Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

Б А Р С Е Л О Н С К А Т А К А Т Е Д Р А Л А

Излизаме от музея Пикасо и се гмурваме в тесните улички на старинният град. А те са толкова тесни, че ако разтвориш двете си ръце, ще докоснеш сградите от двете страни. Повечето от къщите тук са виждали и по-добри дни, но и така поолющени, са не по-малко романтични.

Е, на някои места се разнася и не особено приятна миризма, но представяте ли си как са „ухаели” средновековните градове, когато е нямало канализация, а улиците не са били нито павирани, нито асфалтирани. И нощните гърнета се изхвърляли през прозореца направо на улицата. Ууууф.

Затова игнорираме изтънчените си съвременни носове и заедно с останалите туристи, които пъплят тук, започваме да обикаляме многобройните магазинчета, които предлагат своите стоки, с надеждата да изкушат чужденците да си купят някой сувенир. Повечето от тях предлагат почти едно и също – безброй евтини ветрила, шалове, сувенирни блузки, чантички, роклички, принтове и картички със забележителностите на Барселона………
След дълго бродене из старинните сокаци, за да попълним фотоархива си с впечатлилите ни кътчета от Готическия квартал, се отправяме към религиозният символ на града - Катедралата на Барселона. Защото знаете, че ние не можем да изпуснем такава старина, нали? И защото, за мене Саграда Фамилия не е катедрала, ако и папа Бенедикт ХVІ да я е осветил. За мене, тя е просто едно архитектурно чудо на един неповторим творец. Тя дори вече не е и само негова.

Но виж, старинните катедрали, съхранили многовековна история, са нещо съвсем друго. И за кой ли път се питам, какво ли са изпитвали бедните, безпросветни хорица от колибите и мизерните къщички, когато са пристъпвали в готическите катедрали. Раят на земята!

Но творците не спрели до тук. По-късно възникнали и ренесанса, и барока, които първоначално също възникнали като религиозна архитектура. И как, сетне, няма да се изпълваш със страхопочитание от този тайнствен, прекрасен свят и да не търсиш упование и утеха в Божия храм.

Така и аз - като първите християни - не мога да се наситя да съзерцавам тези храмове, да се удивлявам на сътворените от човека архитектурни шедьоври от камък, желязо, дърво, злато и сребро. От изографисаните потони, стенописите, платната с библейски сюжети, създавани през вековете.

И ето ни на площад de la Seu пред Барселонската катедрала, посветена на Светия Кръст и Св.Еулалия. И нейната история е стара като света, и е смесица от различни архитектурни стилове, свързани с определени периоди от религиозната история на Испания. Тук през ХІ в. се издигала романска базилика, която по-късно е заместена от ранна готическа баптистерия, до която започва изграждането на готически манастир, прераснал в готическа катедрала. Но строителството никога не спряло.

Към манастира по-късно били изграждани бароковите параклиси, докато разкошната му фасада е довършена чак през ХІХ в.

Влизаме вътре.

Огромният неф е оформен и поддържан от извисяващи се готически каменни подпори, чийто арки оформят многобройни параклиси около тях.

Основно място заема и органа, с красиви архитектурни елементи.

Моята девойка все ми се чуди, какво толкова им харесвам на органите в църквите. Не знам, навярно защото са архитектурно красиво вплетени в интериора. И навярно заради божествената музика, която е сътворена на тях.

В самото начало на нефа е разположен хора. На касата пред него имаше една Горгона, която не позволяваше снимането му. Ако не беше така заядлива, веднага щях да купя билети, но в знак на протест, се заинатих и не влязохме вътре. Скоро установихме, че май никой не си беше направил труда да влезе там, а усилено щракаха от срещуположния край, през красивите железни решетки, които го ограждаха. Е, и ние се присъединихме и снимахме богато резбованите столове, декорирани с оцветени гербове на високите им облегалки - дело на художника Хуан де Боргоня.

Да спомена и някои от многобройните параклиси. Параклисът на Светото тайнство е от ХV в. Забележителното в него е Кръстът, който според легендата водел християнската флота през ХVІ в., в битката срещу турците.

Другият параклис е Сан Бенет. Този светец, оказва се, бил патрон на Европа. В него има великолепен олтар -„Преображение Господне”, от прославения каталунски художник от ХV в. Бернат Марторел.

Параклис Санта Лусия, и днес е с важно религиозно значение. Все още, на нейния празник, барселонци идват тук да й се помолят.

Преди да стигнем главния олтар, откриваме криптата на Св.Еулалия, чието име носи катедралата. В центъра е положен алабастров саркофаг на светицата, а стените са обрисувани със сцени от нейното мъченичество.

След като разгледахме многобройните параклиси,

главния олтар, амвоните, апсидата - излизаме вдясно, за да се озовем сред патиото на готическия манастир.

В средата има фонтан, ограден с желязна ограда, и желязна скулптурна композиция на Св.Георги, пронизващ с копието си змея. Наоколо се извисяват високи палмови дървета,а по зелената полянка щъкат няколко самодоволни, угоени гъски. За първи път виждах такова нещо. По-късно разбрах, че тези белогушести създания се угояват, за да станат богата гощавка за светите отци на един от големите християнски празници, но не си спомням кой по-точно. Както и да е.

Излизаме навън, и отново, и отново снимаме прекрасната фасада с арковидния портик, красивата розетка над него, многобройните готически прозорци, кулите от двете страни на камбанарията.

Но историята не свършва до тук.

До сами катедралата се намира старинната готическа сграда от ХІ век - Pia Almoina –

някогашен хан от ХІ в. за странстващи пилигрими и бедни хора.

Наблизо, зад дебелите каменни стени, останали още от римско време, е и музея Diocesa.

В него не влезнахме, защото имахме още един обект за посещение. Става дума за красивата старинна Casa de l`Ardiaca - къщата на архидякона /е, все пак богато и красиво са живели светите отци, не може да им се отрече/.