ПЪТЕПИС ЗА САРАГОСА

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО САРАГОСА ПРОДЪЛЖАВА

 

Време е да се върнем в съвремието.

Отправяме се към площад Еuropa.

Следващата ни цел е посещението на Експо 2008. Докато девойката се е вторачила в картата, до нас спират две синьори, едната от тях ни заговаря на английски, питайки дали може да ни помогне.

Казваме каква е целта ни, тя ни обяснява, че трябва да пресечем моста

и все покрай р. Ебро през парка ще стигнем до изложението. Благодарим сърдечно за любезността и тръгваме.

Откриваме че по цялото си протежение реката е пресечена от многобройни мостове,

което хем е много красиво,

хем свързва двата края на града.

Така крачейки от един мост до друг през парка, достигаме и до павилионите от Експото.

Най-забележителното там, поне за нас, е една авангардна фигура, сътворена от безброй букви, символизиращи навярно книгата като майка на знанието и прогреса.

И аз старата филистерка бях очарована от тази огромна авангардна скулптура.

Краят на парка завършва с мост,

зад който се издига Torre del Aqua – един страхотен небостъргач.

В някакъв пътепис четох, че може да се влезе в него, но портиерът, който ни посрещна заяви, че не допускат посетители. Нищо. Нали все пак го видяхме и заснехме.

Под моста се простира паркът Луис Бунюел,

в далечината се виждаше и фуникуляр, но ние просто нямахме време.

Павилионът на Арагон

За сведение - в парка на Експо освен многобройните

с разнообразна архитектура павилиони,

Alma del Ebro /"Душата на Ебро"/ е наречен този павилион

има и аквариум,

но трябваше да пропуснем и него.

Оставаше ни толкова малко време и искахме да го посветим отново на историческия център – площад дел Пилар.

Бегом назад. Пешком разбира се, изпущат ли се толкова красиви гледки от крайбрежния булевард,

реката

и мостовете.

В дъното на площад дел Пилар,

на малкият площад  де ла Сео, се издига катедралата Сан Салвадор. Ние много държахме да я разгледаме, защото първия ден не успяхме да влезем в нея. Приближаваме. Главната фасада е в италиански бароков стил с неокласически тенденции. Северната стена на сградата е запазила готическия мудехар стил.

Прозорците са в готически стил декорирани с керамични полихромирани декорации, носещи герба на архиепископ Луна.

Цената на билетите е по четири евро за църквата и музея. В проспекта, който получихме, се казва, че това е най-значимата и ценна историческа сграда в провинция Арагон, представляваща средновековните ренесансови и барокови тенценции в архитектурата. А няколко важни архитектурни елемента от втората половина на 12 в. могат да се видят и днес – двете външни апсиди и останки от някогашния красив неф вътре. Реконструкцията на сградата, в готически стил, продължава през 1316-1319 г. А през 1491 г. архиепископ Алонсо  Арагонски поръчва катедралата да се разшири с две нови крила.

Влизаме вътре.

Боже, каква съвършена красота – куполът със смесица от ренесансови декорации

и готически мудехар украси,

параклисите пищно украсени с  мрамор и позлатено полихромирано дърво.

Но и тук имаше един зъл пазач, който упорито ни преследваше из коридорите около главния неф и параклисите.

Девойката, доколкото успя, засне с телефона няколко прекрасни детайли от параклисите и интериора на църквата.

Бяхме възхитени от огромният полихромиран алабастров главен олтар,

построен през 1434 г. и дълго седяхме пред него на една пейка. В долната си част олтарът има седем ниши със сцени от мъченичеството на Св.Лауренс /Св.Лаврентий/ и на Св.Винсент. Там има и три големи сцени от Преображение Господне, Преклонението на тримата мъдреци и Възнесение, релефно отделени между тях с готически декорации с херувими.

След дълго обикаляне и безброй възклицания на възхита от съвършените творби от мрамор, алабастър и дърво – дело на човешкия гений, приключихме с църквата. Продължаваме с музея на гоблените, който се намира тук - още един от най-важните исторически забележителности, с които Сарагоса се гордее.

Творбите в тази безценна колекция, изложени в три зали, е считана за една от скъпоценностите на историческото наследство на Испания. И е една от най-големите световни колекции. Сбирката съдържа 63 гоблена, които заради своята рядкост и старинност са толкова ценни. И трябва да ви кажа, че са почти толкова добре охранявани като тези в музея Клюни в Париж. Ако само малко повече се  наведеш над кордоните, които са опънати пред тях, алармата веднага се включва.
Оказва се, че тук са събрани гоблени от най-известните европейски работилници, които са работили през „златния“ век за гоблените /15-16 в./ - Брюксел, Турне, Арас.

Изложени са и са селектирани тематично: религиозни - “Разпятието и Възнесението“, „Възкръстването на Лазар“,  библейски - „Екзалтацията на Естер на персийския трон“, морални, философски - “Смъртните грехове“, исторически – „Естер спасява народа си“,  митологически - „Нерон и Попея“, „Пентесилея и амазонките“, дори астрологически като „Козирог“ и още много, и прекрасни, и с  огромни размери. Историята на тази колекция като повечето катедрални испански колекции е събирана и датира от Средновековието. Най-ранните се отнасят към 1499 г. и представляват 14 драперии от Арас.

Няколко фактора са способствали за обогатяването на колекцията:
I фактор – дарения от сарагоски прелати. Тук е включено дарението от архиепископ Алонсо Арагонски. Те са особено ценни, защото са принадлежали на баща му – крал Фердинанд II Арагонски, както и дарения от архиепископ Андре Сантос и от други църковни сановници и знатни граждани на Сарагоса.
II фактор: частни дарения или закупени гоблени от публични аукциони, организирани да увеличат фонда. Такъв е случаят с осем гоблени за историята на Моисей.
III фактор: размяната установена между столичната община и кралския манастир Санта Енграсия от 1695 – 1703 г. довела до включване в колекцията на няколко редки екземпляра, дарени от Фердинанд II на манастира Св. Йероним.

Паметникът на Гоя 

Тръгваме си много доволни, че успяхме да посетим и тази катедрала и да се насладим на нейните богатства – както архитектурни така и произведения на изкуството.

 

Сетне отново

и отново снимаме историческия площад,

съседните улици с прекрасни сгради по тях. Започнахме да се оглеждаме и за някой ресторант. Оказа се обаче, че по съседните централни улици имаше предимно кафета. И тука искам да вметна, че в Сарагоса не срещнахме много чуждестранни туристи. Жалко за този очарователен град. След като се уморихме да търсим повече, влязохме в италианския ресторант Come la Pasta на Avenida Cesar Augusto,48.

Оказа се, че и той е на самообслужване с разнообразна и вкусна кухня. В края на вечерята  бяхме изненадани с почерпка от заведението - ликьор лимонзиньо.

Навън дъждът най-сетне беше спрял

и ние бавно

и с наслада се отправихме към нашия хотел

преминавайки отново покрай римските останки

в съседство

и старинната сграда на градските хали.

А сетне

фоайето, асансьора и в леглата за последен път.