АНТВЕРПЕН - ВЪЛНУВАЩО КРАСИВ ГРАД

                О Т Н О В О   В   А Н Т В Е Р П Е Н

                                                  
Добро утрооо, Брюксел! Вторият ден, от престоя ни в Брюксел, е определен за еднодневна екскурзия до Антверпен. Затова без да се излежаваме много-много ставаме, разсънваме се с по един душ, разкрасяваме се кой по-бързо, кой по-бавно, приготвяме си набързо по едно кафе, и сме готови за новия ни трудов ден. Ами, той си е тежък и  изнурителен  един туристически ден. При последното ни пътуване  носехме едно апаратче и с изумление установихме, че изминаваме дневно по 10 - 15 км. И въпреки всичко, когато се прибереш вечер, претрепан от умора, си адски щастлив. Както и да е.

 

Да продължим нашата история. Минаваме забързани покрай внушителната остъклена сграда на Европейската комисия и се отправяме към близката станция Шуман на метрото. 

С него отиваме до Gare Central на Брюксел, купуваме си билети за Антверпен и заставаме на перон 4, в очакване на влака. 

Цената на билета отиване и връщане е само 8 евро, защото, както стана дума, белгийската железница прави 50%  намаления за уикендите. Пътуването трае 1 час.И ето ни на Централна гара Антверпен. 

Вече споделих възторга си от красивата еклектична сграда на гарата, открита през 1905 г. Има четири нива и 14 ж.п. линии.

Ние слязохме на -1 ниво и с ескалатора се изкачихме на 0 ниво, където, под огромния остъклен купол с внушителни размери / 185м. дължина и 44 м. височина/ се намират билетните каси и търговските магазини. Бях изумена да видя, че до магазинчета за закуски и сувенири се кипрят и магазинчета ....... за диаманти! Идеята трябва да е, че ако случайно деловият ви ден е бил толкова претоварен, и не сте успели да купите някое диамантче за жената или либето, да можете да го направите в последния момент, нали?

Докато снимаме ококорени огромната сграда /прочетох някъде, че тази гара, била една от четирите най-големи в света/, девойката зърва туристическо-информационно бюро и  се насочваме към него. Служителят е много любезен, снабдява ни с карта на града, а на въпроса от къде да вземем транспорт до историческия център, махва небрежно с ръка и отсича, че не си струва. Посочва с ръка напред и обяснява, че от гарата, направо, ще стигнем до улица Меир, а от нея можем да се ориентираме за повечето забележителности. А ние и това чакаме.

 

Районът около гарата, вече ни е добре познат от първото ни идване тук, затова бързо преминаваме по De Keyserlei, пресичаме Teniersplaats и след малко се озоваваме на улица Meir. Това е най-известната улица в града и шопинг център. 

В самото начало на улицата, от двете й страни, се издигат две   прекрасни барокови сгради, коя от коя по-пищни и по-красиви! 

 

                                                    Както и един монумент на художника Антони  Ван Дайк. 

 Докато аз снимам захласната, девойката изследва картата и заявява, че трябва да  свърнем вдясно по страничните улички, за да стигнем до църквата Sint-Jacobskerk, която се издига на улица Lange Nieuwstraat, 73-75. 

Според пътеводителя ни си струва да се види, и ние нали сме ревностни туристи, отново се доверяваме на написаното.

Фасадата е в стила на късната готика /1506-1656г./, но когато прекрачиш през портата, пред очите ти се открива изумителен бароков интериор с 23 олтара, където изобилства едно истинско пиршество на мрамора, характерен за 17 и 18 век.

А ти просто се чудиш къде да погледнеш най-напред, изумен от това внушително бароково богатство от мраморни скулптури на светци, богато украсени колони и украси по параклисите, дело на водещи скулптори от 17 в. като Лукас Файдхерб, Хендрик Вербрюген и Артус Куелинус. 

 И не е само това – тука има малка художествена галерия с платна на религиозна тематика – все творби на най-известните фламандски гении – Рубенс, Якоб Йорданс, Ван Дайк, Ван Бален. И не на последно място, тук се намира параклиса, където е погребан великият художник Рубенс, тъй като това  била неговата енорийска църква.

 

На тази уличка се намира дома на Рубенс, само на 300 м. от църквата