ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ВТОРИЯ ДЕН В АМСТЕРДАМ

                                  ОТНОВО ПРИ МАЙСТОР РЕМБРАНД

                             

В ранния следобед се отправяме към площад Рембранд. За днес сме планирали да посетим и Къщата-музей Рембранд Ван Рейн. Любопитно е да се докоснеш до личния живот на твореца, да видиш мястото където се е радвал и страдал, където е създавал своето творчество, нали?

Ето ни на неголемия площад, в центъра на който на пиедестал се издига статуята на великия художник, а около нея  -  групова композиция с част от героите от картината „Нощна стража”. След като преди час-два сме стояли пред искрящата в своите багри картина, тези бронзови статуи не ни затрогват чак толкова, но все пак се изтипосваме до един от гвардейците за снимка.

Сетне пообиколихме градинката, около скулптурната композиция, където няколко художници  излагат  картини. Докато ги разглеждаме и се чудим коя да изберем, едната от присъстващите там жени, ни заговаря на руски. И охотно започва да разказва за себе си. Оказва се, че е украинка, отдавна живее в Амстердам, а синът й е художник и излага  картините си тука.  Настоява да ги разгледаме. Щом разбра, че едната от тях  ми хареса, заяви, че само заради това, че сме българи, е готова да намали цената с две евро. Но като видях разочарованото лице на сина й, тутакси се  отказах да ползвам намалението. Но акварела, все пак купих, защото исках да попълня колекцията си с изгледи от различните градове, които съм посещавала. Така се сдобих и с този очарователен акварел с типичен амстердамски пейзаж – холандски къщи, канал и корабчета по него.
      

Разделяме се сърдечно, по славянски. А ние се отправяме към близкия канал, на чийто бряг се издига къщата на Майстора. Картите отново влизат в действие.  И тук,  билетът за възрастен  е 15 евро. Пристъпваме прага на къщата. 

 

Отдолу е кухнята, където милата и всеотдайна Хендрикие Стофелс, дълги години се  грижела за домакинството на художника.  След смъртта на любимата му жена  - Саския, Рембранд заживява  без брак с Хендрикие. Този факт, окончателно отблъсква достопочтените му съграждани, и те престават да се тълпят при него  да ги рисува.
    
Да се върнем в кухнята и да продължим с обиколката си. Там върху полицата на камината са наредени медни и калаени съдове. А в дъното е леглото на слугинята. Това всъщност е нещо като долап, в който е леглото. Навярно, за да се предпазват от студът и неуморният вятър през зимата, защото торфа, с който  се отоплявали, едва ли е затоплял достатъчно къщите.
 
Изкачваме се  по тесните стълби и попадаме в една от стаите, където почти целите стени са отрупани с картини – и негови и на други художници. През целият си живот Рембранд постоянно е участвал в аукциони и е купувал стойностните творби на своите събратя.

     

 

Ето и ателието където творял. Помня какво вълнение ме обзе, когато влязох там и видях не много голямото помещение, с прозорци гледащи към канала на Розите. В центъра на стаята са стативът и  палитрата на стария художник. Тук той е пресъздавал безценните си шедьоври. По етажерките са наредени множество  гипсови бюстове, които  му служели за образци при пресъздаването на митологичните и исторически  сцени в картините.  Както и различни предмети и вещи, с които  натъкмявал своите модели.

Следва спалнята. И отново виждаме странните холандски  легла,  само дето  тук те са украсени със завеси.

Продължаваме по тясното стълбище за следващия етаж. Там на площадката е застанал един мъж, и настойчиво ни подканя да влезем в една от стаите. В първият момент си помислих, че е екскурзовод, объркал членовете на групата си, но когато влязохме вътре нещата се изясниха. Оказва се, че  е музейният работник, който ще ни демонстрира каква къртовска работа е изработването на една гравюра. Слага престилката и започва да демонстрира как става целият творчески процес.
    
Известно е, че освен около 650 платна, Рембранд е създал и над 300 различни гравюри. Той пръв издигнал високо изкуството на графиката. За своите гравюри използвал техниката на офорта. При този способ рисунката се очертава с тънко острие върху лак, покриващ металическа пластинка. Следва заливане с киселина, която разяжда нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с боя.  От така полученото изображение се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса. 

 

След като ни показа творческият процес на гравьорството, екскурзоводът ни остави да разгледаме някои от тях, едната от които прочутият му "Автопортрет с баретата". Тук е и гравюрата с главата на жена, за която се предполага, че е любимата му жена Саския, и една с портрета  на баща му. 

В началото на своя творчески път, Рембранд рисува предимно  илюстрации на библейски сцени. За тази цел изучавал задълбочено класическата традиция, знаел наизуст всеки библейски разказ до най-малките подробности. Дори общувал с евреи и посещавал синагогите им, за да научи всичко, което би могло да хвърли повече светлина върху старата история на еврейския народ. 

