ПЪТЕПИС ЗА САРАГОСА

                         ПРИКЛЮЧЕНИЕТО   САРАГОСА  

 

Както вече стана дума, при тази наша втора вълнуваща среща с  Испания, освен пътуването до блестящата красавица Барселона, включихме в програмата си  и  град Сарагоса. Не намерихме пътеводител за него, но оттук - оттам успях да прочета, че е столица на провинция Сарагоса и на бившето  кралство Арагон, и   един от най-ярките старинни градове в източна Испания. А и щом е разположен на  река, това внася допълнително очарование на всеки град, нали? И ние решихме, че искаме да видим с очите си, доколко това е истина.

В едва развиделяващото се утро, напуснахме хотел Алберта в Барселона  и се отправихме по смълчаните улици към метрото. В него почти няма пътници, като се изключат един-двама младежи, задрямали на пейките. От метрото се отправяме  към автогара Север, която е на метри от него. В осем часа потегляме. Цената на билета е 14.76 евро, а пътуването ще продължи три часа и половина. В началото подремнахме, но с напредването на деня започнахме да разглеждаме природата около нас, която непрестанно се менеше – минавахме ту покрай гъсти гори, ту покрай пустинни каменисти чукари.Излишно е да казвам, че асфалтовата настилка беше толкова гладка, че не се усещаше как автобусът гълта километрите. Някъде по пътя спряхме в крайпътно кафене колкото за по един сандвич и кафе. В 11.45 часа вече сме на автогарата в Сарагоса, която е едновременно и ж.п.гара. Водачката тръгва да търси информационния център, аз оставам с куфарите.

Между другото беше започнало да вали, но ако си мислите, че това ни е притеснило, значи не ни познавате. Пресичаме гаровия площад, девойката безпогрешно намира спирката и автобуса, на който да се качим и вече пътуваме из улиците на града, който оказва се, наистина е романтичен и нагизден, заслужаващ вниманието ни. По някое време гидът дава знак, че е време за слизане. Боже, как се оправя това дете в напълно непознати градове, за мене, оперираната от чувството за ориентиране, си остава огромна тайна. Нарамваме куфарите и закрачваме по улиците. Добре, че дъждът беше спрял и слънцето побърза да огрее.

В началото на  тясната живописна улица Сан Пабло /Calle San Pablo/ виждаме сградата на тризвездния хотел Париж Сентро, който ще ни приюти през двата дни на престоя ни.

Малкото фоайе е претъпкано с туристи, което означаваше,че настаняването ще започне след обяд. Затова се регистрираме, оставяме багажа и без повече суетене се изнизваме. Решаваме да се поразходим първо по нашата уличка, която със своите спретнати многоцветни къщи, веднага ме заплени. На картата, която получихме от рецепцията, е отбелязано, че на метри от хотела се намира едноименната църква Св. Павел /San Pablo/ и ние без да се двоумим решаваме да започнем историческата си обиколка от нея.

Старинната църква Св.Павел е в готически и мудехар стил.

Изграждането й започва през 13 в. и началото на 14 в. Разширяването и преустрояването й продължава и през 15, та чак до 18 в. Тя е третата по историческо значение в Сарагоса и национален исторически и религиозен паметник на културата. Поне така пише на таблото поставено пред нея. Старинният готически сводест портал е украсен със скулптурни изображения на апостолите Петър и Павел, както и с изображения на Христос, между Богородица и светците Йоан и Влас /San Blaise/ Истински се възхищаваме на осмоъгълната кула в мудехар стил /което значи много, много красива/ с прозорци в горната част, малка аркада над тях и увенчана с пирамидален шпил.

Влизаме вътре. Църквата представлява еднокорабна базилика, а сводести арки и контрафорси, оформят отделните параклиси.

Главният олтар е украсен с декоративна преграда във формата на широк кръст от позлатено полихромирано дърво, изпълнено с множество библейски сцени.

