ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

                               НАКЪДЕ….. В ЧЕТВЪРТЪК?
    
Добро утрооо, Барселона!

Изглежда вече съм доста изморена, та дори след иззвъняването на алармата, с мъка се надигам от леглото. Определено Барселона е  с големи мащаби, а забележителностите са толкова много, и са разхвърляни из целия град. Стигат чак  по съседните хълмове, които го заобикалят.  Дори такъв страстен и ненаситен пътешественик като мене, започва да се задъхва. А още толкова много забележителни неща има да види човек в Барселона! Но трябва да има железни крака, колело, мотор, или поне кола, нали? Е, да де, ама ние сме пътешественици, които предпочитат да изстрадат всяка педя земя, до която успеят да стигнат. Особено в този толкова предизвикателен,

изкусителен и съблазнителен  средиземноморски град.

Ами да вървим все пак, че времето лети.

Метростанцията на пл.Каталуня

Започва третият ни ден в Барселона. Първо трябва да отидем до някакъв МОЛ, за да заредим фотоапарата и аз да съм спокойна.

От метростанция Фонтана стигаме до площад Каталуня където се кипри, добре познатият ни още от Лисабон,

FNAC верига-магазини. Влизаме и директно се насочваме към интересуващия ни щанд,

купуваме необходимата ни карта, и бързо се изнасяме към изхода.

Пак на този площад, виждаме да се извисява още един магазин, често срещан в Лисабон. Става дума за веригата-магазини El Corte Ingles. Явно като съседи  испанците са стъпили здраво в Португалия.

Като стана дума за настъпление, забелязахме, че из Барселона гъмжи от руснаци. Да кажеш, че е лято, не е. Разбрахме, че работата е сериозна, когато видяхме  един огромен транспарант, изписан на руски, да опасва една красива сграда на ъгъла на площада, приканвайки братушките да се ощастливят с шикарни апартаменти в нея.

Е, Западна Европа може и да недолюбва матушка Рус, но май няма нищо против новите й новобогаташи. Парите не миришат, нали така казват.

Пак се отплеснах. Даже не съм ви казала, къде ще ви водя днес. Като за начало в Palau de la musica Catalana. Разбира се пешком, та то е на един хвърлей място.

И от площад Каталуня скоро се озоваваме на Via Laietana /е, за мързеливците има метро  до спирка Urquinaona, все пак/, а от там започва квартал Sant Pere. Мили боже, какви красиви, пищни, разнообразни сгради около нас!

Просто дъхът ти спира от възторг. И снимаш, и снимаш….

За някои може и да е странно това мое захласване по  сградите и балконите в западните градове, но когато целият ти живот е преминал в соцсивота и панелно еднообразие, очите ти не могат да се наситят на красивата архитектура, която съзират. 

Продължаваме по този впечатляващ булевард, стигаме до площад Lluis Millet, а красивите сгради не свършват и не свършват.

Обаче още щом свихме от площада, пред нас започнаха да се преплитат по-тесни и по-малки улички,  с по-обикновени и не така царствено изглеждащи домове.

 А там, на ъгъла на тясната уличка San Francesk de Paula и  Sant Pere Mes Alt се изпречва многоцветен,отрупан с тераси,

тераски, колони и колонки, със скулптурни групи по крайъгълните стени - Палау де ла музика Каталана.

Сякаш  излязъл от страниците на приказките за Шeхерезада. Ако трябва да го определя с една дума, то тя е - пищен.

Ама, много пищен ви казвам! Чак ни дойде в повече тази вакханалия от цветове и архитектурни стилове. А може би говоря така заядливо, защото не можахме да влезем вътре.

Уж  в пътеводителя пишеше, че е с непрекъснато работно време, но поради неразбрани от нас причини,  се оказваше, че трябва да чакаме около час, за да отвори двери. Sorry, нямаме време, продължаваме нататък.

Докато крачим из тесните улички на квартал Сан Пере,

се озоваваме на малко площадче.

В центъра му - скромна старинна църква. Сърце не ни даде да я подминем.

От табелата й разбираме, че това е църквата San Pere de les Puel-les.

Влизаме вътре.

Оказва се, че романо-готическият й интериор е запазен,а самата форма на храма е повлиян от византийските канони.

По всичко изглежда, че това е баптистерия

От поставените пана разбираме /доколкото можем да разберем испански!?/, че тук на това място през 10 в. е издигнат женски манастир на бенедектинския орден, и в него постъпвали девойки от богати религиозни семейства. През 12 век към манастира е изградена голяма църква в романски стил.

Постепенно през следващите векове се прибавя и готическия стил. И, така през вековете, въпреки превратностите на историята, каталунците съхранили тази старина, която успя да заинтригува дори и две любопитни туристки. Правим няколко снимки, защото май бяхме сами, и на бегом се изнасяме.

И тъй като сме близо до Триумфалната Арка, решаваме да стигнем пеш и до там.

Защото, в края на една от улиците,

които се разклоняват около нея, се намира автогара Север.

Питате се за какво ли ни е притрябвала тази гара? От нея ще си купим билети и ще тръгнем с автобус за Сарагоса – новото предизвикателство, което ни очаква. Предвидили сме два дни и за този град.Това е. Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух. Искаме да видим колкото се може повече градове от красива и древна Испания.

 
Стигаме до гарата, купуваме си билети за отиване и връщане,

присядаме, за да си поемем дъх,

на една от пейките на прекрасния Passeig Луис Компанис, под сенките на огромна палма.

Сетне взимаме метро,

за да стигнем до парк Гюел, който се е ширнал върху северния хълм на Барселона.  Бая далече от мястото където сме, а ние не сме чак такива мазохисти, все пак.