Рубенс. 

Негов автопортрет, платното „Козината“, на която е изрисувал младата си втора съпруга загърната с кожена наметка,

 великолепни портрети на жени и мъже.

 Както и впечатляващият триптих на друг голям фламандски художник – Рогир ван дер Вейден „Свалянето от кръста“ и един от шедьоврите на фламандския ренесансов художник Питер Брьогел Стария – неговото алегорично платно „Вавилонската кула“.

А сетне с истинска наслада разглеждаме платната на  холандския гений Рембранд, представен с един от неговите автопортрети,

 и  „Портрет на стара жена“. 

Дълго и с огромно удоволствие се наслаждавахме отново и отново на творчеството на тези великани на европейското изкуство. Най-накрая се откъсваме от прекрасния свят на изобразителното изкуство.

Но богатствата на този великолепен музей не свършват до тук. В мецанина на музея в многобройните зали откриваме богата  колекция с артефакти от древния Египет и Близкия Изток, колекции от гръцки и римски антични произведения на изкуството, толкова прекрасни, толкова изящни.

 Като се започне от кани, бокали, вази, 

солници във формата на грифони, римски и гръцки богове и богини и всякакви други изящни произведения от Вавилон, Египет, Римската империя и Гърция – от древността до класическите произведения.

 От неизвестни ваятели и занаятчии до творбите на  ренесансови и барокови  италиански скулптори и ювелири като Бенвенуто Челини и Джамболоня. Истинска съкровищница.

Горещо препоръчвам тези два музея.

 И тук важи намаление от 10% за Виена карт. Нямах сили да напусна това прекрасно място, но планът ни изоставаше сериозно.

Оставаше да открием как да се доберем до двореца Белведере. Когато обаче излизаме от метрото се оказва, че е завалял дъжд, и ние се отказахме  от този план. Още съжаляваме за това.

Отправяме се обратно към центъра. Макар, че все още ръми, нищо не може да ни попречи да се поразходим и насладим на красивата имперска столица.

Излизаме на  големият Michaelerplatz.

 Около нас се тълпят и блъскат туристи, за да преценят дали да почакат дъждът да отслабне. Ние не се чудим. Зърнали високата многоъгълна камбанария на някаква църква решаваме да се приютим там, хем да изчакаме дъжда да спре.  Оказва се, че това е  Михаелер кирхе. 

Приближаваме. Фасадата й е в неокласически стил. Точно над входа, на върха на фронтона, има скулптурна група изобразяваща група крилати ангели и сред тях Св.Михаил убиващ Луцифер.

Влизаме вътре. За съжаление главният олтар е закрит с платно, заради наближаващия Великден. Впечатляващ е огромният позлатен орган.

После  разглеждаме и снимаме величествената полукръгла порта Михаелеркелер, разхождаме се под пасажа на Lipizzaner museum.От там тръгваме по улица Грабен – централна търговска улица.

Някъде тук виждаме паметника на чумата, издигнат в чест на победата над тази болест, която е била бич за народите още от Средновековието.

Докато се разхождаме, за първи път в този град виждаме скитник, който се е опитал да проси навярно, но двама чевръсти полицаи вече го бяха накачулили и мисията му беше обречена. Малко по-нагоре виждаме двама-трима румънски цигани да разпъват акордеоните. Внезапно няколко моми и булки се хванаха за ръце и тропнаха хорце. В началото помислих, че са от трупата, но май бяха румънски туристи, защото скоро продължиха по пътя си. Дали румънските музиканти нямаше да последват съдбата на просяка? А, да, и само на едно място видяхме една от тези живи статуи,

изобразявайки нещо като човекът без глава. И това бяха единствените изключения от подреденият бюргерски австрийски бит. Уредна страна е тая Австрия.

Продължаваме разходката по Грабен, 

после свиваме в една пресечка и влизаме в ресторант Wienerwald  за прощална вечеря.

Този път избирам кордон бльо, а девойката се спира на шницел. За пийване - на мен Отакрингер тъмна, за девойчето малка Будвайзер. 

 Ядохме и пихме дълго и с наслада. Сетне продължихме разходката, но се изкушихме пред една сладоледаджийница -Castelletto. Вида на сладоледите беше толкова изкусителен, че си поръчахме различни видове. Донесоха ни огромни чаши с красиво украсен сладолед, но се оказа, че по-голямата част е сметана. И след  вечерята, тази огромна чаша със сладолед и сметана ми дойде твърде много.

Когато вечерта си легнах в леглото, разбрах какво значи да ти дойде храната до гърлото.  И тогава ми просветна, защо кралските особи и благородници спели в леглата си полуседнали. Заради преяждането е било.  Иначе,  храната във Виена не е много скъпа. За 15-20 евро можеш да ядеш и пиеш  в приличен ресторант.Както и да е. Да заспивам, че утре ще се става рано. Заминаваме за Прага.