ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

                                      Д А   О Т К Р И Е Ш   П И К А С О

След като почти цял ден търчахме по следите на Гауди, беше време да се отправим към Готическия квартал - сърцето на старинният град.

Излизаме от Парк Цитадела и   вървим известно време по булевард Пикасо. Свиваме вдясно и продължаваме по булевард Борн. Вляво се вижда белокаменната сграда на Френската ж.п.гара - съчетание на класически и съвременен стил. Тя е и важен транспортен възел - поне според пътеводителя.

В началото на  старинния квартал Рибера, където вече сме, се издига желязна конструкция с красиво нашарен ламаринен покрив и осмоъгълна куличка на върха – пазара Борн. Построен е на мястото на някогашен средновековен пазар.

 

Постепенно уличките се стесняват, някои дори са само за пешеходци. Сградите вече не са така шикарни, но са романтични – с малки магазинчета, ресторантчета и кафенета в приземните етажи, и безброй мотори пред входовете им.

В дъното на една от тези улички, съглеждаме старинна, каменна фасада, потъмняла от времето.

Това е Санта Мария дел Мар – покровителка на моряците и една от най-старите готически катедрали в Барселона.

Построена през 1329-1383 г. по време на разцвета на търговията и мореплаването в Каталуния. Вървим покрай стените й, и излизаме пред  парадната западна фасада на църквата, оформена с красиви витражни прозорци, розетки, и огромна розетка, в стил пламтяща готика, над портала. 

В нишите от двете страни на портала са статуите на Св.Св. Петър и Павел.

Опитваме се да влезем вътре, но дверите са здраво залостени. А аз се зачудих, защо аджеба, са насядали по стъпалата й неколцина събратя-туристи, с разочаровани физиономии. Жалко, но освен да заснемем фасадата и високо издигащите се камбанарии друго не ни остава.

Да вървим, да вървим, че аз вече тръпна в очакване на това, което ни предстои - срещата с  творчеството на Пикасо.

Да видим сега, при тази наша втора среща, какво ще произлезе - кой ще е победителят в неравната битка с модерното изкуство. О, но този път бях теоретично така подготвена, че никакъв кубизъм, никакъв сюрреализъм  да не ме смути! 

 

Докато такива мисли се въртят из главата ми, ето че се озоваваме на най-известната улица в готическия град – улица Montcada.

А там, в четири  готически замъци  и старинната Casa Mauri - всички от периода на ХІІІ-ХІV в. -  е разположен музеят Пикасо. Влизаме.

Първо започваме да се въртим из патиото, за да направим своите снимки.

Ето ги типичните открити готически  сводести коридори. Прозорците, оформени с  каменни, дантелени фризове завършват отгоре с малки фронтони. В тях са изваяни бюстове на благородници, римски богове, ангели и странни животни, както и родовите гербове на съответните знатни фамилии. Всичко е добросъвестно документирано.

Купуваме си билети, и ето ни в светая светих на Пикасо. Изключително богатата колекция е обединена в три секции: картини, рисунки, гравюри и керамика, чийто обем надхвърля 3500 експоната.

В началото са портрети на фамилията, както и редица автопортрети на автора. Разглеждаме „Човека с кепето” - един проницателен мъжки портрет, нарисуван с такъв замах на четката. Гледаш и не можеш да повярваш, че това е работа на един невръстен юноша. Следва „Портрет на леля Пепа”. На  нея, строго  вперила поглед в теб, седи една достолепна възрастна дона. Сред портретите се откроява „Автопортрет с перука” – един екстравагантен опит, в който авторът  се е изобразил, сякаш е от периода на неговия любим художник - Веласкес.  И всичко това - нарисувано от един ученик.

После, попадаме в залите с картини от неговия така наречен син период /1901-1904 г./. Прекрасни портрети и картини с изобразени негови близки приятели на син фон. Меланхолични, трогателни, с фин рисунък, по човешки топли и елегични. Тук са „Лудият” и „Наука и милосърдие”, където за образът на лекаря позира баща му, както и портретът на неговия приятел - Карлос Касахамас. Самоубийството на този негов другар е поводът за този елегичен период в неговото творчество.Като се добави и безпаричието през  първите години във Франция, както и присъщите тъжни настроения, в които попадат понякога младите хора и ето ти  резултатът - прекрасни творби, които просто легнаха на сърцето ми.

Но, един толкова витален, страстен мъж като Пикасо не може дълго да тъгува. Следват картините от нео-класическия му период с арлекини и джуджета. Тук е „Арлекин”, разкриващ безгрижната волност на цирковото представление. Както  и една много известна негова картина „Margot & La Nana”. Една емоционално наситена картина, в чийто център е образът на  момиче на повикване, примирено очакващо следващият си клиент, с тъжни очи, и едва загатната усмивка. Цялата картина е  в наситено червен цвят - цветът на любовта. Но тук,  червената дреха на момичето,  ярко начервените устни, и червената роза затъкната в смолисто черните коси, са за продан. Драматичното чувство се засилва от черния плот, където равнодушно се е подпряло момичето. Зад гърба й - пъстроцветен килим от цветя. Много тъга лъха от тази картина.

След дълго съзерцаване и обикаляне на залите с тези човешки затрогващи картини, аз  все още съм в трепетно очакване на срещата с неговите модерни картини. И те не закъсняват.  Откриваме ги в няколко залички. Става въпрос за цикъла „Las Meninas” по Веласкес. Знаете е тази великолепна картина на Веласкес, изобразяваща семейството на крал Филип ІV, с инфанта Маргарита на преден план, заобиколена от своите придворни дами /лас менинас на испански/, две джуджета и кучето. Та по тази картина Пикасо е направил  45 кубични вариации. Ах, как се забавлявахме с тях!! Тогава за първи път осъзнах напълно значението на думата сюрреализъм. Толкова фантастични, нереални са образите и предметите около тях. Сякаш гледани през някакво фантастично криво огледало. Горката инфанта, в колко различни гротескови форми и линии е изобразена като централен образ! И прислугата, и джуджетата и кучетата. Гледаш един разкривен, нереален, фантастичен свят и ти е толкова забавно. А най-важното, изпитваш истинска наслада от видяното. 45 картини на тази тема - без да ти омръзнат!
Пикасо, ти наистина си гений! Този цикъл е създаден през 1957 г. и съдържа още: девет сцени с една от емблематичните фигури за Пикасо – Гълъбът, три пейзажа и портрет на една от многобройните му жени – Жаклин.
За жалост не можахме да открием керамичните му творби. Доколкото успя да ни обясни с оскъдния си английски един от пазачите, те не са в постоянната изложба. Не разбрахме до колко е истина, но и не настоявахме повече, все заради времето, което ни притискаше. Продължаваме.

Римска стена