Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

НИКОГА НЕ Е КЪСНО ЗА ЗАКЪСНЯЛО ДЕТСТВО

При подготовката за едно пътуване, в плановете ми никога не са влизали посещения на такива обекти като аквариуми, зоологически градини, стадиони – все места, където човек отива или заради децата си, или за да изживее своето закъсняло детство.

Но…… винаги има първи път. За лисабонския океанариум прочетох толкова суперлативи, че не можех да ги пренебрегна. И когато девойката започна по заобиколен път да се опитва да ме навива да го посетим, вече чукаше на отворена врата. Една сутрин решихме да стигнем и до тази част на града. Тъкмо щяхме да видим още една част от новия, модерния Лисабон.

Ако тръгвате някъде от площадите на „долния” град, можете да вземете метрото от спирка Рестоурадорес /синята линия Азул/, както направихме ние.

Но по пътя си трябва да смените мотрисите, за да вземете червената линия за гара Ориенте.

Тя е и последна спирка.

От метрото направо попадате на модерната автогара Ориенте,

с екстравагантна архитектура, чийто стени наподобяват палмови клони.

Впрочем там се намира и търговският център Вашку де Гама.

Излизате на площада пред гарата и попадате в един друг свят, нямаш нищо общо със стария Лисабон.

Модерни многоетажни сгради, широки булеварди, небостъргачи като тези на хотелите Тиволи и супер луксозни сгради с офиси и жилищни апартаменти.

С една дума един град на ХХІ век.

Ние тръгнахме по авеню Дом Жуау ІІ,

после покрай Казиното на Лисабон, и накрая излязохме на крайбрежния булевард, откъдето започва огромния парк Начоес.

Първо спряхме пред входа на Музея за наука и техника,

колкото за няколко кадъра пред структурата на атома, и ето ни пред

океанариума.

Посреща ни макет на един огромен, ухилен шишко с плавници и шнорхел.

Отиваме на касата, сетне преминаваме през остъклен тунел, който ни отвежда в океанариума.

Уууф, първото чувство е неприятният мирис на отдавна споминала се риба, който те удря в носа, но това е разбираемо. Когато попадаме вътре обаче, забравяме за времето и сякаш отново сме малки, любопитни деца, ококорили очи пред величието на Природата и Техниката, сътворили това чудо. Сумрачно и тихо е, чува се само шума от инсталациите, които осигуряват необходимите температурни и биологични условия за морските обитатели.

Най-много посетители има пред главната атракция – огромният аквариум в центъра на сградата, с гигантски размери с прозрачен покрив, където зад дебели стъклени стени ставаш свидетел на живота на морските обитатели от Атлантическия океан – стада от скумрии, и всякакви други риби.

Но, всички - от малки до големи, /но май тука всички изведнъж се почувствахме малки/ следим възхитени плуващите гигантски скатове и царствени акули. Любопитното беше, че не станахме свидетели на природния закон – по-големите да утоляват глада си с по-малките обитатели. Сигурно всички са толкова охранени, че имат нужда само от леки разтоварващи физически упражнения, като плуването например?! С мъка отлепих девойката от този аквариум, но беше време да продължим с обиколката.

Първо попадаме в зоната на Арктическия океан, който е на открито. По скалите, където се белеят буци лед, важно се разхождат пингвините,

с тяхната клатушкаща се походка, без да ни удостоят с вниманието си. От време на време някои от тях влизат във водата, за да се поразхладят и поспортуват.

После дойде ред на обитателите от Тихия океан. Задържаме се пред най-дребните морски бозайници там и едни от най-интересните обитатели – видрите.

В началото ги гледахме как лениво се бяха изтегнали по гръб във водата, но по някое време, едната от тях се шмугна зад скаличките, за да се появи със сапун в лапичките. Последва търпеливо сапунисване на коремчето, завършило с изплакване. Но историята продължи. Сапунът беше връчен на партньорката /партньора/, за да се захване и той /тя/с разкрасителните си процедури. Гледахме и не вярвахме на „ушите си“! Това тук дресирани екземпляри ли са, приучени са към тези действия, или е зов на природата? Това последното дето го изтърсих е голяма глупост, нали? Каквото и да беше - не знам кой повече се забавляваше – те, или ние зрителите. И дали това беше прелюдия към любовен акт или имаха санитарен полуден?! Не дочакахме, но представлението си го биваше.

Когато втория път се наложи дъщеря ми да влезе, заради изпортения фотоапарат, рошльовците изтегнати по гръб почти не помръдвали.

Продължаваме обиколката. По някое време отново излязохме в осветен участък, за да се окаже, че сме попаднали в мангрова гора, такава каквато расте по крайбрежието на Индийски океан.

Това беше гъста гора от палми и други непознати за нас дървета и храсти, по чийто клони имаше разни птички, а във водите плуваха многобройни пъстроцветни риби с причудливи форми, едни от други по-екзотични и великолепни. Но най-любопитно беше тежкият влажен въздух, който трябваше да дишаме тук, и който по някакъв начин се впръскваше, за да се създаде това чувство за присъствие в тропическа гора. Тука осъзнах какво значи да дишаш като риба на сухо.

После отново се заредиха аквариуми,

по-големи или по-малки, зад чийто стъкла плуваха различни риби,

сред скалните рифове

на Атлантическия океан и кораловите рифове на Тихи и Индийски океан -

кои от кои по- шарени, и с по- странни форми.

Морски звезди, корали, морски анемонии - зелени и невъобразимо нашарени.

Както и многобройни медузи, сепии, морски кончета, зарити и почти незабележими и неоткриваеми от пясъка платинии, тропически медузи.

Не можехме да откъснем очи от красотата на индийските коралови рифове с многоцветните растения там

и още по-многоцветни риби-жълти, сини, червени, зелени, нашарени.

А имаше и аквариуми, в които цареше пълен мрак и само виждаш в тъмнината флуоресциращите корали или движещите се флуоресциращи риби.

След няколко часовото невероятно пътешествие из морските дълбини на Световния океан, трябваше все пак да се върнем в настоящето, да се сбогуваме с това подводно царство и да продължим обиколката си из огромния парк, предвкусвайки удоволствието от една надземна разходка с телеферико. Само за един билет от 3.95 евро си осигуряваш едно неповторимо преживяване, издигайки се на 20 м. височина. Пред очите ти се открива прекрасен изглед към най-дългия мост в Европа Вашку да Гама и кулата Вашку да Гама. С нейните 145 м. височина, тя е най-високата сграда в Лисабон.

Спущането става до градините Гарсиа да Орта. И вторият път искахме да си направим още една въздушна разходка, но имаше някакъв технически проблем и вагончетата не вървяха, за жалост.