ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

ЕДНА ГОТИЧЕСКА КАТЕДРАЛА, ЕДНА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА.....                             
   
И ето ни, проточили вратове, пред третата голяма готическа катедрала в старинният квартал на Барселона. Катедралата е - Santa Maria del Pi.

Намира се на малко едноименно площадче, приклещена от съседните сгради, и някак като че ли градът я е задушил и обсебил. Но, ревностните почитатели като нас, имат очи само за нея.

Първото, което ни грабва е огромната витражна розетка над заострената арка на главния портик. Влизаме вътре.

Главният неф, безкрайно дълъг, завършва с главният олтар в дъното. Както и в някои други катедрали, и тук хорът е около олтара.

 В центъра е скулптурата на Богородица. От двете страни на нефа има няколко параклиса - пак в нейна чест, с красиви позлатени олтари.

 Една от тях е посветена на многострадалния син Божий, с едно  прекрасно Разпятие в центъра. Прекрасно, прекрасно, колко да е прекрасно, както казват младите, когато става въпрос за такъв трагичен момент от християнската религия. Не си спомням, може и да съм ви казвала вече, че през първите няколко века, при възникването на тази нова религия, моментът с разпъването на Кръста изобщо не се е афиширал, за да не се стряскат навярно новопокръстените. Едва след като станала господстваща религия, Разпятието станало една от основните художествени теми – и в архитектурата, и в изобразителното изкуство. Обикаляме, гледаме с възхита безбройните многоцветни витражи, параклисите... 

Снимаме, снимаме, сетне присядаме и отправяме своите съкровени молби към Божията майка. 

Накрая се отправяме към изхода. Там ни пресреща млада дама, която ни отправя изкусително предложение. В 21 часа в катедралата ще има класически концерт на китара, в изпълнение на Мануел Гонзалез. Дали бихме си купили билети?! Има си хас. Дори не питаме за цената.

След като уредихме културната програма и духовната храна за вечерта, време беше, да помислим как да заситим и глада на нашите изнурени тела. Всъщност няма какво толкова да се чудим, защото околовръст  е пълно с малки ресторантчета.

Избираме едно от тях - Габриел, което се намира на малко закътано площадче, на гърба на църквата.

 Разполагаме се на една от масите, под огромно кичесто дърво. Идва гарсона, оставя менюто, а то разбира се е само на испански. При това, за разлика от Мадрид,  изобщо не се предлага menu del dia. И тука е мястото да спомена, че в Барселона е значително по-скъпо, отколкото в Мадрид, особено музеите. Трябва да имате поне 100 -150 евро на ден, за да се чувствате спокойни.

За по-сигурно решаваме да вземем изпитани неща: салата, паеля, чаша вино роха за мен и безалкохолно за госпожицата.

 Докато чакаме поръчката си, отнякъде започват да се точат един след друг улични музиканти и артисти, всеки със своя номер. Един изпълнява на китара фламенко, доколкото умее, друг размята някакви бухалки, трети свири на устна хармоника, четвърти…….. Никой от тях, обаче, не нахалства за парсата, но зорко наблюдават, дали някой клиент няма да се присегне към портфейла си, и тутакси цъфват до масата. Не можах да се сдържа и наградих китариста с няколко евра, в името на фламенкото.

Ноооо, отнякъде се появи полицейска кола, и още преди полицаите да са слезли от нея,  целият този артистичен народ изчезна яко дим. Навярно повечето от тях са емигранти с нередовни документи, и навярно тази дейност не се толерира от властта. Както и да е. Ние бавно и с наслада приключваме с вечерята и се отправяме към църквата. А там вече се е наредила внушителна опашка от чакащи. Май само туристи бяхме.

Влизаме в една от капелите, настаняваме се по пейките и скоро се появява дребничката фигура на Мануел Гонзалес. Запомнете това име, и ако ви се отдаде повод да ви предложат негов концерт, докато сте в Барселона, не го пропускайте. Скоро залата притихна, китаристът настрои своята китара, и прозвучаха първите акорди. В началото беше Бах. Едно силно, вълнуващо изпълнение. И се питаш как от една китара могат да се изтръгват величествените, барокови акорди на една музика, предназначена за орган.
Последва музиката на другия бароков композитор Доменико Скарлати, по една от неговите многобройни клавирни сонати – Соната Ла. Китаристът докосваше понякога с нежна обич, понякога със страст струните на китарата, и като че ли докосваше с тях най-нежните струни в душите.

Продължителна пауза…. И тогава трепкането на струните се превърна в плач – жален, монотонен, безкраен плач и все по-болезнено, по-мъчително, но и по-сладостно ставаше да го слушаш. Не можеше да е иначе, когато ставаше дума за Астурия - една от дванадесетте импресии на сюитата Иберия на Исаак Албенис. Испанският композитор, чийто произведения са създадени по мотиви от народната музика, много от които  преработени за китара.

Разбира се, всяко изпълнение беше съпровождано с бурни аплодисменти. Сетне, концертът продължи с поредните композиции в стил punteado  и rasqueado по музиката на испанския бароков композитор и китарист Гаспар Санс. Една музика в която са изразени толкова много нюанси на чувството – и тъга, и нежност, и смелост, и гняв, и чувственост. Накрая концертът завърши с музиката на  съвременния виртуозен испански китарист Франсиско Тарега, в преработка на самия Гонзалез. Сред тях едни от най-известните - „Спомени от Алхамбра”, „Гран Хота Арагонеза” и „Фантазия Еспаньола”. Потъваш в тези музикални фантазии и ти се иска те да нямат край.

Но край все пак има. Дълго, продължително ръкопляскане,  викове „Браво”, и Мануел Гонзалес се завръща за своя бис. Последва една хумореска, в която имаше всичко – и класическа музика и рокендрол, та чак до музиката от „Розовата пантера” - изпълнени с много артистизъм и шеговито намигане. Прекрасен, виртуозен китарист  с великолепно  подбрана музика.

Излизаме толкова одухотворени, щастливи и заредени с  прекрасни емоции. От умората ни няма и следа, затова   решаваме да приключим романтично вечерта, като се поразходим пеш по красивата, емблематична барселонска улица - Рамбла, тъй като сме току до нея. Тъкмо ще я разгледаме как изглежда нощем. Стълпотворението от тълпи туристи, ми напомни за препълнените мадридски площади.

По цялото протежение на улицата се издигат  разнообразни фасади, които са още по-красиви, осветени от специални лампи и от уличните фенери. 

От двете страни на улицата е пълно с търговци, които предлагат безалкохолно, сладолед, и всякакви други изкушения на тълпите туристи.

Плаза Каталуня през нощта

 Купуваме по един сладолед и бавно разхождайки се, ставаме малка частица от този разнолик свят, изсипал се тук. После метрото, хотела, леглото. Лека нощ, Барселона! До утре!