ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

ТОПКАПЪ -  СИМВОЛЪТ НА ТУРСКИТЕ СУЛТАНИ
                                          
Започва четвъртият ден от нашата истанбулска приказка.

Ще започнем с посещение на един от символите на Османската империя - дворецът Топкапъ – резиденция на османските султани в продължение на 400 години. Строен е от Мехмед ІІ, / завоевателят на Константинопол/ през периода 1459-1465 г.

Някъде към девет часа вече сме в градините пред двореца. Този път си купуваме билети не само за двореца - по 25 т.лири, но и за харема – по 15 лири билета.

Все още е рано, но паркът и магазинът за сувенири са пълни с нетърпеливи туристи като нас. Докато се разхождаме под вековните дървета, които са част от красивия дворцов парк Гюлхане, снимаме и разглеждаме с интерес високите каменни стени и внушителната порта с двете кули отстрани.

Тя е носела името Имперска и е била входът към двореца. Някога е имала страховита слава, защото на нея набучвали главите на султанските врагове.

  

Дворецът Топкапъ е построен на върха на нос Сарайбурну,

на мястото на някогашен гръцки Акропол, и е с прекрасен изглед както към Босфора, така и към Златния рог. Прилича повече на селище с царски постройки и многобройни пасажи,отколкото на една-единствена сграда.

Османските султани са живели в твореца Топкапъ от дните на Мехмед Завоевателя до 1856 г. Някога е бил дом на огромното султанско семейство, включително множеството съпруги и наложници на султана, както и децата им.

Цял сектор, известен като „харема“, е традиционна част от всички османски царски резиденции и в нея  живял самият  владетел с най-близките членове на семейството си.

Дворецът обаче е бил дом и на държавните институции, в това число и на резиденциите на везири и съветници.

Зад стените му се намирали също и царската съкровищница, обори, парадни и церемониални площади, оръжейници, болници, бани, джамии, приемни зали – всичко от което може да се нуждае един монарх.

Днес дворецът е и дом на колекции, свързани с исляма и османския период, които надхвърлят границите на историята на султаните.Традиционното изкуство на рисувана керамика и плочки заема голяма част от изложенията, а в помещения с реликви близо до една от дворцовите джамии може да се видят немалко важни артефакти за ислямското наследство. 

От макета на огромния комплекс, който разглеждаме, се вижда, че комплекса е разграничен от четири двора, и в зависимост от предназначението им, достъпът до него е бил строго регламентиран.

   

Влизаме в първия двор. Това е най-достъпния, така наречения параден вход.

В него е бил монетния двор и запазената християнска църква Св.Ирина.

   

Във втория двор най-значимата сграда е залата на Дивана, където е заседавал съвета на везирите, и са се вземали всички политически и военни решения. В нея султанът е приемал западните посланици. Тук, в този двор е и една сграда със страховита слава - Кулата на справедливостта. От нея султанът  давал знак, дали някой провинил се, бил той везир или простосмъртен, да бъде обезглавен или помилван.

    

От там насетне им изгубваме следите – толкова много постройки, пасажи,

павилиони. След сградата на Дивана бяхме много впечатлени  от малкия павилион, в който беше изложена  богата колекция от часовници,

повечето подарени от височайши чуждестранни гости на султана. Не просто часовници, а истински произведения на изкуството. Успяхме да си откраднем един миг невнимание на музейния работник, за да заснемем някои от тях.
  

После влизаме и в залата - съкровищница. Всички тези прекрасни безценни ювелирни произведения, изложени във витрините, не могат да се опишат, трябва да се видят.

 

Преминавайки от двор в двор

попадаме и в един павилион с прекрасни мозайки и керамични плочки.

Първо чуваме монотонен глас, сетне виждаме един  имам, който чете безспир Корана. Следва залата с реликвите, където са  изложени най-ценните символи на исляма - наметалото на пророка Мохамед и меча му.

  

Стигаме и в четвъртия двор по каменна пътека, заобиколена от добре подържани цветя, в посока към Багдатския павилион.

Намира се в североизточния ъгъл на палата с многобройни беседки, голям павилион с шадраванчета, водоскоци, където султана и фаворитките му се разхлаждали през знойните летни дни.

От всички страни бликат фонтани.

Освен прохлада и красота те представлявали ефективен „бял шум“ и приглушавали звуците от разговорите, които султанът провеждал със съветниците си. 
  

На връщане се отбиваме в това място, което от векове е възбуждало любопитството на европееца, и което той възприема като място за плътски удоволствия и безкрайни страстни развлечения, където пленителни, талантливи робини чрез музика и танц  владеели изкуството на прелъстяването  – султанският харем.

В „епохата на лалето” /по време на управлението на Ахмед ІІІ  -1702-1730 г./ тук е имало приказни градини конкуриращи  тези на Версай и  осеяни с фонтани в стил рококо.

Тук са апартаментите на валиде /майката на султана/,

частните покои на султана,

многобройните стаи за безчетните наложници, одалиски, фаворитки, любими на султана.

Разбира се, за разлика от европейските дворци, всички тези покои са изпразнени от съдържание, дето се вика. Стаите са голи, без мебелировка, естетическа наслада изпитваш само от прекрасните плочки,

с които са покрити стените и подовете, и разбира се баните с мраморни  мивки и вани.
Продължаваме по набелязания план. Да вървим