ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

               ПОСЛЕДЕН ДЕН В ПРЕКРАСНАТА БАРСЕЛОНА

Ето че дните се изнизаха, а останаха тоооолкова непосетени места и забележителности в този прекрасен град. Но не можехме да пропуснем и да не посетим  манастира Монсерат. И така – жребият е хвърлен!  

Сутринта започва с вечното мъчително разбуждане на моя предводител и с много  подканяния. Накрая все пак се приготвяме и излизаме. Е, разбира се, че първо се  изкушаваме от тестените вкусотии на близката фурна, последвани от хубаво силно кафе. От близката станция Фонтана стигаме до метростанция Еспаня, където трябва  да вземем влак R 5, за да стигнем до спирката за манастира.

Един служител разбрал-неразбрал какво търсим, за малко да ни изпрати в грешна посока, но добре, че влакчето от линия R4 се измъкна под носа ни. Размина ни се. Скоро дойде и правилният влак, ние се качихме в него, и поехме към покрайнините на Барселона.

Манастирът Санта Мария де Монсерат се намира на петдесетина километра от града на едноименен хълм, извисяващ се на 700 метра височина над равнината. Първата спирка е за тези, които ще се качват на въжената линия. На следващата спирка слизаме и ние с останалите туристи, за да се прехвърлим на зъбчатата железница. Скоро равнината остава зад гърба ни, а влакчето започва да се катери по серпантината.

 

Колкото по-нагоре пъпли то, толкова по-гъста мъгла забулва насрещните склонове. Но гледките са великолепни.

Слизаме на гарата и се озоваваме на търговската улица, която е единствена и отвежда към  храма. Мъглата вече е толкова гъста, че каменистите върхове не се виждат.

Започва  да  вали и ситен дъждец, но ние почти не му обръщаме внимание. Правим няколко впечатляващи снимки и поемаме по нагорнището.

Манастирът Монсерат е религиозен символ и място на пилигримите за каталунския народ. Датира от 1025 г. и принадлежи на бенедектинския орден. В него се намира прочутата статуя на каталунската Богородица – Moreneta /черничката/, по известна като „Черната Богородица“.Носи се славата й  за нейната лечебна сила.Каталунците са си я избрали за своя покровителка. Предполага се, че датира от 12 в. Самият манастир бил разрушен през 1811 г. по време на войната за независимост. Възстановен е 30 години по-късно.

Най-сетне достигаме до дебели каменни стени, преминаваме през портите и се озоваваме на площад, в дъното на който се издига внушителната сграда на базиликата.

От едната страна тя е заобиколена от хотел-ресторант Абат Сиснерос

 и сградата на  музея Монсерат, 

от другата страна се издига каменната стена, извисяваща се до ръба на скалите.

И ние и останалите туристи, които обикалят площада, за да запечатат заобикалящата ни мрачна, величава природа и величествената снага на базиликата, сме  като бродещи  призраци сред тази мъгла, обгърнала скалистите върхове на хълма и площада. Но гледката е наистина завладяваща.

На касата за билети разбираме, че сме последните, които ще успеят хем да влязат в храма, хем да чуят църковни песнопения. 

Предверието е царствено величествено и украсено с мраморни ниши, с изваяни скулптури на молещи се рицари и  светци в тях.

Мраморни колони и фризове дооформят интериора. Когато се озоваваме вътре, се оказва, че пейките в главния неф вече са изпълнени до краен предел, а в дъното, пред главния олтар, детски хор с ангелски гласове оглася сводовете на храма.

Счита се, че този хор е най-ранно създадения момчешки хор за църковни песнопения в Европа.

 

След като послушахме малките сладкогласи певци се отправихме към близкия страничен коридор от дясната страна, за да достигнем до заветната статуя.

От едната страна на коридора се вижда интериорът на църквата, а от другата страна в мраморни ниши са изправени мраморни статуи на светци и папи.

Пред нас се е наредила дълга колона от хора. Стъпало по стъпало бавно се изкачваме  към целта си. Детският хор вече е заместен от дамски състав. Искаше ми се да се потопя в тази прекрасна музика и да се настроя за трепетния досег със старинната религиозна реликва. Но… не ми се получи.

