Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

ЕДНА ПОСЛЕДНА ОБИКОЛКА ИЗ ЛИСАБОН

Преди да сложа точката на това вълнуващо приключение, ми се иска да разкажа мимоходом за още няколко забележителности. Ако някога попаднете в този поувехтял,

Музеят на каляските

но много уютен, романтичен,

старинен град,

не пропущайте възможността да ги видите. За новият - супер модерен град, почти не стана дума, защото само епизодично се оказвахме в него.

Ако не беше случката с фотоапарата, навярно щях да ви разкажа още много неща, но вие - ако сте заинтригувани, създайте си своята лисабонска история.

Започвам отново и отново с църквите, защото не може да се отрече, че център на възраждането на европейската цивилизация през вековете, е била църквата – религиозният и духовен център за народите. Тя е била и главният поръчител и вдъхновител в творчеството на най-великите европейски исполини – художници, скулптори, архитекти. Заради това с такова ненаситно чувство, отново и отново търсехме да открием поредния духовен храм във всеки град, който сме посещавали. Несравнимо е удоволствието да се спреш пред всяка подробност от свещеното пространство, да се насладиш на историческото и религиозното значение на творбите в тях, които разпознаваш, и да се опиташ да разбереш повече за онези, които не познаваш. Да прекараш известно време в параклиси и църкви, убедена безрезервно, че да стоиш до нещо старинно и да не му се възхитиш, е едва ли не светотатство.

Изкушавам се да ви разкажа и покажа още няколко прекрасни църкви в този очарователен град – Лисабон.

И така - вземаме фуникуляр Глориа от площад Рестоурадорес,

и за няколко минути се изкачваме на хълма.

Правим кратка пауза в градината и Мирадуро Сау Педро де Алкантара,

тъй като има великолепен изглед към долния град, както и към замъка Сау Жоржи на отсрещния хълм.

Тръгваме по ларго Тринидад Коеля и сме пред църквата Сау Рок.

На пръв поглед ренесансовата й фасада със строги форми не прави впечатление, но когато влезете вътре, ахвате при вида на пищните, разточително декорирани с много злато капели,

наредени една след друга.

Най-забележителната от тях е капелата на Йоан Кръстител. Интересна интрижка има с нея. Дом Жуао V поръчал през 1742г. изграждането й да се извърши в Рим - най-вече, за да достави удоволствие на папа Бенедикт ХІV. Очаквайки по този начин, папата да даде съгласието си, лисабонската църква да бъде обявена за патриаршеска. На това ние днес му викаме купуване на влияние, нали така?
За да я демонтират и пренесат с кораб в Лисабон, кралската хазна олекнала с 250000 английски лири. Толкова пари заради егото на един папа! История стара като света.

Но каквито и да са били подбудите, капелата е умопомрачително красива. Там има пресътворени четири сцени от живота на светеца. При внимателно вглеждане се оказва, че това не са маслени платна, каквото е първото ти впечатление, а сложни мозаечни творби.

И останалите капели са не по-малко пищни – мрамор и злато прекрасно изработени има и в тях в изобилие.

За жалост пазителите в тази църква са неумолими и не позволяват снимането им от близо. Два пъти ходихме там, но опитите ми бяха безуспешни, като се изключат един-два неясни кадъра, направени крадешком и отдалече.