ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

                 MNAC – НАЦИОНАЛНИЯТ КАТАЛУНСКИ МУЗЕЙ

В парка Монджуик, на няколко метра от Фондация Миро, има автобусна спирка,

откъдето вземаме автобус,

Стадион Ноу Камп, май?!

за да се отправим към следващата си цел – Националния музей на Каталуния /MNAC/. 

И ето ни пред царствената барокова сграда на Националния дворец, където е разположена богатата съкровищница на музея, с творби от каталунското и световно изобразително изкуство.

Предлагам първо да  посетим музея, а след това да разглеждаме околните красоти.

Прекрачваме  прага на този храм на изобразителното изкуство, през впечатляващите двери, и се озоваваме в просторно фоайе, където се намира касата. Купуваме за студентката един изгоден /според информаторката/ комбиниран билет за музея и музей Испанското село, а аз минавам с редовен билет, защото все още съм млада пенсионерка, за да ползвам намаления.

И започва поредното пътешествие в света на прекрасното. Произведенията са подредени в четири секции и в началото съвсем естествено е романското изкуство, сложило началото на европейската цивилизация. Тъй като говорим за изкуство от ХІ,ХІІ и ХІІІ в., залите са изпълнени с  богат фонд от безброй икони от анонимни фламандски, испански, но най-вече каталунски иконописци, както и с многобройни дървени скулптури и фрески. От тях безценни са съхранените стенописи от абсидата на църквата Santa Maria de Taull, както и фреските  от църквата Sant Climent de Taull.

Следват залите с колекция „ Готическо изкуство”, чийто стени   са изпълнени с шедьоври с различни стилистични техники от ХІІІ-ХV в. – стенописи, дърворезба, бронз - както от каталунски художници и скулптори, така и от творци от Арагон и Валенсия. Сред каталунските скулптори от този период най-известните са Jaume Cascalls с неговата „Глава на Христос” и Pere Sanglada. Сред художниците се открояват Pere Serra с неговата картина „Богородица с ангели”, Lluis Borassa, Bernat Martorell и Jaume Huguet.

После идват любимите ми творци от ренесансовия и бароков период /ХVІ-ХVІІІв/. Още повече, че те са представени от дарения на частни колекционери като Тисен-Борнемиса /самото име вече ни говори, че ще се насладим на безценни творби/, и каталунския политик и богат колекционер, подарил колекцията си на Каталуния - Francesc Cambo.  Започва истинското пиршество на духа – италиански платна от ренесансовите гении Фра Анджелико,Тициан, Тинторето, стенописи от бароковия италиански художник Карачи. От испанските -  любимият ни и неповторим Ел Греко е представен с неговото платно „Св.Св. Петър и Павел”. Сурбаран и Рибера с техните вечни светци мъченици. Великият Веласкес и неговото платно „Св.Павел” е редом до бароковия фламандски гений Рубенс.

И накрая секцията с модерно изкуство, в която са събрани едни от най-забележителните творби на каталунски творци от края на ХІХ в. - до 40-те години на ХХ в. Всичките изми – като се почне с авангардизма, експресионизма…...

Дали е представен с едно „нормално”/хахаха!/ платно „Портрет на баща ми”. Но виж, Пикасо с неговата „Жена с шапка и кожена яка” - май я е рисувал след бутилка уиски. Защо ли? Защото едната половина на лицето й е мааалко по-надолу от другата. Язък за хубавата жена. При това ужким му била любима за определен период. Не напразно парижанките се кълнели с клетвата „Дано да те нарисува Пикасо!!” Ох, тука вече големи простотии наговорих, ама след толкова много изкуство, май ми дойде нанагорно. Затова, придвидливо, на горния етаж са сложени едни големи удобни фотьойли, та човек да си отдъхне. Една пенсия даже беше позадрямала.

 

Още малко да пообиколим все пак. Ето  скулптурата на Жозеп Лимона „Опустошение”. Просто ти  спира дъха, такава безнадежна красота. Както и прекрасната картина на Хоаким Мир „Село на тераса”, или примирената тъга на „Палома” от Исидре Нонел.
Когато говорим за модерно испанско изкуство, не може без Гауди, нали? Има няколко оригинални столове запазени от къщата Батийо с техните елегантни причудливи форми. Край. За нумизматиката, рисунките и постерите просто не останаха сили.

И само две думи  за самия Palau Nacional. Той е толкова пищен  - като катедрала. В центъра, таванът е оформен с огромен купол, увенчан с оберлихт,

изрисуван с прекрасни стенописи, а цялото свободно пространство е оформено като концертна зала.

Долу има ресторант, кафене, неизменния магазин за сувенири.

Излизаме навън. А там - от  голямата тераса пред музея,  се разкрива великолепна гледка към площада с пеещите фонтани отдолу, и към целия град.

Тъй като дворецът е построен в самия южен край на хълма Монтжуик, 

терасовидното пространство е оформено със зелени храсти и коритата на фонтаните. А най-хубавото е, че наред със стълбите,

по които можеш да слезеш до площада, има и външен ескалатор,  с който ние предпочетохме да слезем.

За изгледа горе на терасата, и долу на площада е излишно да търся думи, за да описвам колко е великолепен.

Тези външни ескалатори са истинска благодат за пенсиите и не само

За мене, MNAC е една от най-големите забележителности на Барселона,

и не бива да се пропуща в никакъв случай.