понеделник, 2 март 2015 г.

ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА



ЗА ПРИСТАНИЩЕТО И ОЩЕ НЕЩО

Утринната светлина се прокрадва едва-едва през  тънките завеси на прозореца, и аз се разбуждам преди още GSM да е позвънил. Какъв сън, по дяволите когато започва вторият ни ден в този безумно красив, разточително богат на забележителности град. 


След много пъшкане и вечното „след малко”, успявам някак си да измъкна от леглото и госпожичката, за да се подготвим за поредното ни шеметно приключение, наречено Барселона. 



Този път първата ни спирка е метростанция Барселонета. Все пак, освен каталунска столица, Барселона в голяма степен дължи своята красота и разцвет, поради това, че е най-големият средиземноморски град.

 Излизаме от метрото и се озоваваме на голям площад. В единия му край,  се издига Морският Дворец /Palau del Mar/ -
единствената оцеляла старинна постройка от старото пристанище, където някога се помещавали пристанищни складове. Днес тук е приютен Историческият музей на Барселона, където е съхранена морската история на града. 


Минаваме през  един от пасажите  му и ето ти го Средиземно море,
с безбройните яхти в далечината и една красива крайбрежна алея,
с огромни палми по цялото й протежение. 

А над нея се е прострял крайбрежния булевард /Passeig Colom/ с великолепни сгради. Дори си мисля, че заради изгледа към морето това е най-впечатляващият булевард в Барселона.



Но сега да се върна на крайбрежната алея.
Колкото повече приближаваме Port Vell, толкова повече и по-разнообразни са яхтите, закотвени там. Ето го и старинният кораб Санта Еулалия - реставриран от музея в този си вид, с който е кръстосвал морета и океани и осъществявал търговските връзки на Барселона със света.




В края на дългата крайбрежна алея се издига импозантната сграда на пристанищното управление /Autoridad Portuaria/.



Най-напред, тръгваме по дългия  люлеещ се дървен мост,
вдаден навътре в морето, с високи перила от двете страни – Rambla del Mar.
Снимаме, снимаме до премала: яхтите, моста, огромните сгради от двете страни: киното IMAX, мола Maremagnum
отсреща сградата на Световния търговски център,
вдадена навътре в морето. До нея периодично достигат вагончетата на Teleferic del Port, от отсрещния хълм Монтжуик.



Присядаме на една от пейките
и с наслада съзерцаваме  историческият хълм Монтжуик и едва забелязващата се крепост на върха на хълма, паметника на Колумб от близкия отсрещен  площад,
пристана от където тръгват корабчетата за морска разходка /Las Golondrinas/–
всичко старателно документирано,
барабар с вашите добре познати фотомоделки.




Нооо, време е да вдигаме гълъбите, нали? Обратно по дървения мост, разминавайки се с тълпи от търсачи на приключения като нас, от всяка възраст и раса.

 

Точно срещу нас, в центъра на площад  Вратата на мира /Portal de la Pau/, се издига една от забележителностите на Барселона  - Паметника на Колумб.

Посветена е на великият мореплавател, по повод откриването на морският път към Индия.



Бронзовата фигура на Колумб, със сочещ към безбрежната морска шир палец, и с внушителния ръст от 7,2 метра е издигната върху 40-метрова каменна коринтска колона, самата тя изправена на огромен каменен постамент.
На него се издигат статуи на многобройни исторически фигури, сред които на първо място  кралица Изабел, повярвала в мечтата на смелия мореплавател. 
Отпред стоят изправени като вечни стражи,  два огромни величествени  лъва. 
В разни мнения и пътеписи бях чела, че има асансьор, който те изкачва до върха на паметника, но единствената врата, която намерихме на площадката беше залостена.


От този площад, като лъчи се разпрострират -  краят на емблематичната улица Рамбла,  споменатият вече крайбрежен булевард Колумб
и булевард Карнер.


Няма коментари:

Публикуване на коментар