ОТНОВО В БЕЛГИЯ

                                Н А П Р Е Д   К Ъ М   Б Р Ю К С Е Л     
                                              
Добро  утроооо, Амстердам! Ето, че дойде време да се разделяме, защото нашата  холандска приказка е към своя край. Рано сутринта бързичко и без помайване се приготвихме, грабнахме куфарите и последва мъчителното спускане по тесните стълби. Оказва се, обаче, че не сме приключили с формалностите по напущането, защото моето слънчице не е взело дистанционното за телевизора, та ще не ще, трябва да се връща отново до стаята. Когато най-сетне закусихме в хотел Ирис и предадохме пустото  дистанционно, се отправихме за последен път по моста над Амстел. Добре че вятърът беше утихнал, та вървяхме спокойно. После метрото до централна гара, а от там до автогарата на EUROLINES.
    
Започна обратният път към Белгия. Минаваме през Ротердам, Хага и други по-малки градчета. Бях изумена от изгледът на Хага с огромните стъклени небостъргачи. А аз кой знае защо си го представях като едно провинциално, патриархално градче, независимо, че е седалище на международни организации.

И този път автобусът имаше закъснение от 30 минути, та сколасахме да пристигнем в Брюксел в ранния следобед. Но за евтините билети /26 евро на калпак отиване и връщане/ си беше истинско луксозно пътуване и при това в съвсем прилична компания, въпреки първоначалните ни страхове. Автобусът спира съвсем близо до метрото и ние се натоварваме на него, за да стигнем до спирка Шуман, близо до която е нашия хотел. Когато слизаме, ококорваме очи, защото се намираме сред строителни отпадъци и руини. Тръгваме по едно стълбище, вонящо на урина и след като изкачваме многобройните стълби, най-сетне, се оказваме сред голяма кална локва. Боже, това европейската столица на стария континент ли е, питам се почти през сълзи. След кратко разузнаване, моят гид се връща и сочи накъде да поемем. И тогава разбираме защо е в такова окаяно състояние метрото в този район. Извършва се реконструкция и модернизация, дори виждаме на огромен плакат какъв екстравагантен вид ще има новата метростанция.

След няколко метра пред нас се извисява остъклената сграда, където е настанена  Европейската комисия. Току до входа й е поставена каменна плоча с барелефа на Робер Шуман – един от бащите на идеята за създаването на Европейския съюз. 

След още няколко метра стигаме и до тризвездният хотел EUROFLAT HOTEL. Фоайето е малко, но уютно, регистрацията минава бързо и ние поемаме с асансьора до първия етаж. След хималайските изкачвания в Амстердам, с истинско умиление гледах на тази техническа придобивка. 

Влизаме в стаята си  и…. уаууу, какъв простор и шик. За първи път отсядахме в такъв хотел – то не бяха един куп гардероби, кухненски кът с котлон, кана и чаши за кафе и чай, голяма холна маса, където да си изпиеш спокойно чашата с кафе и да прочетеш вестника си.

 И банята е голяма - с вана, биде и аксесоари. Вземаме по един освежителен душ, оправяме макиажа и решаваме все пак да дадем шанс на града и да видим поне част от историческият му център.
 

  
Щем не щем, трябва отново да влезем във вмирисаното метро, за да стигнем до  центъра. Но първо слизаме на спирка Madou и от едноименния площад се отправяме по улица De la Croix de Fer, за да стигнем до църква Sint Michel and S.Gundula, издигната на хълма Треуренбер.

Св.Михаил и Св.Гундула е романо-католическа църква със статут на катедрала и според  пътеводителя / а кой, освен него, знае това най-добре!/ е най-красивата и най-голяма църква във Виена. През 1047 г. в малката романска църквица, която се издигала тук, били донесени останките на Света Гундула – местна светица от VIII в., която според преданията надхитрила дявола. Св.Михаил -  другият светец, чието име носи -  е патрон на града. През XIII в. Хенри I – херцога на Брабант заповядва църквата да бъде преустроена в готическа и да се издигнат две кули. Завършена е окончателно по времето на Карл V през 1519 г. Западната фасада на църквата, със своите три портала и с двете си кули удивително наподобява типичният  френски готически стил. Но на мястото на огромната розетка над портала има високи прозорци  в брабантски готически стил. Нейният карийон  с 49 камбани е в южната кула. 

След като се запознахме с историята по изграждането й, от нашия многознайко – пътеводителя, дълго се наслаждавахме на  прекрасната й фасада. Сетне пристъпихме прага на църквата. Огромният неф е в брабантски готически стил. На многобройните колони, които го оформят се виждат статуите на дванадесетте апостоли.

Хорът също е в готически стил и представлява мавзолей на херцога на Брабант и ерцхерцога Ернест Австрийски от XVII в. Амвонът обаче е в бароков стил и е пищно украсен. Отгоре на балдахина е скулптурата на Богородица с младенеца.

