ПЪТЕПИС ЗА ВИЕНА И ПРАГА

                                                 С Т А Р А   П Р А Г А

Прага е един от старинните и интересни градове в Европа. Камъните му са пропити с история и романтика; всяко от предградията му  трябва да е било бойно поле.

 Това е градът, в който се е зародила Реформацията и се наченала Тридесетгодишната война. Затова решаваме от  Вацлавске намнести да се насочим  по улицата, която ще ни отведе на Старомнестке намнести /старият градски площад/.

 Първо преминаваме през покрит пасаж, в който са наредени едно до друго малки кокетни магазинчета и в края му се открива площада. А той прелива  от туристи.

Повечето са скупчени пред Кулата с астрономическия часовник, защото на всеки кръгъл час камбаните й започват да звънят,а на върха на кулата се отварят две малки прозорчета и  12 дървени фигурки започват да се въртят бавно  около часовника.

Това е едно от най-забележителните места и притегателен център за туристите. Девойката обаче не беше изненадана, защото още от детските си години беше разглеждала картичката с движещите се фигурки, която си бях купила от Прага тогава. А тя беше направена така, че да можеш да движиш тези фигурки.

Часовникът  показва и движението на планетите около земята, слънцето и луната, чрез знаците на зодиака. Освен фигурките на светци, които се явяват, отстрани  има и други фигури, сред тях и онази с косата. Украсен е с картини от Йозеф Манес. Поспираме и ние, въртим вратовете докато се изредят тези дванадесет светии, като не спираме да  снимаме…..

От там отиваме на Стария площад /Старомнестке намнести/ - сърцето и душата на този град.

През 11 в. и тук е имало пазар, като във всеки средновековен град. През 1338 г. Джон Люксембургски дава съгласието си пражани да си построят тук Кметството.

В центъра на площада се издига мемориалът на Ян Хус – чешкият борец за радикализиране на църквата, изгорен на кладата през 1415 г. До него през тези дни беше издигната естрада, където се редуваха рокаджийски банди.

 И тук не липсваше великденската украса и базара, където  скарите димяха и се лееше бира. 

От всички страни мястото е заградено от сгради – една от друга по-красиви и впечатляващи. 

Тук се издига и готическата църква Богородица пред Тин.

Задната фасада на църквата

Решаваме  преди да продължим,  първо да похапнем в  ресторанта на площада, който се намира пред църквата и затова носи името  U TYNA. 

Сядаме на една от масичките пред заведението. Смятам да запозная щерката с чешката кухня  и поръчвам гулаш с кнедли и от бирата на заведението – Черновар тъмна. Започваме дегустацията. Както и очаквах девойката не е очарована от кнедлите, но аз си похапвам сладко, сладко като отпивам и от биричката си.

Заситили глада  се надигаме и поемаме по една от уличките, към другата историческа забележителност на Прага – Карловият мост. 

Първо виждаме готическата Староградска кула, която се извисява пред моста, а сетне и него. 

Този впечатляващ готически мост свързващ Стария град със замъка Храдчани  и двата бряга на река Вълтава е построен 1357-1402 г. от Петер Парлерж. 

 Той построява този виадукт, който да замести неговия предшественик –  средновековен  еврейски мост. Отличителната черта на моста е галерията от 30 статуи, които се извисяват на него – светци и религиозни фигури, поставени на него от 1683 г. Сред тях е и скулптурната композиция със статуите на двамата славянски просветители – Св.Св. Кирил и Методий. И това го прави неповторим.

Когато стъпихме на него се оказахме заобиколени от плътна тълпа туристи, движеща си в двете посоки. 

  Многобройни художници изложили творбите си и  улични музиканти допълват картинката.  Опитваме все пак  да снимаме прекрасните гледки, които се откриват от двата бряга и бавно се придвижваме напред.

Стигаме края на моста където се извисява Малостранската кула. 

Зад нея се простира квартал Мала страна, което значи, Малкия квартал. И който, въпреки наводненията, пожарите и войните през вековете, все така си оставал там -  на левия бряг на реката.

Продължаваме по тесните криволичещи улички, по които някога се препускали през глава слепият Жижка и свободолюбивият Валдщайн, ту са били задръствани от легионите на Сигизмунд, преследвани от безмилостно сеещи смърт таборити.
Излизаме на старинната уличка Мостецка и скоро се озоваваме на Малостранския площад. Някога станал свидетел на революции и екзекуции, както често се е случвало на всеки средновековен площад,  днес той е изпълнен с радостната, шумна, възторжена тълпа от туристи.

Тук посядаме за малко, за да си хапнем чешки тестен сладкиш с мъчно произносимото име трделник.

Скоро съзираме  барокова сграда на църква, която не ни дава сърце да подминем.  Кратката справка с неотлъчния ни спътник – пътеводителя – ни информира, че това е църквата Св.Никола /Св.Миколаш/. Йезуитите построили тази изумително красива барокова църква в началото на 18 в.

