ПЪТЕПИС ЗА СИНТРА

Д В О Р Е Ц Ъ Т   П Е Н А


И ето ни в туристически автобус 434, който ще ни  отведе до двете най-посещавани забележителности на Синтра – Мавританският замък и дворецът Пена.

Пътят минава през гъста гора и множество завои.Скоро спираме  пред туристическия център, където се предлагат проспекти и се продават комбинирани  билети за двата обекта.

Първо ще се качим до двореца, който е издигнат  на най-високия връх на планината Пена – Круз Алта.

Стигаме до входната порта на двореца и парка му.

Вътре  ни очаква туристическо влакче, което  срещу 2 евро ще ни изкачи до самия дворец.

Потегляме и пред погледа ни се разкрива добре поддържан  парк

с оформени алеи

и многообразие от дървесни видове – конски кестен, палми, кедри, евкалипти, бамбук и много цветя. Когато през 1838 г. кралица Мария ІІ и съпругът й Дом Фернандо ІІ, купуват западналия след земетресението манастир на ордена на йеронимитите - това било доста пустеещо място. При изграждането на двореца, останките от  този някога великолепен мануелин манастир, успешно са вмъкнати в новата сграда. Започва и  облагородяването на района, за да се превърне в парк с рядка красота и научно значение. А бе, тези Сакс - Кобурги били големи ботаници. Та в това число и нашия Фердинанд. Площта на парка е  85 хектара и е с изключителни геологически и климатични условия. С една дума и светите отчета и кралете са знаели къде да местообитават, не ще и дума.

Влакчето спира.

Пред нас се изпречва един дворец, който изумява със своята романтична, невъобразима смесица от цветове и архитектурни хрумки.

Нео-мавританският стил е получил своята интерпретация от различни по големина минарета с арабски сводове.

Неоготическият те изненадва с ексцентричния опит за интерпретация на класическите архитектурни стилове -  многобройни кули, кулички и бойници са издигнати по всички краища на двореца.

С една дума Дона Мария ІІ и немският архитект Барон фон Ешвеге са дали воля на въображението си.

Минаваме каменният мост и вече сме пред главната порта, над която се издига герба на кралската фамилия. На вратата ни посреща служителка на музея облечена като камердинер.

Още с влизането в двореца виждаме цялото родословно дърво на този клон на португалските крале Сакс-Кобург-Гота. И най-отдолу -  техният далечен и беден роднина Фердинанд – цар български.

Започваме обиколката, но след като си разглеждал френските дворци и замъци, един такъв провинциален дворец, не може кой знае колко да те впечатли. Стаите, приемните, кабинетите са доста малки и мрачни. А докато обикаляме, си мисля зад тези дебели каменни стени и на това проветриво място, дали спалните  са били достатъчно отоплени, за да се извършват онези смешни движения, с които кралете изпълнявали съпружеските си задължения? 

Виж, от кралските тераси, гледките към парка и двореца са впечатляващи.

Минаваме и през ателието на крал Дон Карлос /един от следващите обитатели от тази фамилия/, който обичал да рисува.

Скоро достигаме и до манастира, който е част от двореца. Стените и площадката долу са декорирани с  красиви, старинни испано-арабски плочки. Оригиналната част от този мануелин манастир е от ХVІ в. и е великолепно вписан в сградата на двореца.

Друго интересно за туристите са многобройните наблюдателни кули с разнообразни форми и размери,

разположени на различни  нива на терасите.

През цялото време на обиколката, бяха накачулени от посетителите.

Всеки един от тях се опитваше да заеме интересна поза, за да се увековечи на този фон. Моята водачка не пропусна  да се покатери и тя, в търсене на романтична фотосесия. 

 

Накрая стигаме и до Порта Тритон. 

Над портата е кацнала една причудлива фигура на полу-човек, полу-риба -  красива в своята грозота като майсторско творение. Тук всъщност е и главната фасада на двореца, цялата облепена с плочки в геометрични пропорции по арабски образец. Впечатляваща старинна красота. 

Обиколката завършва с кухненския блок, където е изложена кухненска посуда, с която се е приготвяла храната за техни величества. В тази част са арабските кули и кулички с минаретата.

И тук туристите истински се забавляваха да се катерят по тях и да събират фотоматериали. А най-отгоре - на една не много голяма площадка, беше приютено кафе.

Как да не изпиеш едно кафенце и да се кефиш на панорамата, която се открива пред очите ти, въпреки облаците и вятъра.

Една сервитьорка от персонала, облечена в национална носия, допълнително привнасяше колорит в цялата романтична атмосфера, изпълнявайки португалски народни танци, за радост на туристите.

Най-сетне се отправяме към изхода.

Минава се през друга порта, която е в арабски стил и впечатлява с източното си великолепие. Някои от младите посетители на двореца смело тръгваха да обиколят и парка. Но аз не се наех с тази мисия, като знаех какво катерене ще е по стените на мавританския замък.