ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

                                       П А Р К   Ц И Т А Д Е Л А

Този зелен, спокоен оазис, се е ширнал, дето се вика, в самия  център на града.

В началото на парка се издига красив замък -  и той тухлен, и той в стил нео-мудехар,

известен като Замъка на трите дракона - дело на арх. Луис Доменеч и Монтанер.

Ей, това че има  „и” между имената, не значи, че става дума за двама души, нали? Те испанците, нали повечето от тях са благородници,  имат по дузина имена – цял поменик на деди и на светци. Опитайте се, например, да запомните всички имена на Пикасо и свят ще ви се завие.

 Днес в този красив замък се намира част от Природонаучния музей, но рядко бил отворен за посетители, ама ние не се и натискаме да го посетим.

В парка  има и зоокът, но не отидохме и до него, а с наслада се разходихме по сенчестите широки пътеки, алеи и покрай многоцветните лехи.

Сред богатото разнообразие от различни видове палми, добре подрязани храсти, и всякакви видове дървета - разпръснати или скупчени красиво, насред огромни зелени поляни кротко си седяха, лежаха или разхождаха хора и кучета.

И все пак - ние бяхме дошли тук,  най-вече заради Фонтана с каскадите.

Ето го най-сетне! Но за него след малко, защото вече сме прегладнели, а точно срещу фонтана, под сенчестите дървета, виждаме един павилион за сандвичи с масички и столове. Вземаме по един огромен сандвич и по едно ледено гранизадо, защото освен, че сме прегладнели сме и ожаднели в тази жега. Сядаме на една масичка и докато сладко си похапваме и пийваме, гледаме отдалече впечатляващата гледка пред очите ни.

Сетне бавно приближаваме.

Този пищен бароков фонтан представлява арка, на върха на която се издига позлатена квадрига – колесница, теглена от четири коня. 

Около фронтона се издигат позлатени птици феникс, а под арката сред зеленината и водната каскада се издига цяла скулптурна композиция. Най-отгоре стои каменна Венера, излязла от раковината в цялото си съвършенство и красота, а около нея погледът  обгръща пърхащи херувими, крилати коне, богове и богини. В двата края на тази скулптурна композиция стоят изправени по един Нептун - с жезъл в ръка.

Каскадата се спуща чак до малкото езерце в основата, където са изправени в полукръг няколко крилати дракона, бълващи не огън, а водни струи. Освен тях има и няколко водоскока. Да спомена, че подходът към арката е оформен от двата края с широко извити стълбища.

Е, няма по-пищен от испанския барок, мисля си, докато наблюдавам тази  красота от вода, зеленина и камък, пресътворен в прекрасни форми. Не може да е другояче, щом по него са творили най-добрите творци по онова време, дори и самия Гауди. 

Пообикаляме още малко за поредна серия снимки, и скоро откриваме малко дървено мостче, за да се открие пред погледът ни едно изкуствено езеро, в чийто води се оглеждат клоните на безброй дървета.

Тишина, спокойствие, красота.

По гладката водна повърхност се плъзгат няколко лодки с весели млади хора, които се наслаждават на разходката си.

Прииска ми се и ние да направим една разходка с лодка, но все това време, което ни пришпорва, не ни даваше мира.

Продължаваме да вървим из парка. Отдалеч съзираме и огромната скулптура на Мамута - целият накачулен с деца.

По-нататък, зад оградата на парка, скрит от дърветата се е изправил старинният Palau de la Ciutadella – седалище на Парламента на Каталуния.

Правим последни снимки и на него, и на прекрасните цветни алеи

и вече сме в края на парка.

И този вход е увенчан с каменни колони със скулптури на върха.

Чудесно е, че на мястото, където някога се е издигала военна крепост - всяваща страх у непокорните каталунци,  се шири този красив парк.