Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

Н А П Р Е Д К Ъ М П Р А Г А

Налага се да станем рано, защото автобусът ни тръгва в 6 часа сутринта. Това, разбира се, ми струва доста усилия, най-вече, за да измъкна девойката от леглото, но в края на краищата се приготвяме и поемаме към поредната цел. Колко жалко, че ще изпуснем закуската с виенските тортички!

Куфарите, рецепцията, метрото и стигаме пред някаква сграда, където ще чакаме автобуса на чешката компания Student Agency. Няма много пътници, но то е обяснимо – неделя е и при това Великден. Автобусът идва и девойката се заема с товареното на багажа. Тогава дочувам шофьора да й иска 100 крони, заради извънреден багаж. Щерката в първия момент не вдява за какво иде реч, но…. аз се намесвам с моя чешки език, изяснявам недоразумението и гордо се качвам, за да заема мястото си. Девойката ме следва. Още не седнали, тя ми прави комплименти за произношението и заявява, че за разлика от западните езици, които поназнайвам, явно силата ми е в славянските езици. Хъм, първо беше славянското ми излъчване, сега славянските ми езици. Докато се чудя дали да го приема за комплимент или да се обидя, потегляме.

Автобусът е нов, със стюардеса, която още с потеглянето започва първо на чешки, после на английски, да ни запознава с маршрута. После минава и раздава слушалки, за тези които искат да гледат телевизия, и… предлага безплатни вестници и кафе. А аз заради името „студентски“ си представях нещо доста по-различно.

Напущаме Виена по един от мостовете над река Дунав. Докато преминаваме през подредената австрийска провинция с кокетни селца и градчета, обсъждаме плана си за деня. По някое време придремваме и дори не разбираме кога сме преминали в Чехия.

Автогарата на Бърно

Ето го и Бърно. Скоро след влизането ни в града, на един хълм виждаме голяма готическа катедрала с две високо устремени към небесата кули. Спираме на автогарата, не далече от катедралата. Стюардесата обявява 30 минути почивка.

Така лиии… ами да направим малко джогинг. И се втурваме по улиците на Бърно, за да намерим пътя към храма.

За всеки случай поспираме, за да проведа уточняващ разговор с една пани и още по-уверено започваме да катерим хълма. Най-сетне с изплезени езици изкатерваме последните стъпала и очаровани заставаме пред готическата фасада на катедралата Св. Св.Петър и Павел.

Е, имаше ремонт на площада, но това не го загрозяваше

След като сме направили снимки на криптата и площада под нея влизаме вътре. За разлика от фасадата, интериорът й е бароков.

Готическата фасада на църквата

Оказва се, че тържествената великденска служба е започнала и не иде да вземем да снимаме, затова отправяме по една молитва Богу, и доволни и щастливи поемаме назад.

Все пак, една непредвидена забележителност е влязла в архива ни, нали? Пристигаме навреме.

И ето ни в стара Прага – града със стоте кули, както гордо я наричат пражани.

Докато навлизаме в града, девойката очаровано наблюдава улиците и булевардите, по които минаваме. С огромна изненада констатира, че няма никакви сиви олющени социалистически панелки, нито схлупени цигански гета. Само красиви, спретнати фасади на сгради, по целия път. В интерес на истината, само района около автогарата и постройките на самата автогара не бяха така представителни. Слизаме, търсим гишетата за билети, защото от София имахме закупени билети само за отиване. За жалост оказва се, че билети от тази фирма за часа, който ни е удобен няма. Затова си купуваме билети за Eurolines. От информацията разбираме, че можем да стигнем и пешком до Вацлавске намнести /Вацлавския площад/. А ние и това чакаме. Ahoj, stára stověžatá Praha!

С всяка измината крачка ентусиазмът на дъщеря ми расте непрекъснато. Тя си представяла някаква сива, безлична бивша социалистическа столица, а пред очите й се разкриваше един прекрасен европейски град.

И на мен ми е драго да зърна Прага отново след 30 години. Спомням си и аз тогава с какви ококорени очи съзерцавах красивия град с великолепните фасади на сградите, с многобройните му кули, замъци и църкви. Като споменах църкви, та си припомних чувствата, които ме завладяха, когато за първи път се изправих пред катедралата Св.Вит. Това, което се разкриваше пред очите ми прехвърли прага ми на удивление. Гледката беше умопомрачителна. Впечатляваща. Нямаше равна. А когато влязохме вътре и чух органа, останах бездиханна. Това беше първият ми досег с готическата архитектура и бях завинаги покорена от нея.

И така, крачим си ние по една от централните улици - На пршикопе, която е вододелът между Новия и Стария град, а адмирациите ни не стихват.

После излизаме на Вацлавския площад в Новия град. Тъй като е Великден и тук се чувства празничния дух. Още в началото на площада виждаме великденски базар с празнична украса,

където се предлагат сувенири, красиво изрисувани великденски яйца, димят скари и се лее биричка.

В средновековието това място е било конски пазар. Вече през 19 в. става търговски център на Прага. През 1848 г. му е дадено името Вацлавски, в чест на светеца патрон на Бохемия. От двете страни на площада се издигат красиви сгради, чийто фасади в стил Aрт Нуво, са издигнати тук в началото на 20 в.

Крачим с куфарите все така възторгнати, докато стигаме края на площада, където се издига конната статуя на принц Пршемисл, яхнал кон и заобиколен от други чешки покровители.

Зад нея се издига красивата нео-ренесансова сграда на Националния музей.

Подминаваме и нея и излизаме на трамвайната спирка, за да вземем трамвай до нашия хотел. Пътуваме само две спирки и слизаме, за да продължим няколко метра пеш. Тризвездният хотел Таурус се намира на улица Винохрадска 105 в престижния квартал Кралски Винохрад.
Регистрираме се, получаваме ключовете и се качваме с асансьора до стаята. А тя наистина е впечатляваща с бялата мебел с позлатени кантове.