Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

ИМПЕРСКА РЕЗИДЕНЦИЯ ДОЛМА БАХЧЕ

Ден втори. Като всеки неуморен, ревностен пътешественик, не можех да си позволя да се излежавам до късно. Затова, още рано-рано сутринта започвам с опитите, да измъкна моята водачка от леглото, като я раздрусвам здраво, а тя както винаги мърмори недоволно и повтаря вечното „ей сега“.

Най-сетне сме готови. Вземаме асансьора, сетне се изкачваме по тясна извита стълбичка и излизаме на терасата, където се сервира закуската. Тъй като сме едни от първите ранобудни туристи, заемаме маса до прозореца, с изглед към Босфора. Девойката продължава да боботи недоволна, но закуската е богата и заглушава ропота.

След като похапнахме хубавичко, се отправихме към нашето ново приключение. Този път се мятаме на трамвая, който минава по улица Алемдар и отпрашваме към квартал Бешикташ. Днес започваме със сараите.

И така – слизаме на последната спирка, от където трябва да стигнем пеш до двореца Долма бахче. Вървим по крайбрежния булевард Meclis-i-Mebusan. От едната страна, току до нозете ни, се плиска морето, от другата страна са накачулените една въз друга къщи. Вижда се, че тук има морска гара, защото непрекъснато спират корабчета, които изсипват забързали се за работа хора.

Я, да се поразбързаме и ние, че и нас цял поменик от задачи ни чака. Първо, минаваме покрай поредната джамия.

За любознателните само ще кажа, че се нарича джамията Безм-и-Алем, на името на майката на султан Абдул Меджид, която поръчала изграждането й. Ами, то май, ще се окаже, че валидетата са имали бая амбициозна програма. Докато синовете им водели своите завоевателни войни, майките се грижели за душите на поданиците им, изграждайки джамии, коя от коя по-хубави.

Ето я и красивата каменна часовникова кула. Преминаваме през парка и заставаме пред портата на двореца Долма бахче. Девойката е доволна от впечатлението, което е предизвикала нейната красота у мен. Гледката наистина е приказна.

Тъй като все още не е отворено, започваме с фотосесията си, обикаляйки из парка.

Най-сетне портите се отварят и туристите плъзват по алеите на градината, отрупани с рози,

разнообразни нацъфтели дървета и храсти,

и с цветни градинки, където аленеят пламъчета и други китки. Ами езерцето

с шадравана с лебедите!

Ето го и дворецът. Протягам врат, за да видя в цялата ширина величествената му фасада.

Долма бахче заел мястото на Топкапъ като имперска резиденция през 1856 година. Тогава султан Абдул Меджит пожелал да създаде на владетелите на империята - дом, който да прилича на тези на европейските монарси. Затова в него се смесват архитектурни стилове от цялата история на Европа - всичко, освен традиционната османска архитектура. Идентичността му като дворец на султаните трябвало да се изяви чрез обзавеждането. Впечатлението определено е зашеметяващо. Е, това изпразнило съвсем, и без това отънялата имперска кесия, но благородството задължава. За сметка на това, дворецът станал за чудо и приказ.

Докато отворят вратите на двореца, всеки от туристите снима ненаситно заобикалящата го красота. Казах ли, че дворецът е стъпил на самия бряг на Босфора,

та и от оградата, гледката към отсрещния бряг е възхитителна.

Най-сетне се появяват музейните екскурзоводи и започват да оформят групите според съответния език.

Пристъпвайки прага на двореца, ние всички занемяхме, а екскурзоводът започна своята беседа.

Главният вход е нещо като зала с предверие, а кристално стълбище, под формата на подкова, отвежда към втория етаж. Наименованието на стълбището е поради факта, че перилата му са изработени от солиден кристал „Бакара“. А от остъкления покрив се спуска огромният кристален полилей, подарен от английската кралица Виктория.

От създаването си, досега, остава най-големият в света: тежи четири тона и половина и на него светят седемстотин и петдесет лампи. Но не е само английският подарък.

Навсякъде е пълно с кристални полилеи, кристални свещници – блестяща колекция от Бохемия и Бакара, безценни керамични вази, гравирани маси и впечатляващи картини.

С една дума, всичко, което се полага за един дворец, създаван по подобие на европейските. Сякаш по този начин Османската империя от XIX век е искала да стъписа и удиви европейските владетели, демонстрирайки имперска показност, власт и разкош.

На втория етаж се намират приемни, зали, музикални салони.

Подът навсякъде е застлан със старинни килими, които били изтъкани с копринени нишки. Е, някои от тях бяха бая пооръфани,

ама това трябва да значи, че са автентични, нали?

Ето и предверието към покоите на султана. Банята там, декорирана с египетски мрамор, е истинско бижу.

И тъй като, все поизоставахме от групата, си позволих няколко фотоса, макар снимането да е забранено. Единственото ми успокоение беше, че не бях само аз. Имаше и други, не толкова любознателни туристи, които предпочитаха да снимат скришом, вместо да слушат лекцията на старателния гид. Накрая, като в почти всеки музей, екскурзията приключва с преминаване през сувенирния магазин. Ах, какви луксозни, прекрасни издания на книги от турски писатели, на Корана, на исторически хроники и пътеводители!

Още дълго се разхождахме из градината, купихме си вода от предвидливо разпънати шатри с разхладителни питиета, накарахме едни япончета да ни снимат заедно, а ние им върнахме жеста.