Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА СИНТРА

ЕДНА КОСМИЧЕСКА ФАНТАЗИЯ

Отново сме на централния градски площад на Синтра. От него поемаме по една от страничните улички, която ще ни отведе до двореца Кинта да Регалейра.

Скоро достигаме каменната ограда на двореца, който ще се окаже един от най-изненадващите и спиращи дъха паметници, от културния пейзаж на Синтра - поне за нас.

Бил е някогашна лятна резиденция на бразилския милионер и хуманист Карвальо Монтейро.

В мига, в който попадаме зад стените на двореца сме изумени от красотата на това място, което може да граничи само с фантазиите ти за рая.

През периода 1898-1912 г. собственикът на този дворец, посветил цялото си време да превърне това свое любимо място в градина - като подобие на космическа вселена, разбулваща последователно прекрасни магически и мистериозни кътчета.

Включваме се в това фантастично приключение като започваме своята разходка от алеята на боговете.

От едната страна са подредени статуи на класически богове и богини

– Фортуна, Орфей, Венера, Флора, Пан, Дионис, Вулкан и Хермес, а от другата страна пъстреят безброй прекрасни алеи с разноцветни цветя.

Алеята се издига спираловидно нагоре и ние я следваме, покорени от заобикалящата ни красота - природна и архитектурна.

Скоро се озоваваме пред един параклис, за когото е малко да се употреби думата прекрасен.

Построен е в мануелин стил.

Влизаме вътре. Има стенописи, разработени около сцени от живота на Богородица и Христос.

Личат и символи от Ордена на тамплиерите и техните наследници в Португалия - йезуитите.

От там попадаме пред стените на Зелената къща.

Този храм на Флора е украсен с пъстроцветни керамични панели на фасадата с библейски сюжети.

Макар, че пак заваля, нищо не може да ни спре да продължаваме разходката си, и като деца жадно да очакваме следващото скрито съкровище.

Вече сме пред Кулата Регалейра,

в чиято вътрешност се крие пещерата на Леда – подземна кула, която потъва на 27 м. под земята.

Едно наистина тайнствено и като че ли езотерично място, такова необикновено душевно чувство изпитваш.

А после откриваме едно от друго по-прекрасни езерца с падаща вода и фонтанът на Регайлера.

Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-гъста става гората, сред която се движим – кестени, кипариси, магнолии, липови и тисови дървета, борове и папрати, подаващи се от водите на езерата или надвесили клони над тях.

А свежия въздух след дъжда, ярката зеленина наоколо - направо те опияняват.

Накрая все пак, решихме, че не ще успеем да пребродим целия обширен парк и започваме спускането си надолу.

По някое време се озоваваме и до така наречената артистична работилница,

където стои портрета на арх. Луиджи Манини, благодарение на чийто талант, Карвальо Монтейро е сбъднал всичките си детски мечти и развихрено въображение, а творческия гений на архитекта ги е реализирал. Това е бил и неговия последен проект в Португалия, на който посветил 14 години от живота си.

После, сред клоните на дърветата,

храстите и цветните оазиси,

съзираме кулите на двореца.

Колкото повече наближаваме, толкова повече сме омагьосани от красивата му фасада в нео-мануелин стил.

Изящните декорации около прозорците,

вратите и терасите, с тази каменна дантела те кара да ахкаш безспир.

В приземния етаж стаите изобилстват с декорации, вдъхновени от мануелин стил, както и от ренесансовия и бароков период, на които е подчинена самата мебелировка.

Влизаме в антрето, после продължаваме към хола, който е огромен.

Едно впечатляващо стълбище от кестеново дърво с красива дърворезба отвежда към горния етаж, който е зает от спалните на фамилията, детската стая и всекидневната. В нея освен обичайната мебелировка има голяма камина, чиято полица е обрисувана с ловни сцени, красиво декорирани. Подът е с венецианска мозайка,

а дърворезбата на тавана е ювелирно изпълнена.

Изкачвайки се по извитото стълбище отиваме на втория етаж,

където е кралската стая. Там заварихме една руска групичка, и тъй като аз обожавам руските екскурзоводи, защото са забележителни професионалисти, се заслушах в изчерпателната беседа. Някога тази стая била билярдна.

По цялото протежение на стените са наредени портретите на 20 португалски крале и 4 кралици, както и гербовете на някои градове, и на Синтра в това число.

На този етаж е и библиотеката, която е толкова интересно направена, та не мога дори да ви обясня.

Някак като че ли виси във въздуха, а пода липсва.

Особено красива е и осмоъгълната кула на южния ъгъл на сградата,

която оформя една панорамна тераса, оформена от осем колони, украсени с разточителни декорации с натуралистични и фантастични фигури. А в северния ъгъл на сградата се издига средновековна кула, от която има стълбище към покрива на терасата. До нея се издига друга още по-висока кула - увенчана с ветропоказател. Над него се издига кръстът на йезуитите.

Колкото и да разказвам, не мога да открия нужните думи, за да разкрия тази красота. Остават поне снимките.

Излизаме, за да попаднем на прекрасната лоджия,

която започва от единия от входовете и отвежда до дома.

И тя е не по-малко прекрасна - все в този неповторим мануелин стил.

Не можем да се спрем да снимаме цялата тази невъобразима красота, която ни заобикаля.

Докато аз решавам да се поразходя, още, из този земен рай, моето детенце самоотвержено се съгласява да прескочи до другия дворец - Palacio de Seteails,

който от 1953 година е превърнат в шикарен хотел, в който отсядали скъпи гости като президента на САЩ Никсън, писателката Агата Кристи. Все от този сой хора.

Когато по-късно разглеждах снимките, съжалих, че съм се поддала на мързела, и не го видях с очите си. Това е един великолепен неокласически дворец от две крила,

обединени от триумфална арка и с великолепен парк. Е, тука човек да отседне, ще повярва, че и на земята има рай.

В късния следобед, на връщане от дворец Регалейра се чувствахме уморени и измръзнали от ветровете, които ни брулеха по крепостната стена на мавританския замък, и от дъжда, който ни валя почти през целия ден.

Отгоре на всичко вече бяхме и зверски прегладнели. Заради това се вмъкнахме в първото мярнало ни се кръчме – café - bar Estrada Velha.

Имаше само няколко масички и една шумна група французи, които бяха към края на обяда си.

Струполихме се на първата масичка, и зачакахме симпатичния барман да дойде да ни обслужи.

През това време аз трескаво търсех в записките си някакво вино, което се препоръчваше в един пътепис. Когато момчето дойде заръчах по една пържола и вино от Colares. Но барманчето ме светна, че това вино не струва и ще ми даде да опитам вино от южна Португалия. Донесе ми в една от онези малки чашки, в които поднасят портвайна. Ммм, винцето си го биваше. Точно по моя вкус – сухо, плътно, с аромат - с една дума мъжко вино. Той веднага усети одобрението ми и без да ме пита донесе една голяма чаша, което така добре ми дойде с голямата пържола, че си поръчах още една чаша, въпреки негодуванието на консервативната ми дъщеря. След като заситихме глада си, направихме няколко снимки на заведението, на барманчето, и се сбогувахме приятелски. Може би виното, май, ми е дошло в повече, защото забравих да питам как се казваше, уви.