Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ НА АНТИЧНОТО ИЗКУСТВО

В ранния следобед, вземаме трамвай 15Е от площад Фигейра,

и потегляме към Музея за антично изкуство, в посока Белем. Бавно преминаваме покрай площад Комерсио.

Вдясно забелязваме тяхната Триумфална Арка. Следва площад Мюнисипал.

А после тръгваме по дългата Авенида „24 юли”,

която се точи по протежението на р.Тежу. След няколко спирки,

моят гид предупреждава, че на следващата слизаме.

Трамваят продължава пътя си, а девойката сочи отсрещния хълм, и тържествено обявява, че там горе е музея. Разбира се, до там има едно спираловидно стълбище с поне 40-50 стъпала, които трябва да се изкатерят.

Няма как, поемам дълбоко дъх и започваме превземането на хълма. Най-сетне сме горе, а гледката, която се разкрива пред очите ни, си струва усилията.

Пред нас е река Тежу, доковете, а в далечината се извисяват моста „24 юли”

и величествената статуя на Христос на отсрещния бряг.

Но сега е време да си поговорим за изкуство. Музеят се простира върху някогашни останки на манастира Св.Алберт от ХVІ в., по-голямата част, от който е напълно разрушен по време на земетресението от 1755 г. Но все пак, неговият параклис е запазен и се вижда в предверието на музея. Самият музей, е разположен, в някогашен дворец от ХVІІ в. принадлежал на маркиз де Помбал.

Като всеки национален музей,

и този притежава най-богатата колекция в Португалия, с картини на европейското изкуство от ХІV в. до наши дни,както и

богата изложба на приложно изкуство,

разположени на два етажа.

На третият етаж са творбите на най-изтъкнатите португалски творци.

Започваме от първия етаж и зала след зала,

отново и отново, изпадаме под влияние на магията на гениалните майстори на четката. Не мога да опиша всичко, което ни е омагьосало през тези часове, ще спомена тези творци, които са ме впечатлили, и чийто творби вече съм съзерцавала и в други музеи.

Голяма част от експозицията е посветена на испанските барокови художници, като се започне от родоначалника на испанския реализъм – бароковият художник Мурильо и неговата картина „Мистичната сватба на св.Катерина”. Рибера, с присъщия му остър контраст между светлина и сянка, тук е представен с картината „Мъченичеството на св.Бартоломей”. Една често повтаряща се тема в неговото творчество за мъченичеството на светците. А творбите на Сурбаран, чийто платна, изобразяващи дванадесетте Апостоли, с техните мистични, строги, страдалчески лица, заемат цяла зала.

Представени са и италианските ренесансови гении – Рафаел с „Възкресението” и Басано, от венецианската ренесансова школа, с неговата драматична творба -„Свалянето на Христос от кръста”. Както и последният от венецианската барокова школа - Тиеполо с „Бягство в Египет”.

В други зали откриваме портрети от неизвестни фламандски майстори от ХV-ХVІІ в. и наред с тях творбата на най-големият портретист сред тях – фламандския бароков художник Антонис Ван Дайк с един изискан портрет на Лукас Востерман-старши.
От немските художници ще спомена, само най-големият ренесансов художник - Албрехт Дюрер и неговия психологически портрет „Свети Йероним”.

А сега да се спрем пред един от най-ценните шедьоври в колекцията на този музей. Става дума за триптиха на брабантския художник Йеронимус Бош „Изкушението на св.Антоний”. Който е видял неговата творба „Градината на земните удоволствия” в Прадо, вече знае за какво иде реч. Все същите ярки краски откриваме и тук, но преобладават образи на демони, полуживотни, полухора, в налудничави неестествени пози. С тази страст към грозното и уродливото, творецът отново и отново се опитва да изобрази злото, което се таи в нашите души и заплашва да победи доброто. Бррррр! А на гърба на триптиха има две сцени, представящи залавянето на Христос. И те не по-малко трагични.

Добре, че по-нататък разглеждаме творби на френски и английски художници от ХVІІІ-ХІХ в., и сред тях малката статуя на Роден „Нимфата”, за да открия отново, че красотата трябва да спаси света. Клише, но ми се иска да е така!

На втория етаж е колекцията Ориенталско изкуство.

Какво ли няма тук – инкрустирани мебели от Турция и Сирия - скринове,

тоалетни кутии с миниатюрни чекмедженца,

масички, произведения от слонова кост и алабастър. Следват витрини с фин китайски порцелан от времето на династията Кинг,

японски вази със съвършен рисунък,

чаши и чинии.

Сред тях още един от шедьоврите на музея – паравани, в така наречения стил namban.

На тях са изобразени сцени с пристигането на португалски кораб в Нагазаки, натоварен с непознати, за японците, странни хора с чудновати мустаци и дълги носове. Португалците са първите европейци, стъпили в Япония.

Докато се взирам в очите на една бронзова „Matreia в медитация”,

дочуваме църковна музика, изпълнявана от смесен хор. И тя продължава да се носи, докато обикаляме залите със сребърни и златни кръстове с филигранна изработка и църковна утвар от ХV-ХVІ в. Тук е друг от шедьоврите на музея – The Monstrance of Belem.

Това прекрасно златно произведение е било поръчано от крал Мануел І. Изработено е през 1506 г., от първото злато донесено от Вашку де Гама. Било предназначено за манастира Жеронимуш. Това произведение е толкова прекрасно, че не може да се опише, трябва да се види!

Когато приключихме с обиколката на залите и се отправихме към широкото стълбище за последния етаж, разбрахме от къде се носи прекрасната музика. От двете страни на стълбището бяха наредени столове, заети от слушатели, които благоговейно се наслаждаваха на музиката. За тези, за които е нямало места, бяха насядали на стълбището. А в дъното, хористи под ръководството на диригент, изпълняваха прочувствено творби от Вивалди и Хайдн. Присядаме и ние и потъваме в музиката. И така, както си седим двете българчета се сещам, че за нас, днешният ден е Велика Събота, а това ме изпълва с такова вълнение, че се просълзявам. Особено нежна и прекрасна, беше една от последните песни - Sleep. Всяко изпълнение беше бурно аплодирано с нестихващи аплодисменти. Накрая все пак концертът свърши, колкото и да не ни се искаше. Сърцето ми беше препълнено с прекрасни емоции, но трябваше все пак да отделим време и на платната и скулптурите на португалските творци.

Точно срещу стълбището е един от десетте шедьовъра на този музей – творбата на Нуно Гонсалвес, посветена на св. Винсент – лисабонският светец, който бил патрон на града. В центъра е светецът, в своята младежка сияйна красота, заобиколен от граждани на града, от различни касти, дошли да му засвидетелстват своята почит и уважение. Дори според някои изследователи, приклекналия пред него благородник е самият принц Хенри. Другите творби бяха обиколени повече от уважение към изкуството.