ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

 ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА НА  ЛИСАБОН
   
Алфама беше другият предпочитан от нас квартал, заради неговото романтично обаяние, и заради туристическите забележителности,

които откривахме из неговите стръмни старинни улички. Ако си попаднал вече в този град, не може да не го посетиш.

Затова днес ще ви заведа в него, за да ви разкажа за патриаршеската катедрала Се. Обикновено, от площад Фигейра  вземахме трамвай 28 и 12 за Алфама, но специално до катедралата Се прескачахме и пешком, тъй като, беше дето се вика почти до нашия хостел. Почти, почти, на отсрещния хълм.

Ако решите и вие  да стигнете пеш до катедралата, първата църква, която ще срещнете, още в подножието на хълма, е  „Мария Магдалена” Но там, чернокожият пазач, на който случихме, беше толкова ревностен пазител, че аз, в знак на протест, не пожелах, дори, да вляза в нея.

Малко по-нагоре вляво, току под катедралата Се е църквата „Св.Антоний”.

Между другото, нашата позната Ана, твърдеше, че този светец е всъщност от нейния роден град - Куимбра. И едва по-късно, по неговият път към единение с Бога, изведнъж се оказало, че е италианският светец Св.Антоний от Падуа. Какво нещо е конкуренцията, а? Даже  когато става въпрос за светци, всеки гледа да си увеличи бройката със свети люде, и  тегли чергата към себе си, нали така?  Хайдеее, къде пак  се отплеснах. Я, да вървим по-целенасочено.

И ето ни  пред стъпалата на храма. Лисабонската главна катедрала е изградена през 1150 г., в чест на победата на Реконкистата над маврите. Дори е построена на мястото на тяхна джамия, в стила на господстващия тогава романски стил. Поради това, донякъде, наподобява крепост, със своите две назъбени кули - камбанарии.

Фасадата е строга и без никакви украшения. Единствено огромната каменна розетка над портика я украсява. Сводестият вход над него, също е без излишни скулптурни украшения.

Влизаме вътре и виждаме все същата  аскетична и скромна, но въздействаща обстановка. Огромни снопове от колони оформят главният неф

и страничните кораби на църквата.

Над полукръглите аркади над нефа се издигат полуцилиндрични  сводове,

над тях  втора по-малка колонада, а най-отгоре се редят прозорци с разноцветни  витражи и 

каменни розетки.

В дъното е главният олтар, с красиво изрисувана абсида над него.

Стенописи има и по  целия сводест  таван. От двете страни на олтара се намира органът и филигранно ковани железни полилеи.

Точно в дъното, на стената, е огромния стенопис „Възнесение на Богородица”,

а от двете страни, покрай стените е разположен хора. По времето на Дом Жуау V,  с присъщата разточителност   на кралете, катедралата била богато украсена в стил рококо. За жалост всичко било пометено по време на земетресението.

След като направихме първоначалния оглед, започнахме да разглеждаме няколко от капелите. Виж, те са богато украсени.

Особено едната от тях, чийто олтар, целият е в злато. Цокълът под него  -  облепен с разноцветни керамични плочки. Сигурно тук са търсели божието благоволение патриарха и други височайши църковни началници – епископи, кардинали. И  са се каели за греховете си, сред това нескромно богатство и лукс, макар че не би трябвало да е така, нали? Не, нее! Как иначе щяхме да се дивим на прекрасните архитектурни и ваятелски шедьоври, на приложните произведения, сътворени в прослава на Бога. Отстрани, на красиво резбован шкаф, са наредени златотъкани митри, обсипани със скъпоценни камъни, а в центъра се кипри прозрачнобяла  наметка с позлатена бродерия.

Разбира се, че няма достъп вътре, и цялото това разточително великолепие, може да наблюдавате зад заключената остъклена врата.
В другата капела - Сау Бартоломео /14 в./ е гробницата на светеца.

По стените са наредени картини с библейски сцени. Има и витрина с църковна утвар.  Има още капели, които бяха подробно фотографирани, както и целият храм, тъй като поне тук, няма пазачи и си снимаш на воля.

