ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

                                    К Р А Я Т   Н А   П Р И К А З К А Т А
                                              

Ето, че и нашата истанбулска приказка е към своя край. Събуждаме се рано-рано, набързо оправяме тоалета, после за последно катерим стълбите към терасата, за да закусим. Готови сме за прощалния си обход.

Отправяме се към площад Султанахмед, за да се насладим за последно на историческият център на града.

Присядаме в едно кафене, точно срещу Синята джамия, за да спазим турският ритуал с пиенето на чай,

а после решаваме да се спуснем по уличките надолу,

и да направим една последна панорамна разходка по крайбрежния булевард Кенеди. Почти повечето от сградите, покрай които минаваме,

предвидливо са преустроени в хотели, а приземните етажи в магазинчета, разбира се.

Стигаме до булеварда.

Оказва се, че сме почти единствените пешеходци там, като се изключат рядко преминаващите коли.

Но за сметка на това е толкова красиво. Отдясно  -  азиатският бряг с квартала Юскюдар, отляво  - кокетните хотелчета накацали на ниския хълм.

Докато вървим, сред натрупаните камъни на брега на морето виждаме тук-таме струпани вехтории на бездомници, та чак започва да ме хваща страх.

Но девойката се присмива над страховете ми, защото според нея никой от тях не би нападнал разхождащи се туристи.

Продължаваме. После виждаме оградата на двореца Топкапъ, и постепенно в далечината се появяват очертанията на Галата.

Увеличава се и броят на рибарите по брега.

Скоро на хълма виждаме табела посочваща, че там се намира музей Мевлеви. Ако по-рано го бяхме открили, не бих го пропуснала.

Може би тук ставаш свидетел и на автентични представления на танцуващи дервиши, но..... дет` се вика късно е либе за китка. Както и да е. Продължаваме.

Скоро стигаме до място, където на брега се издига монументална статуя на…. /познай от пръв път !?/ Ататюрк, разбира се. Не само това. Тук ще бъде единият край на тунела под морето, който ще свързва азиатския и европейски бряг на Истанбул.

Ето че сме вече в района на Галата.

Правим последни снимки на моста, на порещите вълните кораби в морето, на кулата, на многобройните тълпи и се отправяме към нашия квартал. Виждаме и ж.п.гарата Сиркеджи,

носеща името на квартала, или обратното. Както и да е. Отбиваме се в магазин Коска, за да си накупим от турските деликатеси – баклави, локуми, халва.

Оставяме покупките в хотела и тръгваме на последна обиколка из магазинчетата в квартала. Тъй като обичам да нося шапки и шалове, реших да си купя за спомен един шал. Влизаме в едно магазинче с такава стока.

Продавачът ни посреща любезно, разбира какво търсим и казва, че има шалове от десет до сто лири. И тогава, моля ви се, моята мома без да дава пет пари за тънкостите на пазарлъка, изтърсва, че искаме един за 20 лири. Кажете ми сега, така ли се пазарува от източен търговец, питам аз?! Продавачът, разбира се,  измъкна една дузина шалове, аз си избрах един, без да коментираме повече цената, и си излязохме. Колко ли ни се е чудил търговеца на поведението! Лишихме го от най-голямото удоволствие за един търговец – пазарлъкът. Отделно от това, сигурно е можело да го купим и на по-ниска цена. Нейсе!

Накрая, още веднъж пообиколихме площад Султанахмед, снимахме се сред разцъфналите дръвчета и пред фонтана,

а после с огромна неохота поехме към хотела.

Прибрахме си багажа, сбогувахме се сърдечно с една от камериерките, която се оказа от нашите преселници, и седнахме във фоайето,

за да изчакаме да дойде екскурзовода да ни вземе. Докато пътувахме с трамвая към квартал Лалели, за пореден път благодарихме на щастливата грешка, която ни помогна да се настаним в хотел Ербил, в самия център на приказният град Истанбул, и да изживеем нашата истанбулска приказка. После, докато автобусът ни отнасяше към България, си обещахме да се върнем отново един ден в този чуден град.
 
                                               Бургас-Истанбул-Бургас

                                               20.08. - 25.08.2013 година