Все си мисля, че за това бяха виновни двете испанки пред мене, които не спираха да говорят на висок глас – клюкареха ли, рецепти ли споделяха, от животът си ли се оплакваха, не знам, но това бръщолевене така ме изнерви, че вече не изпитвах никакъв трепет, само ми се искаше тези госпожи да замлъкнат. Къде се дянаха  фанатичните религиозни испанци, за които бях чела в романите? Явно традициите вече не са това, което бяха. А аз си мислех, че само в нашите църкви някои жени ходят там на раздумка. Поради тази причина обичам да ходя в храма в делнични дни, за да почувствам единението си с Бог. Както и да е.

Дойде и нашият ред да застанем пред святата реликва – малка, дървена, обкована със злато статуя, представяща седналата на трон Богородица с младенеца в скута си. Намира се високо над главния олтар на църквата. Всеки преди нас, поспира за малко пред нея, навярно изказвайки свое съкровено желание, с молба да се изпълни и продължава. Така направихме и ние, като се изкушихме и направихме, и няколко снимки.

А после слязохме отново в  нефа, за да изчакаме краят на концерта. През това време дамският хор вече се беше сменил с мъжки. Намерихме и ние две местенца и поседнахме да послушаме с удоволствие църковните песнопения. Накрая се яви един монсеньор, който ни благодари и благослови на няколко езика и церемонията приключи.

Хората започнаха да се изнизват навън, а ние използвахме това, за да направим снимки на многобройните,

пищно украсени  параклиси от двете страни на нефа, на главният олтар, със стени  целите в злато и  с картини изобразяващи сцени от живота на Богородица.

Продължихме с обиколката си из обителта.

Някъде на гърба на главният олтар попаднахме на параклис, целият украсен в стил мудехар, умопомрачително красив. След като направихме пълна обиколка на църквата, запалихме по една свещ на определените за това места,  се насочихме към изхода.

Последни снимки

и се връщаме на единствената уличка, където предвидливо са разположени няколко ресторанта и кафенета.

Влизаме в единия от тях. Оказва се, че е на самообслужване.

Избираме си разни вкусотии, аз разбира се си купих малка бутилчица червено вино Коронас, с надеждата че е от манастирски лозя, което значи хубаво. Наистина беше добро. Хапнахме си сладко - сладко и се отправихме отново към сградата на зъбчатата железница, за да поемем по обратния път.

И отново снимаме зъберите, които се издигат на възбог,

масивната каменна снага на манастира,

долината долу, огряна от слънцето, за разлика от мъглата, която все така пъплеше горе.

Не чакаме дълго и влакчето за Барселона.

Накрая метрото ни стоварва на площад Каталуня. Решаваме да направим една прощална обиколка, започвайки от Рамбла 

преминавайки ту от едната, ту от другата страна на емблематичната улица.

И се заредиха хотел до хотел с една от друга по-пищни фасади,

красивата фасада на Кралската академия по изкуства,

църквата Carrer del Carme.

По пътя се спираме за малко и  в прочутия покрит пазар Букерия.

Боже,

какъв рог на изобилието!

Продължаваме разходката. Улицата прелива от хора, пейките по цялото протежение също са заети – белокоси старци, зрели матрони, тийнеджъри.

Любуваме се и снимаме старинната фасада на Casa Figueras.

До нея се изправила по-модерна сграда, украсена с прочутите чадърчета на Миро и дракон на ъгъла на сградата.

Все пак сме в града на модерното изкуство, нали? Не мога да се наситя да се възторгвам от прекрасната архитектура. Ето го  и просторният площад Plasa Reial

с фонтана в центъра и красивите сгради,

които го ограждат от всички страни.

Все така докато зяпаме и снимаме с наслада стигаме краят на улица Рамбла, който преминава в площада със статуята на Колумб.

Последни снимки и на него и вече сме на красивия крайбрежен булевард, чийто сгради не отстъпват по пищност  и красота.

Отново и отново снимаме, седим по пейките и се любуваме на булеварда, който завършва с огромния площад Pla del Palau.

Не устояваме на изкушението и още веднъж слизаме до брега на морето,

за да снимаме за последно и яхтеното пристанище, чак докато стигнем до Морския музей.

Вечерта вече се е спуснала и градът  примамливо блести, огрян от  светлини.

Накрая едва успявам да се дотътря до метрото, а от там със сетни сили се добираме до хотела. Да заспиваме, че утре рано път ни чака.Лека нощ, Барселона!