 Дело е на бароковите архитекти – баща и син Кристоф и Килиан Динтзенхофер. 

Влизаме вътре, плащаме билетчета и само срещу 2 евро можем на воля да разглеждаме и снимаме /най-вече/ поразяващия интериор на тази църква – изящни резби, великолепни мраморни статуи, фрески, платна с библейски сцени.

 Ами амвона,  а главния олтар – истинско празненство за духа! Струва ми се, че е една от най-пищните барокови църкви, които сме срещали до сега.

А сетне започва изкачването на стъпалата по хълма.

 Пражкият замък, построен тук от принц Борживой, през 9 век и близката катедрала, са известни под името Храдчани. 

Великолепният замък е и исторически трон на чешката земя. Първоначално принцът построява  дървена крепост с изглед към реката, която става средище на династията Пршемислид. По-късно този замък става средище и на Свещената Римска империя.

По-голяма част от него е построен отново през 16 век като великолепна ренесансова и барокова сграда, каквато я виждаме днес. В наши дни тук е  президенството на Чешката република.

Най-сетне изкачваме хълма. Любуваме се на замъка, на комплекса Лорето в далечината, на железните порти, с огромни статуи върху тях, където стоят на стража чешки гвардейци, снимани от тълпите туристи. 

Преминаваме през портите и вече сме в двора. 

Минаваме през информацията, купуваме си билети и заставаме пред портите на храма. 

Аз – отново след 30 години, и все така трепетно пристъпваща към градиозната готическа катедрала Св.Вит. Тук е мястото да  ви преразкажа това, което научихме от нашия многознайко – пътеводителя ни -  за дългата й, драматична история.  Ако ви е интересно, де. И така…

Принц Вацлав I решава да построи тук на това езическо място за поклонение  - ротонда, наричайки я Св.Вит. През 1344 г. когато Прага е обявена за архиепископия започва строителството на катедралата. Първият й строител скоро умира и Карл IV възлага на известния по това време немски строител Петер Парлерж, работата по строителството й.  По време на хусистката война работата отново е спряна и едва през 1929 г. катедралата е окончателно завършена. Както става ясно твърде дебело многовековно досие. Ама какъв резултат…

Докато снимаме огромните порти с многобройни библейски сцени, фронтона над тях със сцени от Голгота,  огромната ажурна  розетка, камбанариите,  дочуваме до нас двама българи да си хортуват: „Какво да й гледаме черква като черква.“  Така де! Е, да, ама не!

Влизаме вътре. Ето в този момент сякаш времето спря. Тръгваме през безкрайния неф под готическия свод, взираме се в ажурността на високите надкорабни прозорци и трифории, параклисите от двете страни на нефа.

Параклисът на Св.Вацлав в нео-готически стил  е  от времето, когато е построена ротондата  и в него е гроба на светеца. Някои  от фреските там представят сцени от Страстите Христови, а ниската част на стената е оградена от 1300 полускъпоценни камъка. Крал Вацлав II поръчва фреските в горната част да изобразяват сцени от живота на Св.Вацлав, в чест на коронацията на неговия син Лудвик. Тук са и регалиите  на Бохемия.

В новият параклис на архиепископа прозорците са с многоцветни витражи изографисани в стил Арт Нуво от Алфонс Муха и изобразяват сцени от живота на славянски светци.

 В Кралската крипта  са погребани някои от чешките владетели

Друга забележителност е гроба на Св Йоан Непомук. Среброто за този 1680- килограмов ковчег идва от бохемския миньорски град Китна Хора. Навярно заради това,  вляво от гроба се издигат статуи на миньори.

Не могат  да се опишат и изброят всички тези прекрасни творби на архитектурното, ваятелско и изобразително изкуство - красотата и изяществото на главния олтар в готически стил, амвона,  многобройните реликварии,

стенописите, прекрасния орган.

Докато съзерцавах всичко това душата ми се беше изпълнила с толкова много прекрасно чувство на спокойствие, чистота и възхита пред тези великолепни човешки творения.

Излизаме от църквата и продължаваме обиколката си. Встрани се намира Златният Портал със своята тройно сводеста аркада.

 Първоначално това е бил централният портал на църквата. Тук в Главната кула се намира 18-тонна камбана, датираща от 1549 г., която пражани кръстили Сигизмунд.  Казват, че за да започне да звъни в празнични дни, са нужни усилията на четирима здравеняци.

От там отиваме в Стария замък, изцяло в готически стил, с красиво преплетени сводести тавани. 

Обикаляме многобройните зали -   стаята декорирана с кралските гербове, залата с кралския трон, където краля сядал по време на заседанията. 

Отдясно на трона сядал архиепископа, отляво бохемските благородници. Тук виждаме портрети на Мария Тереза, съпруга й, и други австрийски императори. 