И ето ни пред прочутата му гравюра „Блудният син”, изобразяваща притчата от Стария завет. Но ние не виждаме религиозна творба, а една дълбоко човешка драма на двама души – завърналият се покаял се син, коленичил в нозете на баща си, който го е подхванал с цялата всеотдайна любов на изстрадалото си сърце. В дъното се виждат надничащи другите членове на семейството. С какъв дълбок драматичен реализъм и просто човешко съдържание е проникната тази сцена. Тя просто те хваща за гърлото и чувстваш как се просълзяваш.
      
На връщане от музея се отправяме към трамвайната спирка. Отиваме този път отново към красивата ж.п.гара -  хем да разгледаме и църквата St.Nicolaas-kerk, ако този път е отворена.  Докато обаче стигнем до там, се оказа, че портите й отново са залостени. И ние какво?  Размесваме се в тълпата пред гарата, снимаме я отново, и сетне поемаме пешком по улицата, която води към Дам.

  
 Я, виж ти – Erotic Museum! Само холандски мозък може да роди такава идея, нали? И като си представя само какви джаджи има за садо-мазо и други таквизи „любовни” игрички и помагалца, хохохо. Посбутвам девойката и я питам иска ли да влезем, хахаха. А тя - със  сериозен глас,  в който се прокрадват възмутени нотки, отговаря, че не ще да влиза, хихихи! Казах ли ви вече, че няма чувство за хумор това девойче? ОК, значи продължаваме.
   
И пак  сме  на площад Дам. Тръгваме по уличката покрай Кралския дворец  - хем да му се полюбуваме, хем да снимаме прекрасната фасада на Магнум Плаза. Пред музея Мадам Тюсо наредена една тлъста опашка, но ние не сме изкушени да гледаме някакви восъчни фигури, та били те световни знаменитости.

Сградата на някогашната Борса в близост до пл.Дам

Ако се чудите случайно ли пропускам да разкажа нещо повече за Кралския дворец и Новата църква, след като непрекъснато се въртим из площад Дам, ще ви отговоря с голяма неохота. Не ви разказвам, защото и дворецът и църквата, бяха затворени за посетители, заради ремонта, който течеше там. Нали холандците бяха в очакване на  тържествата по повод  абдикацията на кралица Беатрикс. Абе, не ми върви на дворци и това си е. В Кралският  дворец в Мадрид не влязохме, защото ни домързя, а тук не случихме момента. Опитвам се да омилостивя работниците в Новата църква, с мотива, че искаме само да надзърнем, но те категорично отказват, изтъквайки, че църквата е в ремонт. Нали ви казвам, братя и сестри, ред и дисциплина цари по тези земи! Нема лабаво. И ние обезсърчени си тръгваме.

  

Повъртяхме се малко из De Bijenkorf в търсене на някакъв подарък за младежа, осигурил ни картите. Снимам девойката в огромното сабо, стоящо на ъгъла на магазина и полека-лека се отправяме към нашия квартал. Опитваме се всеки път да минаваме по различни улици, за да видим повече от този град. Дори доста се отдалечихме от пътя си, за да хвърлим поглед на еврейския квартал, но кафявите еднообразни тухлени сгради не ни впечатлиха особено и ние продължихме по пътя си. Не можехме да се наситим на красивите гледки.  Като се почне с  широкият мост прехвърлен над Амстел, безбройните канали,  къщи, мостове и мостчета. Ами шлеповете-домове без пердета – истински рай за папараци.

 

Прибираме се в хотела и след кратка почивка, девойката се приготвя за вечерната среща с колегата си, за да види как се веселят холандските младежи. А аз оставам да се подслаждам с плодови млекца и кексчета, да зяпам холандска телевизия, и да предремвам неспокойно в очакване  завръщането на девойчето. Някъде след полунощ, тя най-сетне се завръща, и докато се приготвя за лягане, разказва за случилото се. Първо били в някаква дискотека, заедно с негови колеги студенти – гърчета, румънчета, с една дума все балкански чеда. Станало дума, че холандските арийчета се държали твърде високомерно с тях. А сетне, като истински балканци, започнали да се оплакват и да сравняват, чий народ е по-беден и по- нещастен, и всеки твърдял, че е неговия. После двамата отишли в някакъв бар, за да си припомнят минали събития. Без марихуана и гъби. Накрая той кавалерски взел такси и я докарал до хотела.Успокоена, че всичко е минало мирно и спокойно, предлагам да заспиваме по-скоро, защото утрешния ден е последен и трябва да събираме сили за последния туристически маратон.

Лека нощ, Амстердам!