Вляво от хора  се издига параклисът Блаженото тайнство на чудото в прекрасния стил пламтяща готика. Вдясно е параклисът Богородица Спасителка построен в късен готически стил с бароков олтар. Там има още един бароков параклис в чест на Мария Магдалена, датиращ от 1675 г. с прекрасен мраморен и алабастров олтар със сцени от Страстите Христови. А какво да кажа за прекрасните витражи в северния и южен трансепт.

И тъй като имаше много малко посетители дълго обикаляхме и се наслаждавахме на прекрасната архитектура, без да бъдем надзиравани и преследвани от ненавистни пазачи.

 Най-сетне се откъсваме от тази изящна красота, спущаме се по многобройните  стълби, докато стигаме в подножието на хълма, сред малък парк….. 

Напред към историческия център на Виена. Тръгваме по булевард Берлемон Лаан,  и скоро се озоваваме  на малко площадче, където се издига фонтан с бронзовата статуя на Карел /Чарлз/ Булс – кмет на Брюксел от 1881-1889 г.,-  приседнал в края на фонтана със своето куче.

  Негова е заслугата за реставрирането и запазването на историческите сгради в центъра на града. Днес туристите се тълпят тук да се снимат с него, а много от младите момичета се гушват в скута му. Моето девойче следва примера им, докато аз кротко присядам до него. 

Сетне продължаваме по улица De la montagne където откриваме Кралската галерия Св. Хуберт – в пасажа, на която се намират многобройни магазини за сувенири -  предимно прочутата брюкселска дантела. 

 

Ето го и   Grand Place -  притегателната и най-привлекателна точка на града. През вековете той е бил  политически, икономически и административен център на града, както и място за пазар и панаири, шествия и турнири. От тук се прокламирали декрети и изпълнявали екзекуции.

Площадът е оформен от каре плътно прилепнали редици от сгради. Построени във фламандски ренесансов стил от края на 16 и началото на 17 век, те са една от друга по-красиви и изобилстват със символични скулптури и позлата по фасадите си. Били са някогашни еснафски къщи на представители от различни гилдии -  на моряци, месари и хлебари – като „Лебедът“ – днес изискан ресторант.

Както и Къщата на херцога на Брабант – в  нео-класически стил, започната като самостоятелен блок от седем единици. 

Сред най-впечатляващите и забележителни сгради на този площад обаче е Кметството – една внушителна готическа сграда. Рекоструирана през 15 век, тя все така има своя оригинален шпил, на чийто връх е скулптурата на Св.Михаил убиващ дявола. Другата впечатляваща сграда е Къщата на краля /La Maison de Roi/ – и тя в средновековен стил, построена през 1870 г. В нея е градският музей. Сред колекциите му, казват, са и костюмите, които се създават за статуята на Пикаещото момче, но ние така и не проверихме.

Според историческите хроники, на 13-14 август 1695 г. по заповед на френския крал Луи XIV, кавалерийски взвод, ръководен от маршал Вилерой, взема на прицел шпила на кметството и с оръдията си сриват градския център. Но непокорните белгийски граждани започват възстановяването му и само за пет години успяват да го възстановят.

Дълго обикаляме площада, препълнен с туристи, снимаме всяка от сградите, и нас самите. Жалко, че през този сезон тук го няма онзи красив цветен килим,познат на всички, а има само малко саксии с цветя. Ноооо, колкото - толкова.

Свиваме по  улица L`Etuve към следващата цел – да видим и ние онзи малък прословут герой – Manneken - Pis. Преди това на  една от стените на къщите виждаме статуята на Еверард Серклаес  -  борец срещу окупацията, убит на това място през 1388 г. И тук туристите са си измислили поредният мит – ако погалиш лакътя на бронзовата статуя -  това е за късмет. Е, и ние не оставаме назад и спазваме ритуала, а сетне се изтипосваме до него.

Скоро стигаме на една пресечка, на която се намира най-известната статуя в Брюксел – малката бронзова статуйка на Пикаещото момче – станала символ на Брюксел.

 В този първи наш ден тя беше гола. Чакаме на опашката, за да дойде и нашият ред да я снимаме. Сетне не устояваме на изкушението и си купуваме по една от прочутите брюкселски вафли, отрупани със сметана и плодове. Последва набега по околните магазинчета за шоколад и приключва със закупуването на  кутийка шоколадови бонбони от всякакви видове за нас. За подаръци решихме да напазарим последния ден.

Поизморени и премръзнали от студения ветрец, който подухваше, поискахме да се прибираме. Девойката избира маршрута. Тръгваме по Rue des Alexiens и там където тя пресича булевард De L`Empereur  виждаме  великолепна готическа църква с барокова кула – Notre Dame de la Chapelle, но нямаме сили да влезем вътре и само я снимаме.

 Сетне пресичаме Place du Grand Sablon, подминавайки покрай Музея за изящни изкуства, уважен само с една странична снимка и продължаваме по Place Royale покрай Кралския дворец.

 И него увековечаваме само с  няколко снимки. От там влизаме в близкия парк -  Parc de Bruxelles, по чийто алеи стърчат от онези уродливи  белгийски дървета.

 В края на парка вземаме метрото и премръзнали се прибираме в хотела.

 Лека нощ, Брюксел.