ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

                  ТРИУМФАЛНАТА АРКА НА БАРСЕЛОНА
  
Крачим безгрижно по Passeig de Gracia, душата ми прелива от възторжени чувства, които, обаче, безцеремонно са прекъснати от моя генерал. Упорито взирайки се в картата, той започва да  разяснява на своята войска /демек, моя милост/, военната си стратегия.

Маршът на победата ще продължи към Триумфалната Арка, оттам през парк Цитадела, за да достигнем крайната цел на този наш пръв боен поход – Готическия квартал. Относно начина на придвижване, началникът смята, че е за предпочитане пешком да превземаме обектите, за да са по-пълни впечатленията ни, и по-точни военните ни сведения. Единствените му притеснения - издръжливостта на ветераните бойци - взирайки се с подозрение в наша милост. В отговор - ние  докачено рапортуваме с бойния възглас „Винаги готов”.

И ето, че  от Passeig de Gracia, преминаваме по някаква улица, за да се озовем от там на Passeig San Joan. Да знаете, че най-впечатляващото влизане в парка е през Триумфалната Арка - където скоро се озоваваме.

Не, тя не е направена в чест на военни подвизи, а в чест на Световното изложение от 1888 г. По този повод отгоре има фриз с надпис „Барселона посреща нациите”, а най-отгоре са изваяни ангели, свирещи с рог и обвити с венци. Арката е висока 30 метра, изградена е от тухли и е в стил нео-мудехар. 

 Но колкото, и да се възхищавам от този стил, не мога да кажа, че самата Арка ме е развълнувала дълбоко. Може би след парижката, човек трудно би харесал друга. Дори си мисля, че тази в Лисабон, макар и по-скромна, е по-впечатляваща. Но това не ни пречи да се повъртим около нея, да я снимаме от различни ъгли и себе си с доволно ухилени физиономии.

Но, веднага, щом преминете под нея, пред взора ви се разкрива бляскавия Passeig Луис Компанис, засенчен с огромни палми, редуващи се с впечатляващи фенери, издигнати  върху пищно изваяни каменни постаменти, където предвидливо има и каменни седалки.

 Отстрани продължават широки пешеходни алеи. 

Още в началото, току зад Арката е импозантният Palau de  Justicia. 

Невероятно красива гледка. Посядаме на една от пейките и дочуваме като че ли някакво чуруликане. Вдигаме глави и  сред огромните корони на една палма виждаме няколко дребни птички в ярко зелено оперение. Значи това са прословутите барселонски папагали? Е, щом никой от тях не ми подвикна поне едно „Hola”, дали наистина са папагали?

Бавно и с наслада извървяваме тези 100-200 м. по  широоокият булевард, в края на който има скулптурна композиция, която също е записана във фотоархива ни.

Пресичаме  Passeig Pujades /от къде да знам как се произнася на каталунски?!/, и вече сме пред железните врати на парк Цитадела.