ПЪТЕПИС ЗА САРАГОСА

                             ЕДНА ВЪЛНУВАЩА СРЕЩА С ГОЯ

Щом дъждът спря, побързахме да излезем.

Скоро се озовахме на един от централните булеварди -  Paseo Independans.

А там един до друг са наредени всички реномирани вериги магазини. Надзърнахме от любопитство. За да не излиза с празни ръце девойката си купи чадър, защото пак я беше домързяло да си носи своя, и някаква блузка. После, аз се оставям тя да ме отведе, където си избере.

Преминавайки от една уличка на друга се озоваваме сред малък парк, в чийто център се извисява монументален паметник.

Навярно в прослава на арагонски герои.

Правим поредната фотосесия и продължаваме. Боже, какви красиви сгради!

Трябва да отбележа, че Сарагоса е един наистина очарователен старинен град,

но и преуспяваща добре уредена съвременна столица на провинция Арагон.

В сравнение с него Толедо и Сеговия, които посетихме при първото си пътуване до Испания, независимо от историческите си забележителности, бяха като увехтели бедни роднини пред Сарагоса.

И такаааа, пресичаме Plaza Los Sitios, тръгваме по тясната уличка San Miguel

и още от далече виждаме в края й да се извисява красиво украсен шпил на камбанария. Ами, да видим и тази църква,а?

Приближаваме. Оказва се, че и нейната камбанария е красиво украсена в стил мудехар. Влюбена съм в този стил. Църквата носи името San Miguel de los Navarros. Влизаме вътре.

И в нейния олтар се издига декоративна украса от позлатено полихромирано дърво в центъра, на която е изобразен архангел Михаил пробождащ дявола. Останалата част е заета с  библейски сцени. Ренесансовият художник Дамиан Формен е авторът на декоративната украса на главния олтар.

Като всяка старинна църква и тази в началото е била романска. Интериорът й е променен през 17 в. в бароков стил, но външната фасада на църквата и камбанарията й са забележителен пример за мудехар архитектурата.

Камбанарията е от три части с декоративна зидария, а шпилът на камбанарията е по подобие на кулата Сео. Над портата има каменна скулптура в бароков стил „Св.Михаил убива дявола“.  

Правим няколко снимки и си тръгваме.

Докато правим поредната си фотосесия под дъжда, на близката улица Coso

откриваме друга църква все в този прекрасен мудехар стил – църквата Санта Мария Магдалена,

но тя е затворена. Край за днес с църквите.

Продължаваме по улиците,

дъждът все така ръми, но кой му обръща внимание, когато наоколо е толкова красиво. Ето я и строгата фасада на църквата San Pedro Nolasco,

която се издига на едноименен площад. В нея се намира Museo Rosario de Cristal. За жалост времето напредва и дори не правим опит да влезем. А бях си записала да посетим този музей. И досега ми е яд за пропуска, но така се получава по време на екскурзиите. Изведнъж кой знае защо решаваш, че няма да посетиш някоя забележителност, която е била в плановете ти, а друг път виждаш нещо, което те привлича, и без да знаеш какво да очакваш там, влизаш. Така се получи и този път.

На стотина метра виждаме откритите археологически останки на музея Римски театър. Наблизо е и галерията Cesaraugust,

но ние не сме много по археологията и продължаваме.

Да вървим, да вървим.

И ето ни на площад дел Пилар. Когато преди обяд излизахме от църквата, дъждът така плющеше, че кой ще гледа какво е наоколо. Но сега сме впечатлени от гледката. Площадът е с правоъгълна форма. В единият  му край се издига мраморен фонтан,

в другия -  паметникът на Гоя. Зад него се издига кулата Arco del Dean  и шпила на катедралата Ла Сео дел Салвадор

Встрани е безкрайната фасада на базилика дел Пилар,

до нея сградата на кметството /Ayuntamiento de Zaragoza/.

Пред тях е малката скулптурна композиция Деца с риба. По продължението на кметството е красивата старинна сграда La Lonja.

В нея е била някогашната борса на града, а сега в нея се намира галерия. И тъй като дъждът се усилва, влизаме вътре.

Входът е безплатен. Оказва се, че има изложба на съвременния сарагоски художник Angel Aransay.

Колкото повече разглеждаме, толкова повече ни харесват картините му. Може би защото в лицата на портретите уловихме влиянието на Ел Греко с тези удължени форми на лицата и телата, но светли и някак оптимистични.

Особени ни харесаха „Слънчеви веранди“, „Пиета Пазолини“, „Младежи с маски“. Ама то било вълнуващо и съвременното изкуство, защо бързах така категорично да го отхвърлям, се чудя докато обикаляме из залите. Толкова харесахме картините на този художник, че дори изразихме възхищението си в книгата за посетители.

