ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

СИНЯТА ДЖАМИЯ

Излизаме от църквата Св.София,

пресичаме площада

 и пред очите ни се изправя, в цялата си красота,

другата знакова сграда на този площад – Султан Ахмед джамия.

Нейните шест, покрити с канелюри стройни  минарета, с многобройните им балкони шерефе и острите върхове, които сякаш се забиват в небето, не могат да те оставят безразличен. Строена през периода 1609-1616 г. от архитект Седефкяр Мехмед Ага, по поръка на султан Ахмед І, тя е единствената в османската империя с шест минарета, заради лингвистична грешка. Според легендата султанът казал минаретата да са „алтън”, т.е. позлатени, а архитектът чул „алтъ” т.е. шест. И тя, като останалите джамии в архитектурно отношение, е повлияна от византийската визия на цариградските църкви.

За нас - туристите, е по-позната с името Синята джамия, заради заслепяващото море от сини плочки, украсяващи стените й отвътре.

     

Влизаме във вътрешния двор и се оказваме сред тълпи от туристи.

Забраждаме чемберите, сваляме сандалите и започваме да шляпаме из джамията, а ченетата ни увисват от красотата и подредбата на прекрасните сини, бели и зелени плочки,

дело на майстора от Диарбекир Сейид Касъм Гюбари.

Височината на централния й купол е 43 м. 

Тук девойката беше дооборудвана допълнително

От таваните се спущат многобройни кръгли полилеи,

по стените са изписани йероглифи - навярно с цитати от Корана, както и образци от султански фермани.

Впрочем за последните, ни обърна внимание екскурзовода на руската група, оказала се до нас.

Но когато има тълпи от туристи, като че ли, не мога да изпитам тази върховна наслада от досега със старинната архитектура и изкуство. Правим поредица снимки и излизаме. Само да спомена часовете за посещение: от 8.30 – до 12.15 ч., от 14 до 16.30ч. и от 17.45 до 18.30 ч.

    

Минаваме покрай джамията, завиваме на ъгъла и се озоваваме на площад Хиподрума. Останал е с това име, защото някога на това място е ставало надбягване с коне и колесници, устройвали се гладиаторски боеве. И по времето на османската империя на това място се провеждали любимите конни турнири на султаните, до които са допускани и техните фаворитки.

Днес тук са останали няколко исторически паметници – част от античното гръцко наследство. Най-древният от тях – Египетският обелиск  от Луксор е пренесен тук от император Теодосий І.

Змийската колона представлява преплетени бронзови змии, чийто глави са унищожени за жалост. Няма го и златния котел, който е бил отгоре, и който се е използвал от жреците за извършване на обредите им. Тази колона е пренесена от храма на Аполон в Делфи тук, по заповед на Константин Велики.

И третия паметник -  Обелискът на Константин, известен като Плетената колона, издигнат тук през Х век по заповед на император Константин VІІ в прослава на неговия дядо – император Василий Първи Македонец.

Освен тези древни исторически паметници, в центъра на площада се издига изящният Фонтан на Вилхелм ІІ, подарък от немския кайзер, в знак на благодарност за гостоприемството на града, и разбира се като знак за сътрудничество с Османската империя.

  

Тук се намира и Музеят на турското и ислямско изкуство, който искахме да посетим, за да се запознаем с развитието на изобразителното изкуство на този народ. А  и бяхме любопитни да видим самата сграда, тъй като музеят се намира в двореца на Ибрахим паша - зет на султан Сюлейман Великолепни. Зет, зет, но щом се усъмнил в предаността му, султанът побързал да нареди да го удушат.За наше огромно съжаление музеят беше в ремонт. Още един повод, човек да се върне отново в този фантастичен град, нали?

  

На този площад имахме една, за щастие единствена, недружелюбна среща. И тук имаше много улични търговци, предлагащи вода, пътеводители и разни други дреболии. Едно от тези момчета тръгна упорито след нас, твърдо решено да ни продаде един от своите пътеводители. След като разбра, че алъш-веришът му пропада, извика злобно след нас: „Bulgarians are bad!” В първия момент ни стана неприятно, но се опитахме да го оправдаем – цял ден на тази жега в преследване на клиентите, и ако не успееш да продадеш нещо, оставаш гладен.

После решихме да вземем трамвая за Лалели и да се опитаме да открием джамията на Баязид.

Беше затворена когато стигнахме там и не успяхме да я разгледаме.

Но един ревностен мюсюлманин беше клекнал на прага й и се молеше усърдно. Нали ви казах – пет пъти на ден молитви, ей! А ние направихме своите снимки и на джамията и на някаква колона,

която се издигаше в близост. Коя е не разбрах, защото моят гид отказа да се рови в картата, затова прилагам само снимки.