Скоро ще се убедим, че във всички църкви в Сарагоса присъства  този декоративен елемент, само дето е в различен размер и с различни библейски истории. И тъй като има само няколко енориаши, аз необезпокоявана начевам новия си фотоалбум.

От църквата се отправяме към историческия център на града.

Вървим по улица Calle Predicadores. Улиците блестят от дъжда, къщите покрай които минаваме са с типична испанска архитектура, спретнати, чисти. Ето и някаква тухлена сграда все в прекрасния за мен мудехар стил, и ние сме все по-доволни от избора си за този град.

А когато излизаме на крайбрежния булевард покрай р. Ебро с прострените над нея многобройни мостове, радостта ни няма край.

Още от далеч виждаме да се извисяват камбанариите на базиликата Нуестра Сеньора дел Пилар и покритите с оцветени керамични плочки куполи.

Оказва се, че сме дошли от задната й страна. Заобикаляме и заставаме пред лицевата й фасада.

Уааау, това навярно е една от най-пищните и красиви фасади на католическа катедрала, които сме виждали до сега. Бързаме да влезем вътре.

Базиликата е римо-католическа и се счита, че е първата в християнската история посветена на Богородица. Според местни предания е от най-ранното възникване на християнството в Испания. Първоначално е възникнала като параклис в романски стил, изгорял през 1434 г. Възстановена е в готически и мудехар стил, а в днешния си бароков стил започва да се преустройва от 1681 г. по времето на крал Карл II. Непрекъснато е достроявана до окончателното й завършване през 1872 г.

Днес тази прекрасна базилика има безкрайна правоъгълна форма с дължина 130 м. и ширина 67 м. и е украсена с единадесет купола и четири кули.

Дванадесет огромни колони поддържат сводестите стени на трикорабната базилика.

Когато попаднеш вътре си изумен от огромните мащаби, от безкрайните коридори оформящи трите нефа и огромните куполи.

Най-многобройна е тълпата от посетители в източната част на сградата, където е пищният богато позлатен параклис на Богородица. Около него са сводестите куполи изрисувани със  стенописи от испанския гений Гоя. Защото, ако религиозната столица на Испания - Толедо се гордее с великия Ел Греко,то Сарагоса е горда със своя гений – Франсиско Гоя – последният от старите майстори и първият модерен художник.

За жалост тук има ревностни пазачи, които обикалят неуморно, поради което снимките не са особено качествени.

Но иначе, ние дълго и неспирно ахкайки се насладихме на прекрасните многобройни скулптури на светци,

великолепните стенописи, параклиси.

Когато най-сетне се отправяме към изхода установяваме, че навън се изсипва дъжд като из ведро. Няма как, отварям чадърчето си и борейки се с дъжда и вятъра поемаме към хотела, който оказва се е съвсем наблизо.

Добре поне, че стаята е вече готова. Влизаме и първо вземаме по един горещ душ. Добре, че има пакетчета с чай, кафе, сметана, и бързовар, та след душа чайчето ни дойде добре.

Изтягаме се в леглата и нетърпеливо очакваме дъждът да спре.

Преди да продължа с описание на видяното през този първи ден, в този прекрасен испански град, да кажа няколко думи за хотела. Според табелата на входа  тризвездният хотел Париж Сентро съществува от 1780 г. Впечатляващо, нали?

Интериорът на общите помещения – фоайе,

дневна, коридори със своето обзавеждане, гоблените по стените, стенописите и внушителните полилеи

създават усещането за старинен благороден  испански дом.

Нашата стая не беше много голяма, но уютна, украсена с няколко картини. В обзавеждането е включено хладилник и телевизор.

Виж банята е излишно просторна. Навярно защото няма вана, което за мен е още по-голямо удобство. И да не пропусна. В никой друг хотел, както в този, не ухаеше така приятно на почистващи препарати. Но най-голямото предимство е, че е само на 500 м. от централния исторически площад. Заслугата за тази локация, разбира се, е  на моя гид. Горещо препоръчвам този хотел.