Следва вацлавския салон. В източната му част се е намирал кралския параклис Вси светии. Петер Парлерж го построява в готически стил по подобие на  Светия параклис в Париж, но след пожар през 1541 г. е преустроен в ренесансов стил. По стените има части от стенописи.

Ето и Канцеларията на Бохемия.  Това е залата, в която по време на хусистката война, през 1618 година, повече от стотина протестантски благородници нахлуват в Стария Кралски замък и изхвърлят през прозореца двама от мразените католически  управители и техните секретари.

За тяхно щастие паднали в купчина тор, колкото и неблагородно да звучи, и това ги спасило от смъртта. За да не е толкова безславна случката за тях,  католиците започнали да разказват, че намесата на ангел ги е спасила.

От там по тясно сводесто стълбище се озоваваме в Базиликата Св.Георги /Св.Иржи/ построена от принц Вратислав през 921 година.

 Параклисът Св.Вацлав  в нея, е декориран със старинни стенописи от 16 в. със сцени из живота на Св.Людмила.

И накрая остана Златната уличка със старинните колоритни къщички, построени някога до стените на старинния  замък и принадлежали предимно на златари.

Уличката и къщичките на нея ми се сториха много по-малки от онова, което виждах в спомените си, но такива неща върши паметта.

 Разминаването беше затруднено, защото уличката е твърде тясна, а туристите много.

По някое време изгубих девойката и продължих сама, докато стигна до края на уличката. Там я изчаках.

В мрачната кула носеща името на  чешкият  Робин Худ – Далибор, който бил   пленен и станал първия затворник в нея, само надзърнахме, преситени вече от впечатления.

Напущаме Храдчани. Този път обаче се спускаме от хълма преминавайки през Манешов мост, за да преминем на десния бряг на Вълтава.

Този мост е успореден на Карловия мост и това ни дава възможност да правим още снимки на този най-известен пражки мост и истински красавец.

Стъпили на брега на реката се озоваваме пред внушителна красива сграда в неоренесансов стил - Галерия Рудолфинум.

Окръглената й фасада е с многобройни скулптури на покрива.  Пред входа е монументалната статуя на Музиката. Рудолфинум носи името на патрона си – Кронпринц Рудолф. Приютила е под покрива си Чешката филхармония. Има и Галерия на изкуството със съвременно изкуство. След като се насладихме на красивата й архитектура продължаваме в посока към Площада на стария град.

 А там великденската веселба продължава – скарите димят, бирата се лее, туристите се тълпят, музикантите на естрадата продължават да дерат гърла.

Включваме се в празничната суетня и решаваме да опитаме от вкусните чешки вурстчета. Все така пикантни както едно време. Позаситили глада решаваме все пак да се отдадем малко и на духовна храна. 

Докато идвахме към площада видяхме  афиш, който ни заинтригува – концерт на чешко китарно дуо в изпълнение на класическа музика и фламенко. Е, като не присъствахме на оперен спектакъл във Виенската опера, да чуем тогава Петер и Яна Бирханзлови. Девойката отива  да търси касата за билети, а аз решавам да поотдъхна в малката градинка на площада. Докато си седях на пейката,  видях  няколко клошари, които ровеха в кошчетата за боклук и буквално похапваха от там. Да, докато в богата и подредена Виена не видяхме нито просяк, нито клошар, тук в центъра на Прага ги имаше доста. В какъв контраст бяха с красивият град и доволните туристи. Толкова тъжно е да срещнеш нищетата. Скоро започнаха да се бият ожесточено, и стана още по-тъжно и безотрадно. Разбира се, никой от насядалите по пейките не трепна от това жестоко меле. Колко безразлични станахме към човешката нищета и страдание. Както и да е.

Добре, че девойката пристигна скоро. Оказа се, че концертът ще се състои в една от сградите на площада, близо до Националната Галерия. Слизаме по вити стълби и се озоваваме в неголяма зала. 

Оказахме се около 15-20 запалени любители на класическата китара. Между другото разбираме, че това е Мозермузеум – музей на чешкото стъкло. Ето ти още един туристически обект вписан в архива ни.

Витрините покрай стените бяха отрупани с прекрасни образци на чешкото стъкло, което е световно известно. От изложените снимки ставаше ясно, че с чаши от чешко стъкло  принц Уилям и Кейт Мидълтън са пили тост на сватбата си. 

Направихме няколко снимки докато чакахме музикантите.А сетне се потопихме в музиката. Дворжак, Адам Михна от чешките композитори, Вивалди, а сетне Албенис и неговата сюита Гранада и фламенко музика накрая. Изпращахме всяко изпълнение с бурни аплодисменти.

Тръгнахме си. Сляхме се с тълпите туристи на оживения и потънал в светлини Вацлавске намнести.

Срещнахме по пътя и  няколко достолепни чешки двойки, които  вървяха с кошници в ръце. Явно отиваха на тържествената Великденска литургия. А ние дето нямахме домашно приготвени козунаци се задоволихме да си купим по един трделник и сладко си похапнахме. Христос воскресе!