ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

                                  

 М Ъ Ж Е Т Е   З Н А Я Т   З А Щ О

Всеизвестно е, че едни от любимите теми за разговор на мъжете, / освен за красиви жени, разбира се/ е за коли, кораби, по-точно яхти, както е модерно напоследък, за пушкала, за лов и риболов. Но това, което открихме ние в Морския музей в Лисабон, беше едно истинско откровение и за нас, морските момичета. Защото, наистина в Морския музей, човек се докосва до най-характерната за този народ неповторима и славна морска история. Затова си струва да се посети.

Стига съм  се отплесвала и да започвам. Вече споменах, че музеят се намира в западното крило на манастира Жеронимуш.

Пред него има малка градинка и тематично са поставени няколко котви из нея, а настилката на целия площад е с красиво оформени мозаечни фигури.

Влизаме.

В центъра на приемната зала има една огромна статуя на седящия Хенри Мореплавателя /очаквано и  подразбиращо се/, а около него са статуите на португалски навигатори,

които под неговото ръководство започват презокеанските си приключения, за да направят Португалия една от първите задморски империи.

    

Следва  залата на откривателите, със своята постоянна изложба на изящно изработени макети на кораби от ХV-ХVІ в.,

включваща няколко типа каравели и едномачтови ветроходи, с които тези отчаяни безумци и мечтатели са порели морските простори, в търсене на нови земи и богатства.

Както и различни видове барки, известни като риболовни каравели.  Тук са моделите на корабите „Св. Габриел” и „Св. Рафаел”, с които е открит пътя до Индия. Тук е и пластиката на Св. Рафаел, която Вашку да Гама  носел със себе си, за да ги закриля светеца в морското им приключение, по пътя за Индия.

Тук откриваме и така наречения падран – стълб с изсечен на него кръст и герб.

С него, тези нови рицари означавали, че земите с този знак, вече са португалско владение. Такива са били мъжките игри през тези векове.

Във витрините откриваме и  разнообразни навигационни и астрономически уреди, с помощта на които корабите са следвали своя път.

Има и някогашни униформи на офицерския състав, карти с отбелязани маршрути на корабите.

Заслужават вниманието ви и носовите украшения, които  украсявали корабите.

Следва  Ориенталската зала. В нея откриваме макети на източни плавателни съдове, разнообразни предмети и мебели от различни периоди, картини, гравюри, китайски порцелан. Но най-интересни ни бяха самурайските доспехи и мечове от ХVІ в.

Все пак в продължение на години, Португалия е имала ключова позиция към източните морета.
В следваща зала са показани макети на първите яхти, построени през ХІХ в. като яхтата „Сириус”. Както и яхти, участвали в спортни регати по р.Тежу. Следва залата  с макети на португалски търговски плавателни съдове, включително и презокеанския лайнер „Инфанта Дом Енрике”.

По-нататък е проследена  историята и развитието на водещи португалски корабни компании, като е показан процесът на превръщането на дървения материал в корабен корпус. В залата с макетите на кораби от ХVІІІ в. е проследено развитието на португалските кораби от ХVІІІ и началото на ХІХ в. Тук откриваме модел на фрегатата „Дом Фернандо ІІ е Глория”, построена в Гоа през 1843 г. – последния модел от този тип платноходни кораби плавали до Индия. Има и няколко модела на ветроходи като „Принчипе де Бейра”, построена през 1774 година, както и оръдейната фрегата „Одисей”, пусната на вода през 1792 година.

 

Но  постепенно забелязваме, че корабите на португалската флота, започват да се строят в Англия. Явно вече имперската сила на Португалия започва да залязва. В залата има и различни видове корабни оръдия, като бронзовата мануелина, открита от подводна археологическа експедиция.

Следват макетите на кораби от ХІХ в.-ХХ век. Тук вече се забелязва по-нататъшната еволюция в развитието на корабостроенето. Фокусът е съсредоточен предимно на военни кораби, като крайцера „Адамастор”, който е изиграл активна роля за възстановяването на Републиката, както и модели на военни кораби, взели участие в морските битки по време на І св.война  като канонерката „Бенго”, фрегатата „Сагриш” или бронираната желязна корвета „Вашку да Гама” и техните смъртоносни корабни оръдия, картечници и торпеда. Между другото португалците се гордеят, че по време на Втората св.война са запазили неутралитет. Добре са направили.

В зали 10-12 е показано разнообразието от макети на плавателни съдове, използвани във вътрешността на страната – речен, крайбрежен и дълбоководен океански. Богато и изящно разнообразие на макети на фрегати, които плавали по река Тежу  за транспортиране на стоки. Както и  многообразие от риболовни шхуни, предназначени за риболов в северния Атлантик. Колекцията включва дори рибарски лодки, с които се лови риба по р. Тежу.
Както тук, така и в другите зали, има редица картини с морски пейзажи, някои от които, пресъздаващи исторически за Португалия морски битки, други показващи тежкия рибарски живот.

В една витрина са изложени различни ордени и медали, с които са били награждавани за заслуги морските вълци.

И накрая черешката на тортата – кралските кабини.

В тази зала може да се види обзавеждането на кабината, използвано от крал Карлос и кралица Амелия, след демонтирането на яхтата „Амелия” през 1938 година, както и обзавеждане от кралската яхта „Сириус”. И аз, с удоволствие бих тръгнала на дълго пътешествие при такива удобства и лукс!  То не са писалищни маси, фотьойли, масички, камини, кристални сервизи и сребърна посуда, та чак и пиано.

 

Накрая, отиваме в огромния  павилион, където са изложени  истински морски плавателни съдове. Като се започне с рибарски лодки, рибарски кораби, до ладии и галиоти построени за португалската кралска фамилия. Най- впечатляваща е кралската галера, поръчана от кралица Мария І за крал Жуао VІ, през 1778 година. С тази елегантна лодка, управлявана от 80 гребци, е била организирана разходка по р.Тежу, на английската кралица Елизабет ІІ по време на нейна официална визита в Португалия.

Най-сетне се откъсваме от цялото това богато морско историческо наследство на Португалия

и завършваме обиколката си в магазина за сувенири, всички с морска тематика. Девойката трябва да купи  запомнящ се, типичен португалски сувенир за любимия,  а тук е най-подходящото място, нали?