ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

ДВОРЕЦ АЖУДА  –  С ВКУС И КРАЛСКО ВЕЛИКОЛЕПИЕ

А сега, следва една приказка за крале, кралици и принцове, която любезно предлагам на вниманието ви, ако имате търпение и желание, все още, за такива приказки.
Но първо е  разказът за нашата одисея до този великолепен дворец. След Морския музей, влизаме в едно малко, кокетно кафене, близо до манастир Жеронимуш, за да хапнем по един сандвич. Разбира се с риба, нали сме в Португалия. Но  този път със сьомга,за да сме заредени със сили да щурмуваме близкия хълм, на чийто връх е  двореца Ажуда.

В началото минаваме покрай една градина,

според пътеводителя ни тропическа, но гида ми разрешава, само да надзърна в нея, и да си направим по една снимка. После, погледът ми изплашено съглежда каква стръмна, стръмна, ама много стръмна улица трябва да катеря! От време на време, успявам да хвърля по някой поглед на кокетните къщи с дворове, покрай които вървим, но командирът строго предупреждава, да не изоставам много от войнишкия строй, и аз с пъшкане продължавам нагоре, нагоре….

На малко площадче съзирам църква и искам да влезна вътре /хем малко да си поема дъх/, но получавам отказ.

Отбелязвам само, че носи името Мемориа и гледам да наваксам разстоянието между нас.

По някое време, моят военоначалник, май, се пообърка из многобройните улички, които се преплитаха тук - едни надолу, други нагоре.

Но признавам, че великодушно ме остави да изчакам, докато изтича напред на кратко разузнаване.

Все пак бързо се окопити, и поемаме по правилната улица. 

Продължаваме катеренето по друга дълга улица, после вървим известно време покрай дувара на още една ботаническа градина,

пресичаме още една улица

, и най-сетне се озоваваме в парка на двореца.

Първо правим снимки на внушителната нео-класическа фасада на двореца.

Следва атриума, където в многобройни ниши се извисяват статуи на  богове, богини, музи.

Влизаме в двореца и  разбираме, че безплатните посещения в неделя, важат и за този музей. Снабдени с проспекти, започваме обиколката на двореца, създаден с много вкус, любов и артистично въображение от кралица Мария Пия Савойска.

На приземния етаж има 17 зали, тънещи в кралско великолепие, лукс и прекрасни образци на приложното изкуство. Впечатляващи са порцелановата стая, където, както се досещате е пълно с великолепни порцеланови вази, полилеи, масички и безброй фини порцеланови украшения от различни периоди и стилове.
Следват залата за аудиенции с прекрасни гоблени, музикалната зала, зелената зала, розовата зала, спалнята на кралицата с кожата от бяла полярна мечка пред леглото с балдахина, зимната градина и още и още.

Изкачваме се на втория етаж.

Тук са балната зала, тронната зала, богатата библиотека, залата, в която кралят се срещал с чуждестранните дипломати, студиото му, стаята с портретите на кралицата и на други кралски величества.
Там виждаме и портрета на някой  Сакс Кобург и Гота /самият крал също е издънка от тази фамилия/. Дочувайки оживения ни коментар, към нас се приближава музейната уредничка, и ни заговаря. Разбирайки, че сме българи, тя ни обяснява, че въпросното височество е собственика на двореца Пеня в Синтра, и далечен роднина на нашата царска фамилия. Явно уредничката скучае в този неделен следобед и с охота  ни изнася кратка беседа за портретите, които разглеждаме. Оказва се, че изрисуваната закръглена кралица, / на която несправедливо и злорадо коментирах излишните килца/ е стопанката на дома Мария Пия, бременна с един от синовете си.

След като обикаляме целия музей, и дори правим крадешком няколко снимки, отбелязваме, че  със своя изискан вкус, дворец Ажуда конкурира достойно френските дворци. Приключваме с обиколката.

От магазина за сувенири, купуваме малка книжка за историята на двореца, от която добросъвестно ви направих кратко резюме, и  ето ни отново на най-близката зашеметяващо стръмна улица.

Твърдо отказвам да се спусна по нея, и моят гид се съгласява да изчакаме автобус, който да ни свали до Белем.

Докато чакаме, моето изследователско сърце не търпи, и се вмъквам,

за да хвърля един поглед на съседната ботаническа градина.

Няколко снимки

и бегом на спирката.

Трябва да приключим с квартал Белем и с неговата забележителна Белемска кула.

Следва историята на двореца, ако някой от вас е твърде любопитен и иска да научи нещо от португалската история.  Според легенда от ХVІ в., някакъв овчар намерил изображение на Богородица в пещера, не далече от мястото, където е издигнат двореца. Историята за чудодейното откритие скоро се разпространява, и хората започват да посещават това място, за да измолват помощ  /ajuda на португалски/. По-късно тук е построен параклис в чест на Богородица.

През ХVІІІ в. крал Жуао V придобива имения, / сигурно подарени от благодарни и верни на короната общинари, както това е станало в една балканска държавица с един друг Сакс Кобург Гота, не ли?!/ простиращи се от Белем до хълма Ажуда. Решава да построи на това място лятна резиденция, което обаче така и не осъществява. Едва при царуването на Жозе І дворецът е построен, но по време на голямото земетресение през 1755 г., природното бедствие го  разрушава.

През 1795г. тогавашният принц-регент полага първия камък за изграждането на нов дворец, на мястото на стария. Първоначално, проектът на арх. Мануел Кастано де Соуса е бил, дворецът да бъде построен в бароков стил, но постепенно с времето се налагат новите нео-класически тенденции. Одобрен е нов план на архитектите Франсиско Хавиер Фабри и Жозе Коста е Силва. Междувременно Наполеон нахлува в Португалия и кралската фамилия е принудена да емигрира в Бразилия. Едва след 14 години крал Жуао VІ се завръща в Португалия, и идеята за строителството на  двореца, пак получава нов живот, но вече с нови изменения, въведени от арх. Антонио Франсиско Роса. Регентката, принцеса Изабел Мария живее в незавършения палат, когато принц Мигел е провъзгласен за крал, но неговото управление е нестабилно, и това довежда до избухване на гражданска война. Стабилността на короната е възстановена, едва при царуването на кралица Мария ІІ, но тъй като тя  и синът й Педро V, предпочитат да живеят в резиденция Несесидас, дворецът Ажуда се използва само при официални посещения и церемонии.

Едва при възкачването на престола на брат му Луиш І, и най-вече, след брака му с италианската принцеса Мария Пия Савойска, дворецът за първи път става кралска резиденция. Кралицата възлага на арх. Хоаким Посидонио да Силва, да промени и декорира наново двореца по неин вкус, и посвещава по-голяма част от живота си, да превърне студения дворец в уютна, удобна, модерна резиденция. Дава живот на новите нововъведения като зимната градина, китайската стая, /с прекрасни образци на приложното китайско изкуство от времето на различни династии/, рисувалната зала, банята с топла и студена вода и фамилната всекидневна. Тук  били родени и израсли принцовете Карлуш и Афонсо, тук  се организирали пищни балове, банкети, официални посещения, както и интимни вечери с приятели. Тук, до 1910г. остава да живее кралицата и принц Афонсо, след убийството на краля и по-големия син Карлуш.

След обявяването на републиката, музеят е затворен. Едва през 1968 година,  дворец Ажуда е открит като музей, като преди това е реставриран, за да се придаде атмосферата на кралската резиденция от ХІХ в., с нейните забележителни колекции на декоративно изкуство от ХV до ХІХ в. Освен като музей, дворецът се използва за церемониални поводи от президента на републиката.