Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

К А Й Ш А Ф О Р У М

Отпочинали след кратката сиеста, започваме да умуваме накъде да поемем в остатъка от четвъртия ни ден в Барселона.

Накрая решаваме да открием какво се крие в онази старинна сграда, която така примамливо ни изкуши предишния ден.

Метростанция Фонтана

Натоварваме се на метрото и поемаме към набелязаната цел.

Въпросната сграда се намира на около 200 м. от пеещите фонтани, в началото на авеню Marques de Comillas.

Става дума за Caixa Forum /Casaramona/ – някогашна текстилна фабрика, както бързаше да посочи пътеводителя ни - конструирана от архитекта модернист Puig I Cadafalch. Оказва се, че днес в нея е приютена фондация La Caixa, разполагаща с внушителна колекция от съвременно изкуство. Дали бяхме готови за нова доза модерно изкуство – не знам,но тъй като вече влязохме вътре, като сме казали „а” да кажем „б”.

За мой късмет, разбираме, че в момента има временна изложба на изкуството на Джамбатиста Пиранези, организирана от фондацията на Джоржио Сини и Фактум Арте, и въпросът е решен.

Единодушно решаваме да разгледаме само временната изложба.

Говори ли ви нещо името Пиранези?

Май - не, нали? Да си кажа право бях чувала това име, но и аз като една българска министърка на културата, много се затруднявах за художник ли става въпрос, или за композитор. Затова твърдо решихме, поне малко, да позапълним празнотите в интелектуалния си багажец и да видим за какво иде реч.

И така научаваме, че Пиранези е уникален универсален творец – художник, архитект, гравьор - творил през ХVІІІ век. Изложбата включваше голяма колекция с гравюри – от първите му серии илюстрации, до последните му работи от 1770 г.

Разглеждаме офортите от серията „Фантазии на тема затвори”- едни невероятни творби от фантастични, мистериозни лабиринти от арки, стълби, колони. Оказва се, дори, че на времето, от тези творби, черпели вдъхновение авторите на модерните по това време готически романи и романтична поезия.

А какво да каже човек за колосалната му серия офорти -„Изгледите на Рим”- където прецизно и точно са пресъздадени мистериозни картини от някогашните градски пазари, и всички забележителности на древния Рим. С детайлно изобразяване на всеки архитектурен елемент от техните древни постройки. Не можете да си представите изключителността на едно такова графично табло - като например мащабната графика „Изглед от Капитолийския хълм в Рим със стълбището водещо към църквата Аракоели.”

Тези 250 гравюри показващи сложността и многостранната природа в неговите творби, неговите артистични, теоретични и професионални насоки станали безкраен източник на вдъхновение и за метафизичните пейзажи на Дали и Джорджо Чирико/е, този последния нищо не ми говори, но както и да е/.

И не само те. Фондацията Фактум Арте беше изложила редом до тези гравюри, фотографии от Габриел Базилико, друг изключителен творец – великолепен майстор на архитектурната и пейзажна фотография, както разбираме, който е работил с камерата си около местата обрисувани от Пиранези, с неговите изгледи от Рим. И когато сравниш съвременната фотография на Базилико, и офорта на Пиранези - с изгледа на Капитолийския хълм - оставаш изумен от прецизността на двамата творци.

Освен офортите са изложени и осем предмети, които ни изумяват с изящната си оригиналност и изтънчена красота - античен мраморен свещник, скрин, камина, стол-люлка....Невероятна изложба!

Запомнете това име – Джамбатиста Пиранези. И ако някога, някъде, попаднете на изложба с негови творби не я подминавайте, а непременно я посетете, за да се насладите на многопластовото творчество на този творец.

Излизаме. Навън все още е светло и ние решаваме да стигнем пеш до площад Испания. След стотина – двеста метра се озоваваме на Avenida Reina Maria Caterina, която започва от пеещите фонтани до началото на площад Испания.

Боже, каква красота! От двете страни на авенюто по цялото протежение шуртят фонтани,

а сградите от двете страни са помпозни и впечатляващи. В горния край се извисява гордо царствената фасада на MNAC, а в долния се издигат две кули, досущ като онази на площад Сан Марко във Венеция.

Фантастична гледка!

Още не заситили сетивата си, преминаваме през двете кули, които стоят като предверие на един от най-впечатляващите, поне според мен, барселонски площади – площад Испания.

В центъра му се извисява великолепен монументален бароков фонтан. Срещу колоните се издига старинна сграда с кръгла фасада – някогашна арена за борба с бикове.

Така е известна и до днес – Арената. Когато се добираме до нея, установяваме, че с панорамен асансьор, само срещу едно евро, можем да се издигнем до покрива на Арената. Изпуща ли се такова зрелище.

Изкачваме се.Фантастични гледки се откриват от него към площада, и към околностите.

Междувременно светлините долу на сградите,

на фаровете на преминаващите кръгово коли грейват, и гледките стават още по-красиви.

След като дълго обикаляхме и снимахме, решихме да се отбием в панорамния ресторант La Lola да вечеряме. При това допълнително сме съблазнени от рекламата, че ще има фламенко спектакъл. Дето се вика – две в едно. Разполагаме се на една маса и сме в очакване както на поръчката си, така и на началото на спектакъла.

И както възторжено си говорим, забелязвам, че жената от съседната маса ласкаво ми се усмихва. И тъкмо си помислих, че се е припознала, тя ме заговаря на български. За първи път през тези четири дни в Барселона, чувах и виждах българи. А казват, че е пълно тук със сънародници. Разговаряме известно време със семейството, а сетне чухме музикантите да свирят. Не, нямаше сълзи на възторг и бурни до премала аплодисменти, защото програмата се оказа съвсем аматьорска. Защо си мисля така? Защото в ролята на танцьори се представиха …сервитьорите от заведението.

Въпреки всичко вечерята премина чудесно, сбогувахме се с нашите сънародници и си тръгнахме.