Travel around Europe: март 2015

З Л О П О Л У Ч Н О Т О З А В Р Ъ Щ А Н Е

Накрая, остана да разкажа за трагикомичната случка с нашето отпътуване.Нарамили куфарите, в ранния следобед, се отправяме към автобусната спирка на площад Рестаурадорес,

за да вземем аеробуса за летището. Докато преминаваме през новия град, дори успяваме да направим последни снимки на Лисабон.

Пристигаме на летището и там разбираме, че самолетът за Париж има закъснение.

Започна едно размотаване из летището,

безкрайни снимки за убиване някак на времето…

Едно от нещата, които мразя е чакането. Непрекъснато търчах до таблото за информация, но нямаше изписано нищо ново.
Водачката ми нехае и разчита на електронното табло. Едва когато накрая избухнах, разтревожена не на шега, тя се надигна и с нехайна походка отиде да потърси справка от някое гише, кога най-сетне ще летим. И.......изведнъж я виждам да се връща с пребледняло лице, придружена със служителка на летището. Оказва се, че самолета ни едва ли не, ще отлети всеки момент...
Дори не мога да си спомня много добре последвалите няколко минути. Знам само, че побягнахме по коридорите на летището, придружени от служителката, за да можем да преминем през гишетата и граничния контрол. Там разбира се, служителите заявиха безапелационно, че не могат да ни пуснат с бутилките порто в личния багаж.
- „По дяволите портото – просъсках гневно към дъщеря ми - оставяй им го, за да не изпуснем самолета“...

ЕДНА ПОСЛЕДНА ОБИКОЛКА ИЗ ЛИСАБОН - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Искам да ви разкажа и за още една впечатляваща църква - Сау Винсент де Фора. На португалски „ де фора“ означава „отвън”, но какъв е теологичния и исторически смисъл на тази история - не разбрахме. Един ден взехме трамвай 28,

и се отправихме към квартал Граса, който се издига на поредния хълм в Лисабон. Тамошния Мирадоуро носи същото име - Граса.

Там някъде

се намира църквата Св.Винсент де Фора,

която много държахме да посетим, та се наложи да идваме два пъти, защото първия път беше затворена.

Но тя наистина си заслужи упоритостта ни.

Построена е по времето на господството на испанския крал Филип ІІ. Творение е на италианския архитект Фелипе Терци. Геометричната й фасада била забележителна за времето си ренесансова новост. Първо посещаваме манастира, който е до нея.

За него има вход – 4 евро. Но как само си струва да се види!

Бяхме покорени, освен от многобройната разточително богата църковна утвар,

от одеждите - епископски, патриаршески,

и от невероятната удивителна красота на стените - най-вече.

Декорирани в типичния португалски азулежу стил

там са изобразени исторически сцени

и сцени от популярни приказки.

Други от стените са пищно декорирани в безброй сложно преплетени цветове и форми.

Вижте сами за каква красота иде реч.

Някогашната манастирска трапезария от 1855 г. днес е пантеон на кралската династия Браганса.

Тук се намират саркофазите - богато украсени - на португалските крале. От Жуао ІV, който възстановява монархията през 1640 г. до последния от тях – крал Мануел ІІ.

Предстои ни още едно удивително преживяване. По тясна извита стълба се изкачваме на покрива и тук вече дъхът ни замира.

На широката мраморна площадка

се открива прекрасна гледка към камбанарията на църквата и

невероятен изглед към града

и реката!

Сред многобройните червеникави покриви се издига величествената белокаменна църква Санта Енграсиа.

До нея не стигнахме,

но вие може да го направите, нали?

От манастира се отправяме към църквата.

Изкачваме стъпалата на храма и влизаме вътре

. Дълго се наслаждаваме на главния олтар, капелите.....

Да продължим с лисабонската разходка по нашите любими места.

От площад Фигейра започва една от най-романтичните пешеходни улици в този град

- Аугуста

- с нейните красиви мозаечни фигури по тротоарите

и старинните фасади на къщите. Кулминационната точка е в дъното на улицата, където се издига португалската Триумфална Арка

- богато украсена със статуи на исторически фигури.

Построена е след земетресението, но е завършена един век по-късно.

От нея ще преминем бавно под пасажа

и ще се озовем на огромния площад Комерсио,

където се издигат класическите сгради на някогашния кралски дворец.

В центъра на площада се издига паметник с бронзовата конна статуя на Дом Хосе.

Площадът завършва до брега на река Тежу

и има великолепен изглед към нея.

На връщане,

пресичайки уличките,

излизаме на улица Санта Жуста,

където се издига едноименният елеватор.

Тази ексцентрична и необикновено красива метална кула

е построена от ученика на Айфел – Раул Меснер. В нея се намира асансьора, с който се издигате на височина 32 м.

Там винаги има опашка от туристи, но ако отидете по-рано сутринта, ще се насладите на удоволствието да бъдете единствените пътници.

Както направихме ние. След спиране на асансьора започваме да се катерим по спираловидна спираща дъха стълбица, която ни отвежда до покрива, откъдето се открива чудесна панорама към града.

От там тръгваме по една платформа,

която ни отвежда на отсрещната улица.

Тук се издигат част от запазените красиви готически арки на някогашния манастир Кармо. Построен между 1389 – 1423 г., но при земетресението от 1755 г.частично унищожен. По-късно е издигнат отново и днес тук се помещава Археологически музей Кармо.

Близо до асансьора е другата известна улица в Лисабон – Гарет, за която вече писах. Ако продължите по нея ще преминете по ларго Гарет.

В края на ларгото е най-прочутото лисабонско кафе - Бразилейра.

Открито е през 1905 г. И до днес, все още, интериорът му е запазил автентичността си. Отпред, до масичките на тротоара, е бронзовата статуя на големия португалски поет - Фернандо Песоа.