Друго, което впечатлява туристите, е изложбата зад олтара -  вдясно, където се намират археологически разкопки. Тъй като не си падам много по мъртвите камъни, ако и да са от незапомнени времена, там не влязохме.  

Но виж за съкровищницата, която е на втория етаж, взимах стъпалата през две.  В този малък музей има многобройни великолепни църковни предмети, създадени за религиозните обреди и цели на църквата. 

При вида  на филигранната им художествена изработка и историческата им безценност, човек просто затаява дъх.
Залите са четири и предметите в тях са отделени тематично. В едната зала  са различни църковни реликви и реликварии. То не са позлатени сребърни потири, златни, полихромирани или позлатени дървени статуетки на св.Винсент /най-вече, защото все пак той е светецът, който закриля  Лисабон/, бюст на св.Урсула, и други светци, скринове –реликварии на св.Винсент, ковчежета, златни и сребърни кръстове, богато украсени със скъпоценни камъни. Виждали сте  и онези сребърни и златни ръчици, които представляват реликварии на разни светци.
В другата зала има литургийни артефакти – орнаментирани украшения, златни и сребърни предмети като кани, подноси, лъжици, с които се дава причастие, съдове за тамян, стъкленици със светена вода и още, и още. Запомних и един сребърен гълъб, символ на Светия Дух с лъчите.

Но това, което ти спира дъхът са „The Monstrance”. Два са – единият от италиански златар от ХVІІІ в., другият - дело на португалския златар от ХVІІІ в. Хоаким Каетано Карвальо. За първи път се прехласнахме от такова ювелирно чудо в Националния музей. Нали съм православна християнка, не знам за какво служи на светите отци, но е невероятно красив предмет. Изработени  са  от злато, по тях има миниатюрни златни фигурки на светци, над тях е символът на Светия Дух -  този кръг от лъчи, който го символизира. Най- отгоре е кръстът.  И цялото това безкрайно красиво, спиращо дъха  великолепие е изпъстрено с многобройни скъпоценни камъни. Чуйте за какво иде реч. В “The Monstrance” на Карвальо са използвани розови диаманти, рубини, червеникав циркон, смарагди, цейлонски сапфир и бразилски камъни! Нали ви казвам – разточително, пищно и  безкрайно красиво.

В  третата зала са одеждите, които обличат църковните началници при службата –  в различни цветове, навярно според сана, но всички богато надиплени  и с великолепни златотъкани бродерии.
И накрая - в четвъртата е Библиотеката с безценни стари религиозни книги. И още - навсякъде по стените на залите са окачени картини с различни размери, и на  библейски теми „Възкресение”, „Поклонението на влъхвите”,”Благовещение” и миниатюри като „Непорочното зачатие”, „Обет на братството на Светия Дух”.  Всички те  от ХVІ-ХVІІІ в. С какво сърце калвинисти и лютерани са унищожавали такава безмерна красота, отказвам да разбера. Дааааа, накъдето и да се обърнем – от древността до наши дни – виждаме само признаци на любов и толерантност, не ли? Ха-ха-ха...... Голяма част от изложените артефакти тук, са принадлежали на частни дарители, които по една или друга причина, са ги дарили на църквата, за да възторгват днес посетителите с безценната си красота и изящество.

А какъв впечатляващ изглед  към главния неф и олтара се открива от тук, думи не намирам.

След като на воля обикаляхме, съзерцавахме и фотографирахме, напущаме храма. Излишно е да казвам, че и вътре и вън има тълпи от туристи.

Затова, няколко художници предвидливо са опнали сергиите  тук, с картини на лисабонските забележителности. Повечето са по 15 евро, но ако си вземете две, както направихме ние, ти свалят на 25 евра.

Извинете, но май усещам странна тишина около себе си?! Незабелязано се е изнизал и последният ревностен и великодушен читател? Е, ние разбираме от намеци и ще замълчим....... за сега.