А сега накъде? Дъждът все така не спира да вали, но ние вече се бяхме примирили с присъствието му. Видяхме, че съвсем близо до площада - на успоредната съседна уличка /Calle de Espoz y  Mina, 23/, се намира музея Camon Aznar и ние се отправихме натам, без да знаем каква вълнуваща изненада ни очаква там.

Преди да разкажа какво видяхме в музея, искам да споделя първо впечатленията си от сградата, известна като Ренесансовия дворец, в която се намира музея. През 16 в. Сарагоса преживява епоха на икономически и артистичен разцвет. Благородниците и знатните граждани на града започват да строят своите домове в ренесансов стил, изтъквайки по този начин богатството и социалният си престиж. Такъв е и домът на богатия търговец Йеронимо Косида и неговата съпруга, построен през 1536 г. Представлява триетажна сграда в характерен арагонски ренесансов стил. Партера чрез своите йонийски колони с капители оформят красиво патио. Внушителна стълба в средата на патиото отвежда към главния  етаж, където някога се намирали дневните и стаите. Последният етаж с беседка е замислен като таванско помещение.

В основата на музея е огромната колекция от произведения на изкуството – картини, графики и скулптури на сарагоския университетски професор Камон Азнар - исторически писател и страстен колекционер и специалист на творчеството на Гоя – великият испански художник от епохата на неокласицизма, който е роден близо до Сарагоса и е живял в този град.

А ние вече е време да започнем с обиколката и разглеждането на изложените  творби. На първия етаж колекцията започва с  експозиция на картини и скулптури от испански, фламандски и италиански художници и скулптори от 15 до 18 в. Най-ценните шедьоври, обаче, се намират на втория етаж.

Там, в  няколко зали откриваме прочутите графики на гения Гоя, създавани през периода 1778 – 1825 г. Изложените творби са от циклите Капричос, Ужасите на войната, Диспаратес – разтърсващо мрачни творби, в които със своя дързък, сардоничен и свиреп стил, великият творец Гоя осмива човешките недостатъци и поведение, бичува  духовенството, духовната нищета, магьосничеството с изразителната сила на едно кошмарно въображение. Цялата поредица се казва „Чудовища“. Забравили за времето, настръхнали от ужас, хипнотизирани гледахме тези злокобни вещици и демонични чудовища, както и изобразените жестоки сцени с жертвите на войната.

Има и една поредица от 32 гравюри за тореадорите известна като Tauromaquia. В тях с експресивната сила на своя талант, Гоя е пресъздал прецизно и точно драматичната борба в коридата – тази извечна испанска мъжка игра със смъртта.

От там се отправяме към така наречения Златен Салон, където са изложени други  четири шедьовъра на Гоя – маслените портрети „Автопортрет“, портретите на Феликс де Азара, Хосе Систуе и Кол, както и портрета на кралица Мария Луиза де Парма. Наред с тях са наредени картини и от други известни испански художници - Франсиско Байо, Рибера, Салвадор Маеля, Алонсо Беругете. Тук е и портретът на създателя на колекцията - Камон Азнар, нарисуван от художника Osvaldo Guayasamin.

На третия етаж са творбите на испански художници от 19в. последователи на Гоя, както и пасторални картини и пейзажи от испански художници от началото на 20в.
На излизане,

в партера намираме и залата с творби на съвременни испански художници авангардисти.Тук вече си позволихме да направим няколко снимки.

Толкова сме щастливи, че попаднахме на този богат с шедьоври музей и отново се докоснахме до драматичното изкуство на гениалния Гоя и на останалите испански художници, че място не можем да си намерим от вълнение.

Полека-лека се успокоихме и започнахме да мислим за по-прозаични неща – като еденето например. Краткият априлски ден си беше заминал и центърът на Сарагоса грееше в светлини.

Централният площад с доминиращата катедрала, историческите сгради редом до съвременно оформения площад бяха впечатляваща гледка и ние побързахме да ги заснемем.

Сетне влязохме в близкия ресторант Лас Паломас.

Оказа се, че е на самообслужване.

За 14 евро на човек ресторантът предлагаше богат асортимент от местни ястия с миди и различни видове риби, месо,салати, десерти. Взехме си от тези, които ни харесваха на пръв поглед. Аз дори се престраших да опитам охлюви?!

Оказа се, че месото е невероятно крехко. Е, ако изобщо може да се нарече месо. Поръчахме и каничка червено вино Villarta, /което не влиза в цената разбира се/. Бавно и дълго се наслаждавахме на приятната вечер, съпреживявайки отново видяното през деня.

Накрая под ромона на дъжда /за кой ли път през този ден/ бавно поехме към нашия хотел. Площадът беше опустял и ние бяхме едни от малкото там, и чувството беше неповторимо.

Хотелът ни посрещна притихнал. Побързахме да си легнем, за да можем да си починем и да сме готови за новия ден.