ЗА
ПРИСТАНИЩЕТО И ОЩЕ НЕЩО
Утринната
светлина се прокрадва едва-едва през
тънките завеси на прозореца, и аз се разбуждам преди още GSM да е позвънил. Какъв сън, по дяволите когато започва
вторият ни ден в този безумно красив, разточително богат на забележителности
град.
След много пъшкане и вечното „след малко”, успявам някак си да измъкна от
леглото и госпожичката, за да се подготвим за поредното ни шеметно приключение,
наречено Барселона.
Този
път първата ни спирка е метростанция Барселонета. Все пак, освен каталунска
столица, Барселона в голяма степен дължи своята красота и разцвет, поради това,
че е най-големият средиземноморски град.
Излизаме от метрото и се озоваваме на
голям площад. В единия му край, се
издига Морският Дворец /Palau del Mar/ -
единствената оцеляла старинна постройка от старото
пристанище, където някога се помещавали пристанищни складове. Днес тук е
приютен Историческият музей на Барселона, където е съхранена морската история
на града.
Минаваме
през един от пасажите му и ето ти го Средиземно море,
с безбройните
яхти в далечината и една красива крайбрежна алея,с огромни палми по цялото й протежение.
А над нея се е прострял крайбрежния булевард /Passeig Colom/ с великолепни сгради. Дори си мисля, че заради изгледа
към морето това е най-впечатляващият булевард в Барселона.
Но сега
да се върна на крайбрежната алея.
Колкото повече приближаваме Port Vell, толкова повече и по-разнообразни са яхтите, закотвени
там. Ето го и старинният кораб Санта Еулалия - реставриран от музея в този си
вид, с който е кръстосвал морета и океани и осъществявал търговските връзки на
Барселона със света.
В края
на дългата крайбрежна алея се издига импозантната сграда на пристанищното
управление /Autoridad Portuaria/.
Най-напред,
тръгваме по дългия люлеещ се дървен
мост,
вдаден навътре в морето, с високи перила от двете страни – Rambla del Mar.
Снимаме, снимаме до премала: яхтите, моста, огромните
сгради от двете страни: киното IMAX, мола Maremagnum,
отсреща сградата
на Световния търговски център,вдадена навътре в морето. До нея периодично достигат вагончетата на Teleferic del Port, от отсрещния хълм Монтжуик.
Присядаме
на една от пейките
и с наслада съзерцаваме
историческият хълм Монтжуик и едва забелязващата се крепост на върха на
хълма, паметника на Колумб от близкия отсрещен площад, пристана от където тръгват корабчетата за морска разходка /Las Golondrinas/–
всичко старателно документирано, барабар с вашите добре познати фотомоделки.
Нооо,
време е да вдигаме гълъбите, нали? Обратно по дървения мост, разминавайки се с
тълпи от търсачи на приключения като нас, от всяка възраст и раса.
Точно срещу нас, в центъра на площад
Вратата на мира /Portal de la Pau/, се издига една от забележителностите на Барселона - Паметника на Колумб.
Посветена е на
великият мореплавател, по повод откриването на морският път към Индия.
Бронзовата
фигура на Колумб, със сочещ към безбрежната морска шир палец, и с внушителния
ръст от 7,2 метра е издигната върху 40-метрова каменна коринтска колона, самата
тя изправена на огромен каменен постамент.
На него се издигат статуи на
многобройни исторически фигури, сред които на първо място кралица Изабел, повярвала в мечтата на смелия
мореплавател.
Отпред стоят изправени като вечни стражи, два огромни величествени лъва.
В разни мнения и пътеписи бях чела, че има асансьор, който те изкачва до
върха на паметника, но единствената врата, която намерихме на площадката беше
залостена.
От този
площад, като лъчи се разпрострират -
краят на емблематичната улица Рамбла,
споменатият вече крайбрежен булевард Колумб
и булевард Карнер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар