ПЪТЕПИС ЗА САРАГОСА

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЗАМЪК НА САРАГОСА  

Започваше вторият ден от пребиваването ни в този очарователен град. След обилната закуска в ресторанта на хотела поемаме към новите цели. Ще започнем с една от най-забележителните исторически паметници на Сарагоса – дворецът Алхафериа. При това се оказва, че се намира само на 700 м. от хотела ни. Ами да вървим.

Бавно преминаваме от улица на улица,

за да се насладим на красивата архитектура, на цветните фасади на къщите, някои в старинен стил,

други в модерен стил,

на широките булеварди с палми - Сан Педро, Майорал, Конде де Аранда,

историческия площад Портильо..

Ето я и улица де лос Дипутадос,

където се е изправил в цялата си мрачна красота - старинният замък Алхафериа.

Като всяка старинна крепост и той е заобиколен от дълбок предпазен ров.

Касата е в началото на парка, който заобикаля замъка. Купуваме си билети – за възрастен 5 евро, за студенти – 1 евро. Оказва се, че за разлика от Барселона, тук цените на музеите са твърде скромни.

 

Замъкът Алхафериа е обявен за национален паметник още през 1931 г., но до 1947 год. все още е в плачевно състояние.  Докато арх. Франсиско Алмех не се заема с неговото реставриране. На тази задача той посвещава 30 години от живота си. През 2001 г. обектът влиза в листата на ЮНЕСКО. Накратко, Алхаферия е един от най-прекрасните образци на мюсюлманското и испанско изкуство и архитектура, а някои от неговите архитектурни образци са копирани в замъците Алказар в Севиля, и Алхамбра в Гранада. Само който поне веднъж  е видял стила мудехар може да разбере за каква красота става дума.

Още щом преминаваме масивните каменни порти на замъка, попадаме в правоъгълния открит двор,

оформен от арки, чийто изтънчени, красиви каменни орнаменти, фини като брюкселска дантела, спират дъхът ни.

В допълнение малкото патио е красиво оформено в потънали в зеленина алеи.

 

Алхафериа е построен  по времето на владичеството на маврите като изтънчен в своята красота ислямски дворец.

В контраст на дебелите, каменни зидове отвън, интериорът на замъка изобилства от изтънчени фини,

красиви орнаменти по стени и арки. Стените на стаите, сводовете под които преминаваме са обрамчени все с тази сложно преплетена прекрасна каменна дантела.

Имало е многобройни стаи предназначени за церемонии и лични покои на владетеля – арабския халиф.

След завладяването на Сарагоса по време на реконкистата, испанският крал Алфонсо I започва през 1118 година християнизирането на Алхафериа и той става палат на арагонския монарх.

Тъй като работата по обновяването му е възложена на майстора мудехар Фарах де Гали, от това произтичат най-забележителните примери на така наречения испано-мудехар архитектурен стил на испанските крале.

От този средновековен период /12-14 в./ е параклиса, поредицата от арки,  галерията от коридори и стаи, които отвеждат към голямата тронна зала.

От тях най-интересни са покритите с красиви керамични плочи стени и позлатеният полихромиран таван, който е забележителен.

През 1593 г. по заповед на крал Филип II, е възложено на инж. Тибурсио Спаночи да трансформира Алхафериа в цитадела в модерен стил.

В резултат на това към сградатата са построени външни зидове, заградени от осмоъгълен бастион на ъглите и импозантен внушителен ров и подвижни мостове. След това преустройване на замъка във военен форт, през следващите векове са правени непрекъснати изменения, за да се адаптира за използване. Пристроявани са и допълнителни нео-готически кулички по времето на Изабела II, но най-забележителната си остава Кулата Трубадур, чиято ниска част е най-старата от архитектурната сграда, датираща от 9 в.

След безкрайните обиколки из стаи, зали,

коридори и стълбища, след безброй възклицания

и неспирно снимайки с фотоапарата и GMS

с мъка се разделяме с този забележителен архитектурен и исторически паметник.

Но времето не чака.