Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

БАРСЕЛОНА – СТОЛИЦА НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО

Измъкваме се от фуникуляра на Монджуик, качваме се на автобус, който да ни отведе до някъде,

а сетне тръгваме по една от алеите в парка,

за да се озовем, скоро, пред сградата на музей Миро.

Защото не може да попаднеш в Барселона и да не се срещнеш лице в лице с творчеството на тримата велики модернисти на ХХ век, и тримата свързани с този град – Пикасо, Миро и Дали. И макар да не проумявам как някой е вложил толкова много интелигентност, за да ни убеди да бъдем глупави, отново и отново ще се опитам да се потопя в дълбините на подсъзнанието си, та белким го проумея това модерно изкуство. При това моята девойка си признава, че предпочита модернистите пред импресионистите, моля ви се!! Както и да е.

Сградата на музея е дело на приятеля на художника - архитект Жозеп Луис Серте.

Както се полага е в разчупени модернистични форми.

Вътре е събрана огромна колекция от повече от 11 хиляди творби на Миро, както и на редица съвременни испански модернисти. С построяването на този музей, великият барселонец искал да създаде център на модерното изкуство в родния си град. Докато купуваме билети, аз настоявам рецепционистката да ми каже как се произнася на каталунски името на художника. И така - Джоан Миро на каталунски, Хуан Миро на испански.

И ето ни в светая светих на модерното изкуство. Още от входа попадаме на китеник, с название Sobreteixim. В описанието е записано, че изобразява балеарска кошница за ловене на риба. Това добре – красиво нашарено многоцветно текстилно платно с пъстри шарки, ама този чадър провесен на него и двата чифта ръкавици /!?!/ Ш-шшт, това е сюрреалистичния прочит на твореца.

Следва един огромен, богато оцветен в преливащи се багри и форми килим, наречен „Килим на съзиданието” /1975г/, който казват бил кулминацията в творчеството на Миро с текстил.

От там на сетне се редуват безброй зали с картини, рисунки, бронзови фигури - рисувани и създавани през различни периоди. Като се започне с по-реалистичните - „Село” и „Портрет на млада жена”, и красиви пейзажи на испанската природа. Очевадно е, че за тях не е необходимо да пришпорваш сивите си клетки, за да си измисляш какво е искал да каже твореца.

Но в „Мъж и жена сред екстременти” - виждаш едни безкрайно уродливи, зловещи, измъчени фигури на мъж и жена, един срещу друг, без да се докосват, озъбени срещу черното небе. Рисувана е в периода на Гражданската война в Испания, и е изпълнена с целия песимизъм, побрал се под това небе.

Другата знаменита негова картина е „Каталунски селянин на лунна светлина” /от края на 1960 г./ разкриваща две негови любими теми – земята и нощта. Само не си мислете, че фигурата на селянина е човешка фигура – това е един колаж от цветове и форми, които ти въздействат на подсъзнателно ниво. Нали?! Дали?

А други са наречени просто - Картина 1, 2,3,4. Представляват черен фон, в средата съответно с едно, две,три, четири бели петна. Мисля си, че въображението на автора е стигнало само да нарисува картините, а наименованията е оставил на нас да се потрудим....

Виж следващите пет платна наименувани съответно „Изгорено платно” 1-5 много ни харесаха – интересно направено, някак те грабват, без да знаеш защо. Също и „Смеха на сълзата” и „Песен на бял фон” – много нежни, фантастични линии и форми. Яяя, оказва се, че и аз отбирам от модернизъм, моля ви!

Е, „Жена и птица” в първия момент си помислих, че е гилотина, но после се опитах да се позагледам повечко. Поизтормозиха ме и бронзовите фигури „Мъж и жена през нощта”, защото предизвикаха едни нецензурни асоциации в главата, но определено ще спомена, че този път се забавлявах много, много повече в опитите си, да си създам свой прочит на тези творби на каталунския гений.
На първия етаж са събрани творбите на Донасио Пиер Матис, Антонио Саура и други модернисти.

Дълго и с удоволствие се разхождахме из залите на музея, в опитите да си обясним необяснимото, и на края си тръгнахме, но не съвсем. Има вход, който те извежда на покрива на сградата